У чените създадоха изкуствена клетка, способна да изпълнява определени функции на живите организми. Откритието може да проправи пътя към нови биотехнологии, но същевременно поставя въпроси за това къде лежи границата между живата и неживата материя, сочат данните от проучване, публикувано на сървъра за препринти bioRxiv.
Разработването на SpudCell отне няколко години и изисква редица експерименти. Изкуствената клетка се състои от мембрана, изградена от мастни молекули, която затваря водна среда, съдържаща 36 гена и специални протеини.
Основното постижение на учените е, че SpudCell може не само да произвежда протеини, но и да копира собствената си ДНК, както и да се дели за създаване на нови клетки.
Изследователите признават, че процесът на репликация далеч не е перфектен: геномът на клетката е разделен на седем кръгли сегмента (плазмиди), а самите клетки не могат да произвеждат собствени рибозоми, поради което се нуждаят от постоянно снабдяване с хранителни вещества отвън.
Въпреки това самият факт, че структура, сглобена от неживи компоненти, може да се дели и да предаде генетичен материал, вдига значително летвата в изследванията на минималните клетки.
Биотичен проект: Бъдещето на биоикономиката
За да ускорят развитието на тази област, Кейт Адамала, биолог от Университета на Минесота и създател на SpudCell, и нейният колега от Станфорд Дрю Енди стартираха инициативата Biotic.
Тяхната цел е да обединят изследователите на една обща платформа, която да стимулира глобална промяна до 2050 г.
Изследователите очертават няколко амбициозни цели за проекта:
- Пълно заместване на продуктите на петролна основа – от реактивно гориво до синтетични тъкани – с химикали, произведени от биоинженерни организми.
- Децентрализация на производството на лекарства и храни.
- Създаване на специализирани клетки, които могат да функционират вътре в тялото на пациента за доставяне на целенасочена терапия.
Къде е границата на живота?
Въпреки забележителните резултати, създателят на SpudCell все още не я смята за напълно жива. Причината е, че тя не е достатъчно стабилна и може да завърши само няколко цикъла на делене, преди процесът да спре.
Междувременно научната общност продължава да дебатира дали подобни лабораторни конструкции могат да се квалифицират като живи организми.
Учените следят отблизо и въпросите, свързани с безопасността. Авторите на проекта подчертават, че новите технологии са проектирани още от самото начало със защитни механизми, гаранции и „бутони за аварийно изключване“ (kill switches), за да се предотвратят всякакви непредвидени рискове за екосистемите.