И ма и такива жени, за които колите не са само средство за придвижване, а голяма страст. Дрифт пилотите, сред дамите, определено са дефицит, но ги има и по нищо не отстъпват на мъжете. Особено когато трябва да покажат уменията си на пистата.
Ива Русинова е първата жена дрифт пилот у нас. Умее да контролира колата и прави така, че автомобилът да я слуша.
За дрифтенето, състезанията и адреналина от писъка на гуми, пред Vesti.bg говори красивото лице на високите скорости - Ива Русинова.
Ива, може ли да кажем, че ти си първата жена дрифт пилот в България?
Да, може да се каже. Занимавам се с това от 2010-а и вече станаха 12 години.
Кое е най-точното определение, което би дала за „дрифт пилот“?
Това е пилот, който управлява дрифт автомобил, който е специално подготвен, за да може да дрифти. Един такъв автомобил не може да бъде използван за рали или друг вид дисциплина. А самият дрифт е, когато колата се движи настрани и е изгубила сцепление, но през това време я управляваш и показваш реално, какви умения имаш.
Как човек може да си направи дрифт автомобил?
Има няколко неща, които определят един дрифт автомобил да бъде такъв, но да не става за нищо друго. Прави се голям ъгъл на завиване, като за тази цел се сменя окачването на предницата и се прави така, че предните колела да завиват максимално много, защото при дрифта се оценява и се търси голям ъгъл на колата. Този ъгъл със стандартна кола не може да се постигне. Затова автомобилът се модифицира с такъв ъгъл, но тогава за колата става трудно да върви направо, защото завива трудно и е със съвсем други наклони. Също така е важно диференциалите да бъдат заключени, т.е., когато колата изпързаля, той (диференциалът) да бъде затворен и да заключва двете гуми. Ако е отворен, както на всички коли, които са на улицата, колата просто ще се изпързаля 5 метра и ще се изправи сама, а пък ние искаме пързалянето да продължи дълго време.
Това са две от нещата, които определят един дрифт автомобила и без тях няма как да стане. Дори и да е 150 коня колата пак ще може да дрифти и ще бъде такъв тип автомобил, ако има поне тези две неща. Разбира се, много други неща също са нужни. За дрифта е необходима и сила, мощност на двигателя, поне 200 коня, като минимум, както и окачване и всички други мерки за сигурност, които се слагат във всеки един състезателен автомобил.
Каква екипировка е необходима на един дрифт пилот?
Тези екипи, които се ползват за дрифт, са стандартните, които се ползват за всякакъв вид автомобилни спортове, като рали, планинско и за писта. Дава им се лиценз от Международната автомобилна федерация ФИА. Всеки един такъв гащеризон има обозначение, че е одобрен от тази федерация. Те са изработени от негорим материал, който се нарича Nomex. Под гащеризона се облича дълъг клин, поло и чорапи. Освен тези неща се слагат също специални обувки ръкавици и каска. Тази екипировка е необходима в случай, че колата се запали, за да бъдеш максимално защитен. Реално не трябва да имаш нито една частица от тялото си, която да е открита.
Каква състезателна кола караш сега и колко автомобила си сменила до момента?
В момента се състезавам с учебния автомобил за Дрифт академията, която направихме, тъй като моят състезателен автомобил все още не е готов. Предприехме сериозни модификации по него с цел да е максимално конкурентен. Иначе до момента съм сменила 8-9 автомобила.
Кога този спорт те заинтригува?
Моментът, в който се запалих по дрифта, беше малко след като взех книжка на 18 години. Точно тогава, около 2008-2009 г., това понятие „дрифт“ беше започнало да става популярно в България. Имаше 4-5 човека, които се бяха заинтригували да правят такъв тип коли и се опитваха да дрифтят. Съответно на мен също ми хареса и се приобщих към тях. Започнахме да организираме състезания и дрифт шоу програми. Радвам се, че съм от първата генерация дрифтъри в България, особено сега, като си спомня откъде тръгнахме и какво е нивото в момента.
Преди дрифтът да запали искрата в теб обаче, ти си се подготвяла 4 години, за да кандидатстваш медицина. Преди известно време каза в свое интервю: „Винаги ще се критикувам за това, че съм избрала лесния път“. Споделяш ли тези свои мисли и към днешна дата?
Разбира се. Винаги ще е така, защото аз харесвам и уважавам хора, които се занимават с наука. За мен лекарите и учените, са хората, които движат човечеството напред и заслужават уважение. Затова винаги ще се критикувам, че не съм станала част от тези хора.
А кога усети, че работата с дрифта става сериозна и ще започнат големите състезания?
За мен дадено нещо ти става професия, когато започнеш да получаваш доходи от него. Аз започнах да получавам доходи от дрифта, когато вече имах спонсори. Това стана почти в началото. Може би съм покарала 1-2 години без спонсори и първите ми такива са с мен и до днес, вече 10 години. Тогава учех „Маркетинг“ в НБУ и бях направила, като по учебник портфолио, бизнес план и какво ли още не. Търсех фирма, която ще се съгласи да ме спонсорира. Тогава тези хора (моите настоящи спонсори) много се впечатлиха от това, че аз съм на 19 години и им обяснявам колко е велик дрифтът. Подкрепиха ме като генерален спонсор. Инвестираха в първата ми по-истинска дрифт кола и в състезания също. Следващата стъпка към тази професия е, когато реших, че ще създам Дрифт академия.
Разкажи ми малко повече за създаването на тази Дрифт академия.
Първоначално тръгна идеята за т.нар. Дрифт такси. По състезания винаги е имало много фенове, които се радват на този спорт, както и на пилотите, но те нямаха достъп до този вид каране. Много рядко се правеше дрифт шоу, на което и публиката можеше да се повози. Реших, че трябва да направя Дрифт такси, за да може всеки да се качи и да се повози, когато прецени или да направи изненада на някого. Този, който иска, би могъл да покара на летище Крайници, до Сапарева баня, след специален инструктаж от мен или от моята колежка Силвия, с която вече караме заедно, но в началото, когато аз започнах да се състезавам, тя ми беше механик. Винаги аз или тя сме в колата като инструктори. Не пускаме никой сам, освен ако не е за пореден път на обучение или не е ученик, който идва постоянно при нас.
Каква кола избираш да шофираш в ежедневието?
Възможно най-икономичната и ако може да е най-красивата на външен вид, защото за мен, като за всяка жена, външният вид е много важен.
Ръчка или автоматик?
Автоматик.
Каква е скоростта, която вдигаш на магистрала?
Не повече от 130 км/ч. Не одобрявам високите скорости по улиците. Според мен след 120 км/ч, ако ще и в пустинята да караш или да си на празно летище, вече не караш ти, а инерцията, която си набрал. Тогава е опасно, защото реално нямаш контрол над тази инерция.
Твоята половинка в живота е мотоциклетният състезател Ангел Караньотов. Качвал ли те е на мотор и караш ли такъв и ти?
Никога не са ме впечатлявали моторите и дори не харесвам мотористи. Винаги съм казвала, че тези хора са тотално „анти мен“ и разбира се, когато човек каже за нещо „никога“, то точно това му се случва. Ангел ме е качвал да ме вози на неговия състезателен мотор. Обучавал ме е да карам и неговия скутер. Приятно ми е, но според него, а пък и според мен, аз съм доста разсеяна и невнимателна, като съответно това го предавам и по време на каране на мотор и затова съм опасна. Карала съм мотор няколко пъти на пистата на Сапарева баня, но е било само колкото да се придвижвам, като наистина не е моето. Не изпитвам желание да го правя пак и пак.
Вие двамата имате син. Макар и още много малък, забелязала ли си вече към кое от двете има повече предпочитание – мотори или коли?
Определено към коли. Знае всички състезателни автомобили на пистата. Играе си с колички. Също така кара колело и всякакъв вид акумулаторни колички. Но истината е, че той не е имал много допир с мотор, защото Ангел не се състезава с мотор точно от момента, когато Борето (бел.ред сина ѝ Борис) се роди и малко след това той също си направи дрифт кола. Сега и двамата караме по дрифт състезания.
Наближава 24 май. Освен че ще отбележим празника на буквите, това ще бъде и празник за дрифт почитателите на адреналина. Разкажи ми за предстоящото събитие, чийто организатор си ти и твоята колежка Силвия.
На писта „Дракон“, до село Калояново, ще има дрифт шоу два пъти през този ден за по час и половина. Цялата програма ще започне в 9 и ще продължи до 17 ч, като ще могат да се возят хора във всяка една от колите там. Това, което не е правено до момента, сме го планирали също за 24 май, а именно - детско състезание с електрически колички. Организирали сме две такива колички, като на мини трасе с тях ще могат да минат деца от 3 до 7-годишна възраст. Ще им засичаме време, разбира се, ще получат награди и купи. А по-малките, под 3-години, ще имат жокер - управление с дистанционно от родител.
Следващото дрифт шоу, което предвиждаме, ще бъде в края на септември. То ще е на пистата в Сапарева баня и ще бъде в два последователни дни, като ще има тунинг изложение и рейс такси. Освен това ще има дрифт вечерно шоу и момичета, които ще представят танц на пилон на пистата между колите, както и сцена с изпълнители.
Още от автора:
Какво пък разбират жените от футбол? Отговарят фенките
Виктория Георгиева: Хубаво е да имаме различни участници на „Евровизия“
Павел Хаджиев: Българските истории и постижения не свършват, стават все повече
От сърцето на Украйна: Кирило, който избра да остане в родния Киев
Какво искат мъжете? Отговаря бербер Кольо Георгиев
Александър Сано: Съхраниш ли се като човек, решетките не могат да ти отнемат свободата
Да бягаш с вятъра, без да чувстваш страх: Християн Христов от Sofia Riders
Певицата Катерина Бужинская: Избягах от Киев, брат ми отиде на фронта
Диана Димитрова от "Лъжите в нас": Никой не е само добър или лош
Една жена, жертва на насилие: Кристина разказва своята история
