Н а фона на продължаващите сражения в Украйна, сключването на мир между воюващите страни изглежда все по-трудно постижимо. Повечето експерти предупреждават, че войната навлиза в нова фаза и едва ли ще приключи скоро.
Преди около две седмици цялата територия на Луганск беше окупирана от Русия, след като нейните войски превзеха Северодонецк и Лисичанск.
Следващата цел на Москва е ясна – Донецк. Според мнозина, главният залог в момента са ключовите градове Славянск, Краматорск и Бахмут.
Where Russia's war in Ukraine stands—and what could happen next.
— TIME (@TIME) July 15, 2022
📝 @eloise_barry https://t.co/2hgAXmIF7d
Каква всъщност е стратегията на руската армия в Украйна и ще успее ли тя да изпълни поставените ѝ цели?
Съдбата на Донецк и Луганск
„Анексирането на Донецк и Луганск в момента изглежда почти неизбежно. От самото начало на конфликта беше ясно, че осигуряването на сухопътна връзка между Русия и Кримския полуостров е основната стратегическа и политическа цел на Кремъл“, заяви за Vesti.bg експертът по международни отношения Томас Уайс. Според него руските власти са допуснали една сериозна грешка. „Владимир Путин и неговите подчинени объркаха своите сметки и подцениха решимостта на Украйна да се защитава. Именно затова в момента ставаме свидетели на толкова ожесточени и кръвопролитни сражения“.
На подобно мнение е и проф. Джоузеф Най от Харвардския университет, който е бивш външнополитически съветник към Държавния департамент на САЩ. Ето какво заяви той специално за Vesti.bg:
Ukraine's military warned that Russian troops were likely planning to launch some of their heaviest attacks yet in the eastern Donetsk region.https://t.co/nAjyHkEZwF
— DW News (@dwnews) July 12, 2022
„В краткосрочен план Русия ще постигне своята цел. Това обаче ще е Пирова победа. Да, от днешна гледна точка е невъзможно да си представим как Русия може да бъде „изгонена“ от района на Донбас. Но какво да кажем за събитията, които предстоят да се случат в дългосрочен план? Кремъл е подложен на безпрецедентен международен натиск, а недоволството от управлението на Путин в самата Русия се засилва непрекъснато. Това са фактори, които не бива да бъдат подценявани“.
Промяна на стратегията
Проф. Най обръща внимание и на още един важен детайл – начинът, по който руската армия се опитва да се справи със съпротивата на украинските сили. „Повече от очевидно е, че стратегията на Москва се промени. Руснаците първоначално заложиха на сухопътно настъпление, но това се оказа пълен провал. В момента виждаме как те ежедневно извършват брутални бомбардировки и артилерийски обстрел. Резултатът не е особено изненадващ – броят на цивилните жертви не спира да расте“.
New report shows the patterns of violent acts by Russian forces in Ukraine meet the qualification of crimes against humanity.https://t.co/3Ey5R4QJGR
— CNN International (@cnni) July 15, 2022
„Кремъл действително беше принуден да промени тактиката си, основните причини за което са две – героичната съпротива на украинците и неспособността на руската армия да се справи с поставените ѝ задачи“, смята Томас Уайс. Той добавя, че в известна степен е изненадан от действията на Москва. „Фактът, че това заграбване на територии, на което ставаме свидетели в момента, не беше извършено по-рано, е озадачаващ. Според мен Русия допусна сериозна грешка, тъй като, ако беше изиграла картите си правилно, отговорът на Запада далеч нямаше да е толкова единен и категоричен“.
Прилики с Чеченските войни
Проф. Арне Кисленко от университета „Риърсън“ в Торонто е автор е на редица публикации, посветени на историята на Русия, Студената война и международните отношения. Според него, съществуват редица прилики между продължаващия конфликт в Украйна и двете Чеченски войни, избухнали в края на миналия век. „На първо място, Путин вижда Украйна и Чечения като части от „Велика Русия“ и желае да ги контролира, борейки се срещу всяка заплаха, идваща отвътре или отвън“, заяви той за Vesti.bg.
„Във военно отношение, основното сходство е очевидно – и в двата случая наглед по-слаби армии нанасят значителни щети на руснаците. Въпреки огромното си превъзходство, виждаме как руските войски страдат от проблеми като нисък морал и бавно приспособяване към променящите се условия в хода на сраженията“, смята още проф. Кисленко. Той също обръща внимание на стратегията, която Москва прилага. „След първоначалните успехи на чеченските бойци, Русия започна да извършва безразборни бомбардировки и обстрели. Кремъл на практика искаше да унищожи враговете си, независимо колко цивилни ще загинат. Това се наблюдава и днес, в Украйна, където след явния провал на първоначалната офанзива, руснаците се насочиха към използването на оръжия с голям обсег и по-специално към атаки по въздуха“.
Ukraine's President Volodymyr Zelenskyy accused Russia of deliberately targeting civilians, after missile strikes killed at least 23 people in a city hundreds of miles away from the front line.
— DW News (@dwnews) July 15, 2022
It is not an isolated case. pic.twitter.com/IuCPaNv19d
Според проф. Кисленко, войната в Украйна се е превърнала в асиметричен конфликт, в който твърде често руската армия не прави разлика между вражеските войници и цивилното население. „Историята показва, че Москва успя да постигне победа в Чечения, но на много висока цена – две продължителни и кървави войни. Днес тази република остава разделена, бедна и управлявана от брутална диктатура. Ако изключим вероятността да бъде постигнато някакво дипломатическо решение (подобен сценарий изглежда крайно невероятен към настоящия момент) – или да се стигне до катастрофална ескалация, която да доведе до избухването на много по-голям конфликт – руската армия най-вероятно ще постигне „победа“. Това обаче несъмнено ще включва силна украинска съпротива, а всеки опит на Москва да установи дълготраен контрол над превзетите територии ще е обречен на провал“, смята проф. Кисленко.
Непредвидими последици
„Не бива да се забравя още една изключително важна подробност – международната ситуация сега е много по-различна от тази в края на 90-те години на миналия век, когато избухнаха двете войни в Чечения. Основните фактори и играчи, както и балансът на силите между САЩ, ЕС, НАТО, Китай и Русия се промени драстично. Мнозина гледат на Украйна като на част от Европа - нещо, на което Путин се противопостави със започването на настоящата война. Освен това украинската диаспора започва да става все по-влиятелен политически фактор в страни като САЩ и Канада“, продължава своя анализ проф. Кисленко.
Russia's invasion of Ukraine has forced one-third of Ukrainians from their homes. Find out what the EU is doing to help them → https://t.co/C5lFgjMvTw pic.twitter.com/Th9Aa8PNzf
— European Parliament (@Europarl_EN) July 11, 2022
Той подчертава, че залогът в продължаващия конфликт е много висок, а реакцията на НАТО и ЕС в голяма степен е изненадала Путин. Проф. Кисленко е убеден, че войната в Украйна ще продължи още дълго време. По думите му, това е сериозно предизвикателство за Путин, тъй като конфликтът крие огромни политически и икономически рискове за управлението му.
„Бих искал да направя още един паралел между настоящата война в Украйна и тези в Чечения. Въпросните конфликти могат да се окажат решаващи за Путин. Той циментира идването си на власт през 2000 г. с Втората чеченска война, която определяше като „война срещу тероризма“. Настоящата инвазия, която според Путин трябва да „денацифицира“ Украйна, има потенциала да нанесе непоправими щети на Кремъл. Няма как да се отрече, че колкото по-дълго продължава „специалната операция“, както я определя Москва, толкова по-тежки ще са последиците за руския народ. Това кара много хора да си зададат въпроса дали недоволството от управлението на Путин няма да достигне критична точка, от която връщане назад просто няма как да има“, добавя проф. Кисленко.
Още от автора:
След края на войната – какво бъдеще очаква Украйна
Чеченските войни и конфликтът в Украйна: Уроците на историята
Какъв ще бъде следващият ход на Русия?
Истината vs пропагандата: Защо Русия нахлу в Украйна
Сблъсък на империи: Какво не знаем за Кримската война
