З апочнала в края на февруари руска инвазия в Украйна предизвика сериозни сътресения в Европа и доведе до невиждано от десетилетия обтягане на отношенията между Москва и Запада.
Един от най-често задаваните въпроси, на който все още никой не може да даде категоричен отговор, е докога ще продължат военните действия.
Според някои експерти конфликтът ще приключи съвсем скоро, но други не споделят техния оптимизъм и се опасяват, че кризата ще се задълбочи.
Русия и НАТО
През последните няколко седмици обект на разпалени дебати стана изявеното от Швеция и Финландия желание да станат част от НАТО. Русия на няколко пъти подчерта, че ще възприеме евентуалното им присъединяване към Алианса като заплаха за своята сигурност.
„Кремъл може да заплашва, че ще засили военното си присъствие на север, по протежение на дългата си граница със Скандинавия, но това по никакъв начин няма да окаже влияние върху общия баланс на силите. В крайна сметка светът вече от над три месеца наблюдава колко некомпетентна, немотивирана, зле екипирана и зле ръководена е руската армия“, отбеляза за Vesti.bg професорът по история и международни отношения Игор Люкс от университета в Бостън.
Where Vladimir Putin will stop is unclear, but unless he is soundly defeated he will continue to do all he can to cripple Ukraine. The West must go on helping Ukrainians defend themselves https://t.co/xWN4uQ9btt
— The Economist (@TheEconomist) May 29, 2022
„В същото време някои хора, сред които главната редакторка на руската пропагандна телевизия RT Маргарита Симонян, дори намекват, че Владимир Путин може да прибегне до използването на ядрени оръжия. Само луд човек може да смята, че евентуален ядрен Армагедон би бил някаква победа. Истината, колкото и неприятна да е тя за някои хора, е, че Русия просто е изчерпала своите възможности за действие“, добавя проф. Люкс.
Подобно е мнението и на друг експерт, който е автор на редица публикации, свързани с историята и външната политика на Русия – проф. Джон Коларусо от университета „Макмастър“ в Хамилтън, Онтарио.
Ето какво сподели той специално за Vesti.bg:
„Предполагам, че Русия ще извърши кибератаки, насочени както срещу Швеция и Финландия, така и срещу други европейски държави и САЩ. Освен това Кремъл ще прекрати или ограничи всички споразумения с тези две страни, въпреки че това ще доведе до загуба на приходи за Русия. Желанието на Швеция и Финландия да се присъединят към НАТО и да се откажат от своя дългогодишен неутралитет е резултат от агресията на Путин и не е нещо неочаквано. За мен по-изненадваща е реакцията Русия, която сякаш не подозираше, че подобно нещо може да се случи”.
Следващата цел на Русия?
Според някои експерти инвазията в Украйна е само част от цялостната стратегия на Кремъл. Те са на мнение, че в скоро време Русия може да нападне и други страни, като най-често се споменава Молдова. Проф. Коларусо смята, че вероятността подобно нещо да се случи е малка.
Why did Russia invade Ukraine? https://t.co/1XlJpkKzGS
— The Independent (@Independent) May 29, 2022
„Руската армия просто не разполага с достатъчно голям капацитет, за да направи подобно нещо – не и без да понесе още по-тежки загуби на войници и оборудване“, отбелязва той.
Сходно е мнението и на проф. Люкс.
„Вероятността Русия да нападне друга държава не бива да бъде изключвана. В исторически план съществуват редица примери за подобно саморазрушително поведение: Наполеон и Хитлер например след като не успяват да покорят Великобритания, решават да компенсират този провал, предприемайки военни офанзиви на изток“, отбелязва той.
„Все пак трябва да се отбележи, че в момента Русия не е в състояние да атакува още една държава, тъй като трябва да се съсредоточи върху неизбежното си оттегляне от Украйна, запазвайки своята репутация ненакърнена – доколкото това изобщо е възможно, разбира се“, заключава проф. Люкс.
Отговорът на ЕС и САЩ
„Бях приятно изненадан от начина, по който ЕС и САЩ реагираха на настоящата криза. Съюзниците не успяха да отговорят подобаващо на агресията на Путин срещу Грузия през 2008 г. и анексирането на Крим през 2014 г. Затова е окуражаващо да видим, че този път ЕС и САЩ действат единно и адекватно“, смята проф. Люкс.
Според него голямото предизвикателство в момента е да се поддържа това ниво на единство.
„Виждаме, че Турция и Унгария имат известни резерви. Аз обаче се притеснявам повече от изказванията на някои западни експерти, като бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър, които са готови да нахранят дракона с надеждата, че той ще ги остави на мира“, добавя той.
The EU proposed banning seaborne oil from Russia while delaying restrictions on imports from a key pipeline in an effort to satisfy Hungarian objections and clinch an agreement on a stalled sanctions package that would target Moscow for its war in Ukraine https://t.co/pLYVh56WXd
— Bloomberg (@business) May 28, 2022
В същото време Русия нагледно демонстрира, че е готова да използва енергийните си доставки за Европа като средство за оказване на натиск върху някои държави – нещо, в което България се убеди от първо лице.
„Начинът, по който САЩ и ЕС реагираха на руската инвазия, може да бъде разгледан като част от по-широка стратегия за ограничаване на Москва, но също така и като опит да се спрат опитите на Кремъл да създаде нестабилност в различни части на Източна Европа“, отбелязва в тази връзка проф. Коларусо.
Ролята на дезинформацията
Денацификация – това е една от най-често използваните думи от представителите на Кремъл, когато се опитват да обяснят каква е причината за инвазията в Украйна. Москва многократно обвини властите в Киев, включително и президента Володимир Зеленски, че са нацисти. Проф. Коларусо обаче е на мнение, че подобни твърдения нямат нищо общо с истината и са част от руската пропаганда:
„Дезинформацията може да бъде полезен инструмент само тогава, когато хората вярват в нея. Жизненоважно е да се разбере, че всички правителства по света използват информацията по два основни начина. Първият е да се тълкуват обективните факти така, че те да съответстват на интересите на държавата. Това е напълно нормално поведение и е неделима част от политиката. Вторият цели да накара населението да повярва в нещо, което не е истина, като едни и същи лъжи се повтарят непрекъснато. Хората трябва да бъдат внимателни и в двата случая – особено във времена на икономически кризи или военни конфликти.
Anna Ivanova became a symbol for Russian propaganda after a viral video showed her bringing out a Soviet flag to greet soldiers in in Ukraine. But her story is one of grief and poverty in the post-Soviet world. https://t.co/9DbK9i5DZ5
— The Wall Street Journal (@WSJ) May 29, 2022
В ситуации като настоящата трябва да умеем да преценяваме на каква част от информацията, достигаща до нас, можем да се доверим. Ако Кремъл казва, че Украйна е управлявана от нацисти, трябва да се запитаме дали това е така или Путин просто иска да оправдае своята инвазия. Ако Кремъл твърди, че сведенията за зверства, извършени от руската армия, са фалшифицирани, трябва да си зададем въпроса защо тогава съществуват толкова много доказателства в подкрепа на украинските твърдения.
Мисля, че има нещо изключително важно, което всеки човек трябва да разбере. През последните 500 години Украйна е била мястото, където хората бягали, за да се спасят от крепостничеството, за да бъдат свободни. Това е район с богата история, който е много различен от Русия, а хората там носят в себе си духа на своите смели предци. Събитията, които се разиграват пред очите ни днес, са една съвременна проява на тези стари културни модели. Ако хората разберат какво всъщност представлява Украйна, тогава те сами ще осъзнаят, че огромна част от информацията, разпространявана от Кремъл, няма нищо общо с истината“.
Още от автора:
Денят, в който Япония нападна САЩ
Истината за аферата „Уотъргейт“
Шест знаменитости, свързани с нацисткия режим на Хитлер
Възходът на Мусолини – диктаторът, който превърна Италия във фашистка държава
Сблъсък на империи: Какво не знаем за Кримската война
Войната на Сталин срещу християнството
Руската инвазия в Украйна: Ще помогне ли Пекин на Москва?
