Р уската инвазия в Украйна е била неизбежна и нейната единствена цел е „денацификацията“ на страната. Медиите не отразяват истината за случващото се и се стремят да злепоставят Кремъл. Западът носи вина за продължаващите кръвопролития, тъй като помага на Киев. Това са само част от твърденията, които Москва непрекъснато повтаря в опит да оправдае решението си за започване на военни действия срещу Украйна. Кои са основните методи, използвани от руската пропаганда? Какви са посланията, които Кремъл иска да внуши на хората? И защо разграничаването на истината от лъжите се превръща във все по-сериозно предизвикателство?
Ukraine has shifted its war strategy in recent weeks, and slowed Russia’s advances. With a growing arsenal of long-range Western weapons, Ukraine has hit Russian forces deep behind enemy lines, striking targets that are key to Moscow’s combat potential. https://t.co/TMqsZFQq4Q
— The New York Times (@nytimes) August 13, 2022
В защита на руската инвазия
Пропагандата и разпространяването на фалшиви новини са неделима част от всеки военен конфликт, отбеляза за Vesti.bg Джули Смит, която е експерт в сферата на медиите и масовите комуникации от университета „Уебстър“. „Дезинформацията винаги е била използвана като оръжие, но в момента тя може да пътува със скоростта на светлината. Вече всеки може да създаде фалшива новина и да я представи като „напълно автентична“, достигайки до голяма аудитория“, подчертава тя. Според нея, „основната цел на руската пропаганда са жителите на самата Русия. Кремъл иска да представи действията си в Украйна като „справедливи“ и „достойни“, заглушавайки всяка критика, отправена срещу президента Владимир Путин и политиката, която той води“.
На същото мнение е и лекторът в Манчестърския университет Джон Уолтън, който е специалист по масови комуникации. Ето какво заяви той специално за Vesti.bg: „Смятам, че Русия използва дезинформацията по няколко начина. От една страна, Кремъл всячески се опитва да убеди руснаците, че войната в Украйна е нещо неизбежно и дори полезно. Изказванията на Путин и хората около него са подчертано манипулативни, те се стремят да представят Украйна като държава, управлявана от жесток и „нацистки“ режим. Това обаче няма как да промени факта, че Русия е агресор, нахлул в една независима страна и започнал кървав конфликт, който по всяка вероятност ще продължи още дълго време. Кремъл също така не спира да описва НАТО като агресивна организация, която се опитва да съсипе Русия. С всичките си действия и изказвания на своите представители обаче Алиансът доказва, че единствената му цел е да гарантира сигурността на страните членки".
#NATO Allies are boosting their political and practical support to #Ukraine as it continues to defend itself against Russia’s full-scale invasion#StandWithUkraine🇺🇦
— NATO (@NATO) February 27, 2022
Липса на независими медии
„Един от големите проблеми, пред които е изправено руското общество, е липсата на достоверни източници на информация. Почти всички медии в страната са изцяло под контрола на Кремъл, а малкото независими такива са подложени на огромен натиск. За мен фактът, че руските власти все още не са ограничили достъпа до социалните мрежи, е изненадващ. Смятам, че съществува голяма вероятност това да се случи съвсем скоро“, прогнозира Джули Смит.
„Безспорно, дезинформацията е ключов елемент от стратегията на Кремъл – както в Русия, така и в чужбина“, смята проф. Никълъс Къл от университета в Южна Калифорния. Той е автор на редица проучвания, свързани с пропагандата и начините, по които тя влия върху оформянето на общественото мнение. „Почти всекидневно до нас достигат фалшиви новини, свързани с някакви гръмки успехи на руската армия или престъпления, извършени от украинските сили. В условията на война, подобни манипулации са неизбежни. По-важен обаче е мащабът на въпросната пропаганда. Спонсорираните от режима в Москва медии разпространяват твърдения (много често те дори си противоречат), които не просто представят в лоша светлина опонентите на Путин, но и описват света като мрачно място, в което моралът е отдавна забравен спомен. Теорията, която те популяризират, гласи, че хората се нуждаят от силен и способен лидер, който да ги поведе – какъвто, според тях, е Путин“, отбеляза за Vesti.bg проф. Къл.
Russia's war priority: reorient units to strengthen southern Ukraine, UK says https://t.co/805IdchNFJ pic.twitter.com/v0mhzeQ263
— Reuters (@Reuters) August 14, 2022
Променящите се послания на Кремъл
На 24 юли руският външен министър Сергей Лавров заяви следното по време на посещение в египетската столица Кайро: „Ще помогнем на украинския народ да се избави от абсолютно антинародния и антиисторически режим“. Той добави, че на Русия ѝ е „жал за украинския народ“, който заслужава „нещо много по-добро“. Това накара редица анализатори да припомнят, че само три месеца по-рано Лавров твърдеше нещо напълно различно. Тогава дипломатът на няколко пъти подчерта, че Москва иска да защити населението на Донбаския район и не се стреми да смени властта в Киев.
„Изключително интересно е да се проследи как риториката на руските власти се промени през последните няколко месеца. Първоначално Кремъл определяше т. нар. „специална операция“ като борба срещу нацисти, които застрашават хората в Донбас. Сега обаче посланията са съвсем различни. Русия не спира да повтаря, че войната е нещо лошо и вината за продължаващите сражения е на Запада, който подкрепя Украйна. Това обяснение звучи нелепо, но има немалък брой хора, които не просто вярват на тази пропаганда, но и дори подкрепят действията на руската армия“, подчерта проф. Къл.
Кремъл все повече се нуждае от съюзници, на които може да разчита в настоящата ситуация, смята на свой ред Джеф Уолтън. Според него, „именно по тази причина пропагандата е насочена не само към руснаците, но и към други страни, които са потенциални партньори на Москва – като Иран, например. В последно време много често се споменава за добрите взаимоотношения между Русия и Китай. Това твърдение обаче е силно преувеличено. Истината е, че Пекин води много внимателна политика, опитвайки се да извлече максимума от настоящата криза – главно чрез сключването на изгодни сделки с Кремъл. Не бива да се забравя, че китайските власти искат да избегнат западните санкции и по тази причина нямат никакъв интерес да предприемат излишни рискове, които биха навредили на дългосрочните им стратегически цели“.
Още от автора:
На ръба на ядрена война – какво знаем за Карибската криза
Убийства, измами и подкупи - 4 скандала, които разтърсиха света
Четири шокиращи теории, които трябваше да променят историята
Защо СССР и САЩ искали да взривят атомна бомба на Луната?
Кой е „Генерал Мраз“ и къде е била най-голямата танкова битка в историята
криза, която тихо расте" />
