Актрисата Гергана Данданова от "Клетката" разкри как се работи с Асен Блатечки|Vesti.bg

Отказан самолетен полет роди звездата на САЩ: Невероятната съдба на Фоларин Балогун

Кралицата на сърцата: Поглед към живота на принцеса Даяна, която днес щеше да навърши 65 години

Изгревът на свободата: „Джулай морнинг“ събра хиляди по Черноморието

1 юли: Започва най-зловещата месомелачка в човешката история

Бяла гейша на корта: Наоми Осака предизвика фурор на Уимбълдън с екстравагантно кимоно

„Най-красивото момиче на света“ Тилан Блондо се омъжи в Париж

Стълбовете на вярата: Православният свят чества Събора на 12-те апостоли

30 юни: Когато „Дик Хитрия“ почука на желязната завеса в България

Един епизод. Толкова бе нужен на актрисата Гергана Данданова, която по-често се изявява на театралната сцена, за да спечели и зрителските сърца. Тя играе образа на Ина – затворничката, обвинена в убийство, в новия български сериал „Клетката“.

Крими продукцията впечатли зрителите, които дадоха своята висока оценка. А историята разказва за нашата родна действителност и неволи в затворите и обществото, без да се цели в американски крими сюжети.

За „клетките“ в душите ни, за злободневните теми и за несправедливостта като част от живота ни, пред Vesti.bg, говори Гергана Данданова.

Гергана, каква е вашата лична дефиниция за „клетка“?

В буквален смисъл я свързвам със затвора, не само защото така се казва нашия сериал, но и защото решетките са една символика на затвора. Метафорично свързвам клетката с тези много „клетки“, които са в душите и сърцата ни и трябва да се стремим да ги разбиваме, за да сме по-добри един към друг. А и да можем да продължим напред.

Как се подготвихте за тази роля? Четохте ли подобен род истории и срещнахте ли се с жени, лишени от свобода, например?

Не, аз изцяло разчитах на актьорската си природа и психофизиката си, както и на неща, които са ми в съзнанието. Избягвах да гледам филми, да чета, защото искам наистина да ми се случи това нещо. Исках да видя как актрисата Гергана ще реагира на цялото това нещо. Това ми беше много важно, затова не съм се подготвяла по никакъв начин. Когато гледаш филм или отидеш някъде, копираш и то не става твое. Аз много исках то да е мое.

До каква степен е вярно това, че сте посветила тази роля (образа на Ина) на своята майка, която е починала?

Мислено тази роля и образ го свързах с моята майка. Ако мога да направя нещо за нея, след като тя вече е покойна, го правя. Хубаво е да мислим за родителите си ежедневно. Те винаги остават „живи“ по този начин с нас. Посвещавам този образ на нея.

Колко време продължи снимачният процес?

45 дни с почивките, около месец и половина някъде.

Как се работи с Асен Блатечки?

Много лесно. Той е изключителен партньор и човек, на когото всеки би могъл да разчита. Пожелавам на всеки един актьор да се срещне с Асен. Той е приятен, много непретенциозен, лишен от каквато и да е суета.

Как Ви избраха за ролята и веднага ли приехте?

С кастинг ме избраха. Бяха два кръга и след това ми се обадиха. Аз имах малки съмнения относно това, че си бяхме наредили цялото лято и затова трябваше да помисля малко. А относно ролята никога не съм имала съмнения.

Харесахте ли целия сюжет?

Да, точно това нетипичното и различното много ме привлече.

Какви образи Ви се играят по принцип?

Аз много обичам злодеите (смее се). А Ина дойде точно навреме и такива роли ми се играят – на силни и смели жени.

Още в първия епизод на „Клетката“ е показана несправедливостта, било то като присъди, неспазване на норми и т.н. Вие как приемате неправдата в живота?

Много тежко. Аз съм човек, който не приема несправедливостите и се опитвам да се боря всячески с това, макар и да не успявам. Трудно е. Беззаконието, несправедливостта, корупцията и цялото това нещо, което ни заобикаля, трудно го приемам. Ролята ми в „Клетката“ може би е един мой отговор на цялото това нещо.

В началото на сериала е поставена и темата за шофирането в нетрезво състояние. Този фокус преобладава в новинарските емисии. Какъв е Вашият коментар, като родител?

Така е, темите в сериала действително са много актуални и злободневни. Иначе сега пускам детето си само на училище. Пресича само бул. „Христо Ботев“, а там хвърчат като луди. Темата за невниманието на пешеходните пътеки е една от тези, които ме вълнуват.

Какво мислите за жените, които не са жертва, а са в ролята на обвиняеми за дадено престъпление. Сещате ли се за такава ситуация, която да е останала в съзнанието Ви?

Не съм била в такава ситуация, но съм гледала много филми. Около нас също има случаи на жени – обвиняеми и такива, които са в затвора. Казусът наистина е много притеснителен. Съчувствам на тези жени. Донякъде разбирам, но донякъде и не разбирам престъпленията, които са направили. В частност, моята героиня го прави това нещо именно, за да защити детето си. Не го казвам, защото е моя героиня, но всеки родител би направил всичко за детето си.

В сериала Вие правите саможертва, като майка. А в реалния живот, от обич, какво бихте направила за децата си?

Всичко. Има много дребни примери, които мога да дам и нямат общо с това, което се случва със сериала. Там всичко е доста мащабно. Но, например, ако пътуваме някъде и сме 2-3 дни на турне, във Варна, да кажем, ако е последният ден, то винаги търся билет за обратно връщане. Гледам да мога да се прибера през нощта с влака и да съм си вкъщи на сутринта, за да бъда с децата и семейството си. Това е много дребен пример, но ми хрумва на момента. Има и много други неща, но съм сигурна, че всеки родител би направил всичко за детето си.

Какво научихте за затворите у нас, например за женския? Имаше ли неща, които не знаехте?

Това, което ми направи впечатление е, че всичко в затвора много бързо се разбира, това къде какво се е случило и как е станало. Те са като една малка общност. Делят се на групи. Има „лоши“ и „добри“. Освен това ми направи впечатление, че много от жените в затвора се чувстват по-сигурни вътре отколкото навън. В смисъл такъв, че не знаеш къде е истинският затвор – дали сред „чудовищата“ навън или вътре, където някак си познаваш вече всичко и си защитен от средата навън.

Вярвате ли във втория шанс и давате ли такъв?

Да, вярвам във втория шанс. Трудно е да се даде, но смятам, че трябва да се направи, и то заради самите себе си, както и заради хората, на които държим. Човешко е да дадеш втори шанс.

Тъй като снимахте сериала цяло лято, успяхте ли по-късно да наваксате с ваканцията и къде почивахте?

Да, успях. Отидохме в Гърция за 14 дни. Беше много хубаво и изкарахме приятно. Абсолютно си заслужаваше.

Още от автора:

Фотографът Иван Шишиев: Снимката с трамвая проби като меме и в Токио

„Мис България 2023“ Елизабет Кравец: Сама съм

Спасение от куршумите: Българката Биляна Милушева приюти две украински семейства

DJ-ят Николай Нанчев: Докато не стъпиш на „Ел Камино“, не знаеш какво те очаква

Бившият шампион по културизъм Ангел Трендафилов: След 47 години открих родната си майка, която се съгласи да стане мой донор и ме спаси

Родственик на Христо Ботев: Ликът му трябва да е татуиран със словото в нашите сърца

Коафьорът Цветелина Михайлова: Диагнозата „рак“ ми даде урок

Огненият артист Пламен Петков: Умението да рисуваш фигури с огън

Дизайнерът Стоян Радичев – орисан да облича жените красиво