Богоявление в Зверино: "Засвирят ли гайдите, кожата настръхва и духът се извисява"|Vesti.bg

„Сияние“ започва изграждане на структури по места

Паралелно преброяване: „Прогресивна България” печели вота, ГЕРБ-СДС е втора политическа сила

Емил Дечев обяви за кои партии са сигналите за купуване на гласове

ПП-ДБ: Българите оставиха ГЕРБ и ДПС в миналото

Старт на броенето на бюлетините: Ето къде да гледате на живо

Бойко Борисов: Победителят е ясен, но преговорите ще решат кой ще управлява

"Демокрацията е жива": Лидерът на БСП с първи коментар след края на изборния ден

Славяново празнува победата на Румен Радев

Борислав е от онези българи, за които думата „патриот“ и народни обичаи е мисия, която следва и спазва в живота си.

Особено внимание обръща на празника Богоявление (наричан още Йордановден). За него денят, в който Избраният „спасява“ кръста, а енергията на всички мъже, хванали се рамо до рамо на „леденото хоро“ носи дух и жажда за живот.

За обичая в този ден, за магията на духа и празничният триумф на искрената вяра и благоденствието, пред Vesti.bg, говори Борислав Радославов.

Борислав, кога за теб спазването на традициите се превърна в мисия, а не попада просто в графата „проформа“?

Официално „културната революция“ в Зверино, както обичам да я наричам, стартирахме със задружни сили на малки и големи родолюбци на 6 януари 2017 г. с първото мащабно отбелязване на Йордановден, възстановявайки традицията по спасяване на Богоявленския кръст. Предстои ни за седма поредна година, от онзи паметен за всички нас миг, да отбележим тържествено Кръщение Господне. Сега е време за надграждане. Но за да се стигне дотук, изминахме дълъг път на посещения на множество фолклорни събори и различни културни мероприятия, срещи и разговори със стотици хора, гледане на редица документални и игрални филми за славната българска история и християнството, за да може да дойде в крайна сметка и моментът за организационни и съзидателни действия.

Кой е любимият ти празник, свързан с традиция, която се спазва от дълги години в България?

Определено хайдушките възстановки са ми слабост. Като се започне от първата пушка на Априлското въстание в Копривщица, мине се през славните Шипченски боеве и битката при Сливница, и стигнем до чисто българския акт на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, и обявяването на Независимостта. Затова според мен е много важно да обръщаме много по-сериозно внимание на дати като 6 и 22 септември. Съединението и Независимостта, която идва чак през 1908 г., са сърцевината на Народното дело.

В родното ти Зверино изключително внимание се обръща на подготовката за Богоявление. Кога започва тя и какво включва?

Подготовката започва около месец по-рано. Заедно с активните момчета и момичета, работещи за каузата и в дух на разбирателство и взаимопомощ с институциите, очертаваме техническите параметри, бюджета, програмата и всичко необходимо, за да бъде празничният ден триумф на искрената вяра и благоденствието. На съвместните ни сбирки обсъждаме належащи въпроси от озвучаването на мероприятието и мерките за неговата безопасност до осигуряване на дърва за огъня, паркиране на колите, наличието на медицинска помощ и чисто църковната утвар, оформяне на водното пространство и т.н. Съществен е 5 януари - денят преди събитието. Тогава са финалните акорди на приготовленията - почистване на реката, слагане на знамена и обезопасяващи колчета с лента край водата и други съществени дейности.

Как протича празникът в самия ден, на 6 януари, когато отбелязваме Йордановден?

Момчетата, които влизат в ледените води на р. Златица, се събираме в Народно читалище "Факел 1926“ по ранни зори. Там върви подготовката - обличане на народните носии, увиване на поясите, както и подготовка на песните, които ще се пеят във водата по време на традиционното мъжко хоро. Мелодиите се изпяват няколко пъти с нашите приятели от “101 Каба гайди“, за да бъдат стиковани и юнаците да са подготвени.

Източник: Борислав Радославов, личен архив

В 8:30 ч. всички сме в храм „Св. Димитър“, където започва тържествената Света литургия. Час по-късно стартира литийното шествие към „Пръстените“ до устието на река Искър, като по време на него поднасяме венец и изразяваме своята почит и признателност пред паметника на гениалния поет-революционер Христо Ботев. На 6 януари честваме годишнина от рождението на Воеводата. Историята на четата на Ботев е неразривно свързана със Зверино – оцелели четници след гибелта на героя, предвождани от военния командир Никола Войновски, пристигат уморени и ранени в Зверино. Подпомогнати от местното население, бунтовниците преминават през буйните води на р. Искър и потъват в дебрите на Стара планина, съвсем близо до разположения в селото аскер, за да поемат към вечността.

В 10 ч. се извършва Велик Богоявленски водосвет и идва кулминацията – ритуалът по спасяването на Богоявленския кръст и традиционното „мъжко хоро“. След това празникът продължава с народно веселие и пъстри хора около огъня под съпровода на родопски гайди и песни.

Как завършва вечерта на този ден?

Традиционно за празника пристигат много хора от близо и далеч. Някои остават да пренощуват при свои близки и приятели, други избират по свой начин как да завършат деня. Нас, организаторите, ни чака работа по почистване и прибиране на знамена, артикули и т.н.

На този 6 януари в Зверино ще се включат като специални гости музикантите от „101 Каба гайди“. Разкажи за тяхната роля?

Тя е изключително важна за повдигане на духа. Само си представете да видите това мащабно литийно шествие, на което звучат гайдите. Да засвирят веднага след хващането на кръста и момчетата да запеят песните, хванати през рамо и оформяйки един голям кръг. А след това, наредени около огъня, да засвирят традиционните родопски китки, на които се хваща мало и голямо за ръка. Този магичен звук обединява дори непознати хора в тези смутни времена.

Гайдата ли е най-въздействащия музикален инструмент?

За мен – категорично да. Имаме си чудесна духова музика в Северозапада, която също се радва на голям интерес. Но засвирят ли гайдите, кожата настръхва и духът се извисява до неподозирани висоти.

Успявал ли си да извадиш кръста на Йордановден?

Все още не. Влизам в битката всяка година, но не съм успявал досега. Знаете ли - Кръстът отива при онзи, на когото му е писано. В един от случаите до мен беше мой изключително близък приятел, с когото сме израснали от деца. Точно преди отец Антон да хвърли разпятието във водата, Цеци се обърна към мен и ми каза – братленце, аз ще спася Кръста, усещам го. Така и стана. В друг случай друг мой много добър приятел – Емил, също беше до мен и каза, че усеща как той ще бъде Спасителят на кръста. За същия ден, навръх Йорданов, беше запазил час за кръщене на своя син Йордан. Емо хвана кръста пред погледа на своя наследник, който заедно с майка си Маринела бяха облечени в народни носии. По-късно следобeд Йордан бе кръстен в Черепишкия манастир.

По-малко от три месеца след като друг мой приятел – Стоян Петров, бе избран за кмет на Зверино, той също хвана кръста. И още един приятел с голямо сърце - Митко Ангелов, улови кръста на 6 януари 2022 г., а сега чака първо детенце с приятелката си. Неговата къща беше първата, на която с коледарската група гостувахме преди броени дни. Изобщо - има ли човек искрена вяра, мотивация и широко сърце, нещата просто се случват.

Какво се изиска за това – да си добър плувец, да издържаш на студ или да имаш късмет?

Тези три условия са по-скоро съпътстващи, но основното е да си Избраният. Просто Избраният спасява кръста. Когато Божието разпятие бе уловено от Стоян, той стартира сред последните и то от най-далечната страна на водата. След като няколко човека бяха близо, кръстът изплува изпод ръцете им и попадна при Тачо. Било е писано.

Какво символизира „мъжкото ледено хоро“, което през последните години стана много популярен ритуал на този ден в различни части на България?

Бихме могли да го възприемем като едно естествено продължение на ритуала по спасяване на Богоявленския кръст. Можем да потърсим корените му години назад във времето като израз на непреходната българска устойчивост, сила, издръжливост. Както кукерите гонят злите сили, така в ледените води сякаш се пречиства душата и тялото, а организмът остава защитен срещу болести. Разпространено е схващането, че който влезе в ледените води на Кръщение Господне, няма да боледува през годината.

Имаш син, той ще бъде ли с теб на този 6 януари в Зверино?

Да. Броени дни преди да навърши 5 години, Радослав ще влезе с мен във водата. Разбира се, върху раменете ми. Все още е много малък, има доста време докато влезе сам.

В един свят на суета и наличие на социални мрежи как се възпитава един млад човек в познание и спазване на нашите традиции?

Точно с такива мероприятия. Да види и усети на живо тръпката и емоцията. Да му се запечата в съзнанието случващото се навръх подобни събития. Да бъде заедно със свои приятелчета, облечени в носии. Да виждат примера на техните родители, баби и дядовци. Едно време ние се молехме на родителите да излезем и играем, сега родителите се молят на децата да излязат навън и да оставят телефоните и таблетите.

Според поверието в нощта срещу Богоявление се сбъдват желания. Ти пожелаваш ли си нещо точно тогава и сбъдвало ли се е?

Това наистина е един много съкровен и интимен момент. Да, пожелавам си, поглеждайки към небето. Нека сме здрави всички, добри в делата и с любов към ближните. Дано се сбъдват занапред и трите.