„Опознай врага, опознай себе си и победата никога няма да ти се изплъзне. Опознай местността и природните условия и тогава победата ти ще бъде пълна“. Този цитат на китайския стратег, пълководец и мислител Сун Дзъ обобщава една от най-важните задачи пред всяка армия, участваща в даден конфликт. С колкото по-подробна информация за своя противник разполагате, толкова по-успешно ще планирате своя следващ ход.
По тази причина разузнаването и шпионажът са от голямо значение. В наши дни, използването на различни летателни апарати за извършването на наблюдения се счита за нещо напълно нормално. Какво всъщност се знае за историята на тази практика?
Балони
Според повечето експерти историята на въздушния шпионаж започва през 1790 г. по време на Великата френска революция. Тогава някои войници използвали балони с водород, в кошовете на които имало място за двама души. Единият от тях разполагал с телескоп и наблюдавал позициите на вражеските войски. Другият пък използвал специални знамена, чрез които сигнализирал за видяното. Самите балони били прикрепени към земята с помощта на въжета. Смята се, че по този начин през 1794 г. били създадени първите в света военновъздушни сили – т. нар. „Компания на аеронавтите“.
"The French Revolution brought true war closer to absolute war, blurring the line between politics and warfare."
— Actaeon Press (@SchattigeDer) February 18, 2023
~ Ernst Jünger pic.twitter.com/wo0NsLIZ90
„Преди това армиите можели да получат информация за позициите на своите противници единствено с помощта на кавалерийско разузнаване. Човек, който се намира на балон, на свой ред може да види какво се случва около него в радиус от около 80 км. в ясен ден, което несъмнено е голямо преимущество“, отбелязва историкът Андрю Хамънд, който е куратор в Музея на шпионажа във Вашингтон. Той отбелязва, че балони били използвани и в хода на Американската гражданска война. Президентът Ейбрахам Линкълн се убедил, че те могат да бъдат много полезни, след като посетил демонстрация, организирана от изобретателя и шоумен Тадеъс Лоу. Най-големият балон, използват от силите на Съюза, се казвал Intrepid и в коша му се побирали по петима души.
Хвърчила
През 1880 г. британският метеоролог Дъглас Арчибалд решил да използва голямо платнено хвърчило, с помощта на което да изследва посоката и скоростта на вятъра. Към него той прикрепил камера, до която достигал ток благодарение на дълъг кабел, прикрепен към връвта на хвърчилото. Въздушните снимки, които Арчибалд направил, привлекли вниманието на ефрейтора от американската армия Уилям Еди. По време на Испанско-американската война от 1898 г. той създал собствена версия на хвърчилото с камера. Еди използвал устройството, за да прави снимки от птичи поглед на вражеските позиции. Именно тогава за пръв път въздушни фотографии били използвани като средство за военен шпионаж.
Гълъби
Пощенските гълъби се превърнали в едно от основните средства за комуникация по време на Първата световна война. С помощта на тези птици, войниците изпращали различни съобщения, включително кодирани послания, съдържащи секретна информация. Любопитна подробност е, че още преди избухването на конфликта, гълъби били използвани за правенето на въздушни снимки. През 1907 г. германският фармацевт Юлиус Нойбронер патентовал специален фотоапарат, който можело да бъде поставян върху въпросните птици. Той използвал изобретението си, за да продава пощенски картички с крайно необичайни изображения, направени от летящи гълъби.
CIA #Museum Artifact of the Week: Pigeon Camera
— CIA (@CIA) December 25, 2018
Don’t get the spy in your life a partridge in a pear tree. Get them a pigeon with a camera.https://t.co/WAb6Fc36Gx pic.twitter.com/pD00Y1ezkz
В хода на Първата световна война, германската армия направила няколко опита да използва тази технология. „За целта, на гърба на гълъби, пуснати над окопите във Франция, били прикрепени фотоапарати. Снимките обаче се оказали твърде неясни и на тях не се виждало почти нищо“, отбелязва Хамънд. „Историята на разузнаването и шпионажа е изпълнена с много повече неуспешни опити, отколкото успешни“, добавя той. ЦРУ също експериментирало с поставянето на малки камери върху гълъби, но се оказало, че контролирането на птиците е почти невъзможна задача.
Самолети
За пръв път самолети били използвани като средство за шпиониране по време на Първата световна война. На борда им имало по двама души – пилот и наблюдател, разполагащ с бинокъл, който скицирал разположението на вражеските войски. Компанията „Кодак“ проектирала едни от първите въздушни камери, които били монтирани на самолетите De Havilland DH-4. Други фотоапарати пък можели да правят снимки през малка дупка в пода на пилотската кабина.
When the U.S. entered World War I on this day in 1917, it did not have any combat-worthy aircraft. This de Havilland DH-4 was a test aircraft for what was to become America's first bomber and the only American-built aircraft to serve with the U.S. Army Air Service in the war. pic.twitter.com/d2icPQZbxC
— National Air and Space Museum (@airandspace) April 6, 2022
През Втората световна война някои шпионски самолети вече разполагали със специални „тъмни стаи“ за проявяване и анализиране на изображения. Технологията напреднала още повече по време на Студената война. „Именно тогава били създадени прословутите самолети U2, летящи на височина от около 21 км.“, отбелязва Хамънд. Въпросните летателни апарати били снабдени с камери Hycon 73B, които можели да правят изключително детайлни изображения. През 1962 г. самолети U2 направили няколко снимки на стартови площадки на съветски ядрени ракети, разположени в Куба, което довело до избухването на Карибската криза.
Carl thought #Area51 was perfect setting for a cowboy, He trained to fly the #U2 high-altitude surveillance plane. pic.twitter.com/8O4G1NXTMG
— CIA (@CIA) June 16, 2016
Не по-малко интересна е и историята на безпилотните летателни апарати. Те направили своя дебют по време на Първата световна война. През 1917 г. британските военновъздушни сили започнали да използват т. нар. Aerial Target – малки самолети с дистанционно управление, като мишени по време на учения. Първите дронове с реактивен двигател пък били използвани от САЩ по време на войната във Виетнам. Освен че извършвали разузнавателни полети, въпросните машини имали и друго приложение – разпръсквали пропагандни материали над вражески територии.
Сателити
Залогът в космическата надпревара между САЩ и СССР далеч не бил единствено кой ще успее да достигне Луната пръв. Разузнавателните агенции на двете страни също така се състезавали кой ще създаде по-добър шпионски сателит. В края на 50-те години на миналия век военновъздушните сили на САЩ стартирали програма, наречена Discoverer, целта на която била събирането на научни данни с помощта на сателити. В действителност, задачата на тези машини била друга – да правят въздушни снимки на обекти, намиращи се на територията на СССР. Първите подобни изображения били заснети през 1960 г. Особено полезен се оказал американският шпионски сателит HEXAGON KH-9. Той можел да прави снимки на обекти с диаметър от приблизително половин метър от височина над 160 км.
Още от автора:
Населението на Китай се топи: До какво ще доведе това
Шестте ужасяващи минути: Най-опасният етап от пътя до Марс
Краят на света, който така и не настъпи
Тайните, които крие играта „Камък, ножица, хартия“
Защо такситата са жълти, гумите – черни, а самолетите – бели?
Грехоядците, които „поглъщат“ греховете на наскоро починалите
Лъжа, с която демоните изкушават вярващите: Магията през Средновековието
6 изобретения, които промениха света завинаги
Дали не се мислим за по-умни, отколкото сме?
Шест изобретения, които бяха посрещнати с недоверие, но промениха света
Бронзовият гигант, който не знаеше, че е робот
Войните, които приключиха без нито една жертва
Кой е „Генерал Мраз“ и къде е била най-голямата танкова битка в историята
криза, която тихо расте" />
