Р азпадането на Съветския съюз е едно от най-значимите събития на XX век. То доведе до радикални промени на световна политическа карта и сложи край на продължилата десетилетия Студена война, а няколко държави се откъснаха от СССР и обявиха своята независимост. Една от тях е Чечения. През 90-те години на миналия век там избухнаха две кръвопролитни войни, в резултат на които Русия успя да си върне контрола над този район. Според много експерти, съществуват редица прилики между въпросните конфликти и продължаващите сражения в Украйна.
Чечения през вековете
За да разберем причините, довели до избухването на двете войни в Чечения, трябва да се запознаем малко по-подробно с историята на този район. Според повечето експерти, чеченците са преки наследници на аланите – иранска народност, част от сарматите. В края на IX век те създават държава в Северен Кавказ, наречена Алания. Тя била унищожена от монголското нашествие през 1238 – 1239 г. През XIV и XV век в района се водели постоянни сражения между различни племена. По това време било образувано чеченското кралство Симсир. През 1558 г. неговият владетел Темрюк изпратил свои представители в Москва, за да поиска помощ от руския цар Иван IV Грозни. Именно това бил и първият документиран контакт между двете държави.
Russian Assault on Gimry, Caucasian War - Franz Roubaud pic.twitter.com/WXb0sA7Aqm
— Alexander's Cartographer (@cartographer_s) February 24, 2022
През следващите векове руското влияние в района започнало да нараства значително. Редица историци смятат, че в опит да му се противопоставят, чеченците решили да приемат исляма за своя религия. Повратен момент се оказало избухването на Кавказката война през 1817 г. Тя продължила до 1864 г. и довела до присъединяването на Кавказкия регион към Руската империя. Местните жители, обаче, било твърдо решени да се борят за свободата си и организирали няколко въстания. На 21 декември 1917 г. Ингушетия, Чечения и Дагестан обявили своята независимост. Четири години по-късно, руски войски отново нахлули в района и трите държави били присъединени към СССР.
Разпадането на СССР и Първата Чеченска война
Разпадането на СССР отворило нова страница в историята на Чечения. На 1 октомври 1991 г. Джохар Дудаев обявил нейната независимост и станал президент на новата република. Около половин година по-късно, тя била разделена на две части – Република Чечения на изток и Република Ингушетия на запад. Съвсем скоро, ситуацията в района започнала да се влошава драстично. Десетки хиляди хора били принудени да избягат от Чечения, тъй като били подложени на постоянен тормоз и дискриминация (повечето от тях били руснаци, украинци и арменци). Новообразуваната държава била обхваната от постоянни сблъсъци между привърженици и противници на Дудаев. Съществуват доказателства, че Москва се опитала да се възползва от размириците, подпомагайки опозицията с пари и оръжия.
Haunting images show how the first Chechen war humiliated post-Soviet Russia, exposed its weakness, strengthened hard-liners and enabled the rise of Vladimir Putin https://t.co/1nBqvIu8aW
— The New York Times (@nytimes) December 10, 2019
Така се стигнало до избухването на т. нар. Първа чеченска война. Тя започнала през декември 1994 г. и продължила до август 1996 г. И двете страни в конфликта понесли тежки загуби, а десетки хиляди цивилни загинали по време на боевете. Особено интензивни били сраженията в Грозни. Столицата на Чечения била подложена на интензивен артилерийски обстрел и най-тежките бомбардировки в Европа след нападението над Дрезден по време на Втората световна война. Руската армия успяла да превзема града, но повечето експерти определят това като пирова победа заради огромния брой убити войници.
Конфликтът приключил с подписването на Хасавюртското споразумение на 31 август 1996 г. Чрез него трябвало да се разработи „принципно определяне основите на взаимоотношенията между Руската федерация и Чеченската република“. С договора били прекратени военните действия, а руските войски започнали изтеглянето си от Чечения. Въпросът за териториалния статут, обаче, бил отложен до 31 декември 2001 г.
Russia’s war in Chechnya offers Ukraine only grim lessons: The Kremlin will pay a steep price in death and destruction, even for impossible ends https://t.co/pQdbtU1Ofw
— The Wall Street Journal (@WSJ) April 4, 2022
Втората чеченска война
Хасавюртското споразумение по никакъв начин не изгладило напрегнатите отношения между Чечения и Русия. Според Москва, документът показвал готовността на страните да разрешат конфликта по мирен път, но нямал юридическа тежест. Сред чеченците пък започнал да се разпространява религиозният екстремизъм. След приключването на войната, страната изпаднала в тежка криза. Много райони попаднали под контрола на сепаратистки лидери, които отхвърляли властта на правителството в Грозни. Сражения се водели почти непрекъснато. По различни оценки, най-малко 1300 души били отвлечени в Чечения в периода 1996 – 1999 г.
През 1997 г. президент на размирната страна станал сепаратистът Аслан Масхадов. През следващите две години срещу него били извършени няколко неуспешни опита за покушение, за които държавният глава обвинил руските власти. През март 1999 г. дипломатическият представител на Кремъл в Чечения ген. Генадий Шпигун бил отвлечен от летището в Грозни и по-късно убит. В Русия пък били извършени серия от бомбени нападения, при които загинали над 350 души. Според Москва, те били извършени от чеченски терористи. И до днес, обаче, съществуват съмнения дали това наистина е така. Според редица международни наблюдатели и експерти, зад атаките всъщност стои руската Федерална служба за сигурност. Те смятат, че целта била да се оправдае започването на нова война в Чечения и да се увеличи популярността на тогавашния премиер и бивш директор на службата Владимир Путин.
Конкретният повод за започването на втората война станало нахлуването на военни части, ръководени от Шамил Басаев, от Чечения в Дагестан. Конфликтът продължил до май 2000 г. и този път приключил с убедителна победа за Русия. В резултат била създадена проруска Чеченска република, а неин президент станал Ахмад Кадиров. Той загинал през 2004 г. при терористичен акт, а властта преминала в ръцете на сина му – Рамзан Кадиров, който управлява Чечения и до днес.
Chechnya's Kadyrov says his soldiers control Popasna, Ukraine disagrees https://t.co/MrtFSom2hE pic.twitter.com/GCOuBeV9iL
— Reuters (@Reuters) May 8, 2022
Чеченските войни и руската инвазия в Украйна
Съществуват ли прилики между двете войни в Чечения и настоящия конфликт в Украйна? Категорично да, смята проф. Джон Коларусо от университета „Макмастър“ в Хамилтън, Онтарио. Ето какво заяви той за Vesti.bg: „Първата Чеченска война имаше за цел да задържи тази територия в границите на Руската федерация. Втората трябваше да представи Путин като силен и способен президент – нещо, което може да се каже и за настоящия конфликт в Украйна.
По време и на трите войни се забеляза как много руснаци първоначално споделяха нереалистичното мнение, че победа може да бъде постигната в рамките на няколко седмици или дори дни. Има и още една прилика – сериозните проблеми, които изпитва руската армия. В резултат, тя е принудена да разчита на бомбардировки и артилерийски обстрел. Резултатът от това е ужасяващ – огромни разрушения и много цивилни жертви.
Russia's initial failures have prompted heavy bombardments of densely populated areas, such as Kharkiv and Mariupol — a tactic it used previously in Chechnya and Syria https://t.co/wIAoGh0lf2 pic.twitter.com/uJjq8WwIsA
— Financial Times (@FinancialTimes) March 18, 2022
Първата Чеченска война завърши в патова ситуация. Втората доведе до полуавтономен статут на Чечения. Все още никой не знае как ще приключи войната в Украйна, но смятам, че Русия ще установи пълен контрол над Крим и Донбас. Останалата част от Украйна ще остане суверенна, но осакатена, тъй като ще загуби достъпа си до Черно море.
Чеченските войни не привлякоха интереса на Запада, тъй като много хора не знаеха нищо за този народ, нито за значението, което тези конфликти имаха за Русия. Сегашната ситуация не е такава. Политическите и социалните последици от войната в Украйна ще се окажат по-съществени от всички икономически санкции. Действията на Русия ще доведат както до голяма нестабилност, така и до кардинална преоценка на ролята на страната в Евразия“.
General Alexander Dvornikov is a veteran of Syria’s civil war https://t.co/X40gwDGKQX
— The Economist (@TheEconomist) April 21, 2022
На сходна позиция е и проф. Матю Шмит от университета в Ню Хейвън. Пред Vesti.bg той обърна специално внимание на стратегията, използвана от главнокомандващия руските войски в Украйна ген. Александър Дворников: „Руските военни части следват оперативната доктрина, разработена в Чечения. Проблемът е, че ген. Дворников никога не се е сблъсквал с враг, който е в състояние да провежда конвенционални военни операции. Той се е борил само с бунтовници. Именно по тази причина ген. Дворников напада цели градове. Целта му е да принуди Украйна да защитава населението, попаднало под артилерийски обстрел, в резултат на което да бъдат убити колкото се може повече войници. Казано по друг начин – Русия се опитва да обезкърви украинската армия. Тази тактика беше приложена както по време на сраженията в Грозни, така и в сирийския град Алепо“.
