Т ой наследява професията на дядо си и на баща си. Юрист е от близо 20 години и попада в графата „адвокат по наследство“.
Ежедневието го изправя пред тежки престъпления и срещи с рецидивисти. Работното му място е в съдебната зала, където се сблъсква с различни и сложни съдби.
Дори след толкова години в бранша твърди, че все още нещо му трепва, когато прекрачи прага на съдебната зала.
Той е адвокат Димитър Марковски, син на покойния вече адвокат, който беше емблема в наказателното право, Марин Марковски. Приликата помежду им е поразителна, като синът е наследил дори тембъра на своя баща.
За престъплението и наказанието, за тежестта на правосъдието и за силата на възмездието, пред Vesti.bg, говори адвокат Димитър Марковски.
Спомняте ли си момента, когато решихте да тръгнете по стъпките на баща си?
Адвокатстването в рода ни започва от пристигането на моя дядо в София. Той е бил библиотекар към библиотеката на БАН. Работеше по граждански дела, а кантората ни беше в емблематичната сграда на Търговския дом на бул. „Витоша“. Тогава там бяха всички практикуващи адвокати в София, с кантори. Любовта ми към професията я запали моя баща. Бях ученик, към 12 клас, когато започнах от личен интерес, да ходя с него в Районните управления, а после започна да ме взима и в съда по дела. После се записах в университета, започнах следване и активно да работя в кантората. Започнах от най-ниско ниво – съдебни справки по дела, писане на елементарни молби и постепенно навлязох в материята на правото. Още в самото начало фаворит ми беше наказателното право. То ми стана интересно с това, че има динамика и е с доста широк спектър от неща, които обхваща.
Баща Ви имаше ли смелост да Ви критикува?
Да, редовно. Не само че имаше смелостта, но ние редовно си търсихме и грешки помежду си. Освен че бяхме баща и син, ние бяхме страхотни приятели, а истинският приятел винаги търси грешки в професионалната работа на другия, за да може да му ги каже. В житейски план също сме си търсили грешки и сме си ги казвали.
АДВОКАТ ПО НАСЛЕДСТВО
Преди време Вашият баща сподели, че, за да Ви „кали“, първото дело, което Ви дава, е било за блудство (бел. ред. бил сте защитник на педофил), при положение, че самият Вие сте имал малка дъщеря тогава. Спомняте ли си този момент?
Спомням си го. Всеки един колега помни първото си дело, на което се е явил. Беше много неприятно дело, с грозно престъпление, с невинно пострадало малко дете. Тогава, от една страна, имах вътрешно възмущение, че представлявам такъв подсъдим, а от друга страна, адвокатската професия е да помогнеш на този, който е нарушил закона. Имаше една вътрешна борба. Тогава законът даваше възможност, по тези дела, да се направи споразумение с прокуратурата. Спомням си и прокурора по това дело – една възпитана млада дама, която искаше да избегне разпита на детето в съда. Така се обединихме с прокурора, че най-добре е формално да приключим това дело и да не тормозим детето с разпит в съдебната зала.
Баща Ви имаше една реплика: „Аз не съм адвокат на дявола, но съм адвокат на децата на дявола“. Действително ли е започнал книга с подобно заглавие?
Имаше намерение да издаде книга „Децата на дявола“, с конкретни негови дела, които вече са приключили, само че да бъдат променени имената на хората от уважение към семействата им. Ваш колега ми се обади преди време и ми каза, че са коментирали с баща ми създаването на такава книга. Дори има и проекто-идея с неща, които са били набелязали това нещо да се осъществи. В един бъдещ момент тази нереализирана мечта на татко ще „заживее“.
Вашият баща беше вярващ човек, Вие такъв ли сте?
Изключително много. Още от малки с брат ми ходехме в църква. Като деца той „ни посади“ тези зрънца, които да покълнат в нас и с годините човек да развива духовна вярна и страх от Господ. Баща ми много се бореше за вероучение в училище. Ставаше въпрос, че е хубаво децата още от ранна възраст да имат вяра. Участваше в много инициативи и имаше срещи с видни политически дейци. Голяма част от тях не проявяваха никакъв интерес към това, защото то не е нещо, което да е свързано с някакъв дивидент.
Ще насърчите ли дъщеря си да наследи Вашата професия?
Преди няколко месеца разбрах, че тя се е насочила към тази професия, като допреди това дъщеря ми не е давала признаци, че иска да се занимава с право. За нея това беше нещо много напрегнато, може би съдейки по мен – заетостта и липсата ми от вкъщи. Тази година тя кандидатства „Право“ в университета. Вече е приета.
СЪДЕБНА ДИЛЕМА
Кой е случаят, който дълго време Ви е оставял буден?
Най-сериозното дело в практиката ми, което остави дълбоки следи, е процесът за убийството на сестрите „Белнейски“. По това дело аз отговорно продължавам да твърдя, че има едно момче - Лазар Колев, което търпи две доживотни присъди, без да е убил сестрите. Въпреки че съм много ангажиран, миналата година отделих време и му отидох на свиждане в затвора в Пазарджик, защото мисля, че това, което стана с него, не е правилно. Смятам, че той лежи за нещо, което не е извършил. За съжаление явно доказателствата убедиха съда в противното. С баща ми имахме изключително големи надежди, че правосъдието ще възтържествува по това дело.
Един човек, който е осъден „до живот“ в затвора, как живее там?
Видях го смачкан. Вече над 10 години той е лишен от свобода. Абсолютно погинал човек, изглежда като мъртва душа, без никаква перспектива. Каза ми: „Аз просто съществувам биологично, само физически“. Беше угнетен психически. Майка му не е спирала да бъде около него и го посещава. Тя го подкрепяше през цялото време на делото.
ЗАЩИТНИКЪТ
Имало ли е някога противоречие у Вас, от морална гледна точка, че сте защитник на човек, който заслужава сурово наказание?
Има, разбира се. И адвокатът е човек. Освен това всеки опитен адвокат, като прочете едно наказателно дело, види съдържанието, характера и видовете доказателства, много лесно може да си направи крайните изводи - дали човекът участва в тази работа, виновен ли е или не. Когато си изградиш един път мнение, ти не може да игнорираш Аз-а в теб и гражданската си позиция.
Има ли раздвоение в душата на адвоката в такъв случай?
Много често се възмущаваш, но пък и адвокатската клетва е да помогнеш на клиента. Адвокатът защитава човека, а не престъплението, което е извършил.
Ваши клиенти правили ли са опит да Ви заблудят и умеете ли да ги „хванете“ в лъжа?
Това е ежедневие. В такъв случай помага опитът, донякъде и интуитивното усещане, а като прочетеш и всичко останало на документи, картината се изяснява. Много често съм имал клиенти, на които съм им казвал, че ме лъжат и не си правят услуга по този начин.
Отказвал ли сте да поемете случай?
Да. Особено чувствителен съм към тези престъпления, които са насочени към деца. Смятам, че всяко дете е богатство, което трябва да бъде пазено в обществото.
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ
Кое е най-тежкото престъпление според Вас?
Според мен най-тежкото престъпление е лишаването от човешки живот. Това е убийството.
Как се защитават убийци?
Не е лесна тази работа. Защитават се с професионални умения, с познания в областта на правото и с боравене на доказателства. Когато отидеш в съдебната зала и го представляваш този човек, той очаква да го защитиш.
Погледите на близките на жертвите оказват ли Ви въздействие по време на процес?
Да, особено забрадените, плачещи майки в залата. Лично аз избягвам да ги срещам с поглед, защото това е голяма мъка и трагедия. Има ужасяващи картини в съда. От една страна, чувствата и емоциите са едно, но пък не можеш да загърбиш и професионалното задължение по делото, защото, ако го направиш, значи не ставаш за тази работа. Това ще означава, че просто не е за теб.
С Вас се срещаме няколко дни след инцидента на бул. „Черни връх“ с двете загинали момичета, блъснати от джип. Как бихте коментирали един такъв случай?
Това ще е много трудно дело. Престъпленията, свързани с пътно-транспортни произшествия, са много специфични дела. Те са трудни, защото всеки колега, който се занимава с такъв вид дела, трябва да има много добра експертиза по пътно-транспортни произшествия. Там от ключово значение е изготвянето на авто-техническата експертиза. Конкретно този случай е много фрапантен. На прима виста се вижда, че с такъв маниер на безразсъдно шофиране г-н Семерджиев няма как да излезе невинен или невиновен. Последиците от катастрофата са две загинали момичета. Всеки съдия ще гледа, какво се е случило вследствие на това безразсъдно каране. Моята прогноза е, че ще има тежък процес и той ще приключи с много тежко наказание.
Вие имал ли сте подобен казус?
Имал съм много такива случаи. Работил съм по случай с пътно-транспортно произшествие със седем починали, с още по-тежки последствия - с автобус, който се обръща, и загиват хора.
ПРЕД ТЕМИДА
След 20 години стаж има ли все още нещо, което да Ви развълнува, когато прекрачите прага на съдебната зала?
Рутината, която добива човек с течение на годините, донякъде притъпява тази чувствителност и чувство на възмущение. Понякога обаче има толкова фрапантни положения, че няма как да не те жегне нещо. Никой не е само юридически робот.
Получавал ли сте заплахи, свързани с работата Ви?
Това е част от професията – да ми клатят глава или да ми правят жестове, че ще ми отрежат главата. Имал съм такива случаи от знакови фигури от ъндърграунда, когато съм защитавал техни противници. Директно са ми казвали: „Ти ще видиш, ще ти се случи случка“. Остава само на думи. Много е примитивно да се скача на адвокат.
Авторът на съдебни романи - Джон Гришам, пише: "Срамът беше емоция, която той не познаваше от години. Когато се унижаваш безброй пъти, спираш да чувстваш срам". Вие какво определение бихте дали за клиенти от криминалния контингент?
И в най-коравосърдечния престъпник има светъл лъч. Това е целта, когато се дава наказание – този човек да осмисли лошото у себе си и да намери доброто. Затова казвам, че: И най-големият престъпник не е безвъзвратно загубена душа.
Докъде стига професионалната амбиция във вашата професия, достига ли се някога върхът?
Всеки адвокат иска да спечели всичките си дела. Влагаме енергия, знания и емоции. Всяко едно наказателно дело е състезание. Крайната цел е ти да победиш.
Кой е случаят, който бихте искали да поемете, а все още не сте имал такава възможност?
Не мога да кажа за дадено мечтано бъдещо дело, но от шеговитата страна на нещата - всеки добър адвокат си мечтае за едно сериозно банково дело, с огромен материален интерес. Тези дела са леки, спокойни, много академични, без хамалогия.
СИЛАТА НА ВЪЗМЕЗДИЕТО
Истината винаги ли е само една?
Истината винаги е само една и тя е на Господ.
Вярвате ли, че Законът дава истинска справедливост?
Законът се мъчи да даде истинската справедливост, но не всеки път успява.
Ако човек попадне в затвора – става човек или се превръща в звяр?
Българските затвори не са място, където отиваш да те поправят и превъзпитат. Това не е и мястото, където ще седиш по цял ден в библиотеката на затвора. Условията са примитивни и мизерни. Това са едни ужасни места и държавата е абдикирала от това нещо. В тези условия работи администрацията и охранителният състав.
„За“ или „против“ смъртното наказание сте?
Категорично против. Давам пример – може да се случи невинен човек, който не е извършил престъпление, но по някакво стечение на обстоятелствата, да получи обвинение. Имах един клиент от село Куцина. Музикант, с една ръка. Отказаха да му възобновят делото. Хората от селото направиха искане до Върховен съд - да се възобнови това дело и то да почне отначало, за да бъде абсолютно оневинен човекът. Това е пример за допусната съдебна грешка. Тогава Върховният съд реши нещо малко по-друго. Има съдебни грешки, които могат да бъдат поправени, а като го ликвидираш човека – край, приключва.
Вярвате ли, че има възмездие?
Да, вярвам и съм ставал свидетел на това. Вярвам още, че има престъпление и наказание. Затова хората трябва да правят добро, за да очакват добро. От лошото - отговорът ще е - че ги чакат лоши моменти.
Още от автора:
Кога един човек се превръща в убиец?
Психолог: Не може да доведете детето и да кажете „Ето, ремонтирай го“
Психолог: Никога не поставяйте детето в тази ситуация
Абитуриентката Ани: Тъжните моменти в Дома за деца са много
Ива Русинова - красивото лице на дрифта
Какво пък разбират жените от футбол? Отговарят фенките
Виктория Георгиева: Хубаво е да имаме различни участници на „Евровизия“
Павел Хаджиев: Българските истории и постижения не свършват, стават все повече
От сърцето на Украйна: Кирило, който избра да остане в родния Киев
Какво искат мъжете? Отговаря бербер Кольо Георгиев
Александър Сано: Съхраниш ли се като човек, решетките не могат да ти отнемат свободата
Да бягаш с вятъра, без да чувстваш страх: Християн Христов от Sofia Riders
Певицата Катерина Бужинская: Избягах от Киев, брат ми отиде на фронта
Диана Димитрова от "Лъжите в нас": Никой не е само добър или лош
Една жена, жертва на насилие: Кристина разказва своята история
