П риключилото преди по-малко от месец Световно първенство в Катар предложи много емоции на всички почитатели на футбола. Освен спиращия дъха финал, който изиграха тимовете на Франция и Аржентина, представянето на един друг отбор също привлече голямо внимание. Става въпрос за Хърватия. Страната зае престижното трето място, след като по пътя си към бронзовите медали успя да отстрани не кого да е, а Бразилия.
Впечатляващото представяне на Лука Модрич и компания накара редица анализатори да направят паралел между спортните и политическите успехи на Хърватия, която от началото на настоящата година се присъедини едновременно към Еврозоната и Шенген. Как една държава, която извоюва своята независимост преди едва три десетилетия, успя да се превърне в своеобразен модел за подражание? И с кои предизвикателства Загреб все още не може да се справи?
„А ти къде беше през 1991 г.?“
Хърватия обяви своята независимост от Югославия през 1991 г. Това доведе до избухването на война, която продължи близо четири години. Миналото няма как да бъде забравено, отбеляза пред Vesti.bg Тибор Агич – 26-годишен студент по етнология, антропология и южнославянски езици, който работи и живее в Загреб. „Да, войната несъмнено ни е повлияла, а последиците от нея вероятно ще се усещат още дълго време. Днес те не са толкова икономически, колкото са вградени в човешките ценности и в общественото мнение. Става въпрос за неща като фалшива обич към родината, нездравословен национализъм, нетърпимост към по-различните, разкол в обществото между „истинските хървати“ и „нехърватите“. И винаги се стига до въпроса: А ти къде беше през 1991 г.?“, смята той.
'Croatian War of Independence' (1991-1995)
— Learn History📜 - See Pinned Tweet (@hist_learn) September 9, 2021
Following the secession of Croatia in June 1991, war broke out between Croatian separatist forces and the JNA (Yugoslav army).
Croatia would eventually win, becoming a fully independent nation. pic.twitter.com/GlOcHnAMuR
„Преди избухването на войната, Хърватия беше втората най-богата република в състава на Югославия. На първо място в тази класация беше Словения“, подчерта пред Vesti.bg проф. Уейлс Браун от университета „Корнел“. Той е автор на голям брой изследвания, посветени на историята и културата на страните от Източна Европа. „В конфликта, който избухна след разпадането на Югославия, бяха замесени няколко страни. Словения например пострада относително леко от него. Щетите, които Хърватия понесе, бяха по-сериозни, но тя успя да се възстанови сравнително бързо. Значително по-тежко пострада Босна и Херцеговина, която и до ден днешен не може да превъзмогне последиците от войната“, добавя проф. Браун.
Успехи и провали
Постиженията на Хърватия от последните години няма как да променят факта, че страната е изправена пред някои сериозни проблеми, подчерта Агич. „Мога да изброя три несъмнени повода за гордост – приемането ни в ЕС, влизането в Еврозоната и присъединяването ни към Шенген. Веднага обаче в ума ми изникват и три примера за провали:
Croatia has switched to the euro, and removed dozens of checkpoints to join the Schengen zone.
— DW News (@dwnews) January 1, 2023
More: https://t.co/r8TUqhIW9p pic.twitter.com/RW5sNH7mzP
Две години след земетресението в Петриня, все още не е възстановена почти нито една къща, хората живеят във фургони, на които им казваме фургонски селища.
Вуковар, който определяме като „Града на героите“ заради всичко, което се е случило там по време на войната, днес има около 23 хиляди жители, от които поне 2/3 живеят на ръба на бедността. Веднъж годишно политиците използват Вуковар като възможност за позиране пред обективите на камерите, а през останалото време изглежда никой не се интересува от него.
Невъзможността ни да се изправим срещу миналото очи в очи и да се примирим с него, като започнем от Втората световна война и стигнем до неразчистените сметки от конфликта през 90-те години на миналия век“, отбеляза още Агич.
Криза след криза
„Ако сравним Хърватия с останалите страни от региона, които не са били част от Югославия, няма как да не ни направи впечатление следното: югославската икономическа система за „самоуправление“ несъмнено имаше много недостатъци. Въпреки това, тя превърна Хърватия в страна, която е много по-добре подготвена да търгува с останалия свят в сравнение с България, Румъния и Албания, например. Много хървати отидоха да работят в държави като Швеция и Западна Германия още през 60-те години на миналия век. След това те се завърнаха в родината си, натрупали или пари, или ценни умения, а в някои случаи и двете“, смята проф. Браун.
Croatia in throes of euro price hikes https://t.co/rLbisPELnG
— EURACTIV (@EURACTIV) January 4, 2023
„Откакто съм се родил, в Хърватия непрестанно се говори за някаква криза. Ние не познаваме друг живот. Първо беше кризата и възстановяването след войната, после т.нар. преход. След това дойде икономическа криза от 2008 г. Тъкмо когато започна да се усеща, че ситуацията се подобрява и избухна пандемията от COVID-19, след това имаше две разрушителни земетресения в рамките на половин година, от които Хърватия все още не се е възстановила, а сега светът е във война и икономическите последствия и инфлацията ни се отразяват особено тежко. И пак сме в неизвестност. Въпреки всичко това смятам, че днес живеем по-добре и хората стават все по-големи оптимисти. Откакто влязохме в ЕС, някои от моите най-добри приятели и техните семейства отидоха да живеят на Запад. Те ми липсват, но и се радвам за тях, тъй като постигат големи успехи в кариерно отношение“, споделя на свой ред Агич.
Най-добрите посланици на Хърватия
Вече стана въпрос за отличното представяне на Хърватия на Световното първенство по футбол в Катар. Експертите припомнят, че на Мондиала през 2018 г. тимът достигна финал, който загуби от Франция, а през 1998 г. отново спечели бронзовите медали. Тези успехи несъмнено са впечатляващи – особено като се има предвид, че става въпрос за страна с население от едва 4 млн. души. „В Хърватия има слоган, който гласи, че нашите най-добри посланици са спортистите. Фразата произлиза от времето на войната в периода 1991-1995 г. Тогава Хърватия се стреми да бъде възможно най-видима за международната общност – и то точно чрез спорта, като по този начин фокусира вниманието върху въоръжения конфликт“ разказва Агич.
Croatia has emerged as soccer’s most improbable powerhouse—and this is how a country with a population of roughly four million has reached back-to-back World Cup semifinals https://t.co/VJHvMgRxaM
— The Wall Street Journal (@WSJ) December 12, 2022
По думите му, показателен е следният факт: „Ако попитате някой чужденец дали е чувал за Хърватия, той ще ви каже – да, Давор Шукер, Мирко „CroCop“ Филипович и Лука Модрич. Никой, обаче, няма да спомене Никола Тесла, който е роден на територията на днешна Хърватия или Лавослав Рижичка, носител на Нобелова награда за химия, роден във Вуковар. Националната гордост и до ден днешен е характерна за хърватските спортисти и има сериозна заслуга за големите им постижения. Трябва, разбира се, да споменем и още нещо – става въпрос за наистина изключителни спортисти, но и за ентусиасти, постигнали успехи посредством огромни лишения и усилия. Струва ми се, че това, което винаги е липсвало на хърватския спорт, са инвестиции от страна на държавата“.
Още от автора:
"Той харчеше 2500 долара на месец за ластици за пачки": Непознатият Пабло Ескобар
От враг в приятел: Как САЩ и Япония станаха партньори
Да продадеш душата си: Мостовете, построени от дявола
Най-шокиращите археологически открития за 2022 г.
Три мистерии, които никога няма да бъдат разгадани
Забравената трагедия, която отне живота на 5 млн. души
