Доц. Неделчо Стойчев: Семейният насилник смята себе си за велик, а не намира потвърждения за това

Доц. Неделчо Стойчев е бивш директор на Института по психология на МВР. Участвал е в разкриването на много от знаковите убийства и отвличания.

В момента той работи в Академия на МВР, където се срещаме малко преди края на учебната година, когато курсантите взимат едни от последните си изпити през юлската сесия.

Може да наречем разговора, който следва, „анатомия на престъплението“. В него се очертава значимата ролята на криминалния психолог след извършено престъпление, мотивите довели до тежки последици, детайлът закодиран в егото на един престъпник и възможно ли е човек да излъже полиграфа... За „анатомията на престъплението“, пред Vesti.bg, говори доц. Неделчо Стойчев.

В кой момент в работния процес се включва криминалният психолог след извършено престъпление?

Криминалната психология, като направление в приложната психология, се развива в Института по психология на МВР от 1998 година до сега. В зависимост от престъплението, което трябва да бъде разследвано, криминалната психология може да бъде началото или краят на дадено разследване. Ако има неизвестен извършител на едно убийство, обикновено се прави психологичен профил на този извършител и това е един от началните етапи на разследването. Психологичният профил дава възможност да се изведат определени характеристики – психологични, демографски и поведенчески, които да бъдат критерии за стесняване от кръга на заподозрени лица. Когато обаче се използва полиграфът – това е, след като дойде моментът на изясняване на тези предварителни хипотези и стесняване на кръга от заподозрени. Тогава започва да се работи с конкретен заподозрян, за да се види дали той е извършител на престъплението или не е.

Вие сте разследвал различни случаи. Може ли да се определят основните профили на един извършител на престъпление?

Психологичното профилиране е метод за изваждане от анонимност на неизвестния извършител, като се анализират неговите действия при извършване на престъплението. Основният принцип е, когато поведението на личността отразява особеностите на личността. Съдим за хората по техните постъпки. Следите на местопрестъплението и по тялото на жертвата са основата на изграждането на този профил. Имаме материални следи, анализираме ги, за да изведем личностни и поведенчески характеристики на неизвестния извършител. Това е психологичният профил като метод. От друга страна, в криминологията има много изследвания, които може да ги обособим като типология на различни видове извършители – на убийци, на извършители на грабежи и др. Насилствените престъпления се определят като неадекватно утвърждаване на егото, на Аз-ът. Един от най-големите проблеми на извършителите на насилствени престъпления е ниската социална подкрепа, те нямат доверителни отношения с другите. Живеят в параноя и не могат да се доверят. Винаги смятат, че някой има втори план и не е достатъчно искрен с тях. Това идва от детството, там е изграден този модел.

ВЪЗХОДЪТ НА ЕГОТО

Каква е ролята на егото при един престъпник?

Да вземем „супер егото“, което е важно особено за мъжете, и отношенията с бащата, тъй като повечето извършители на насилие са мъже. Имаме „слабо супер его“ на бащата, „нормално супер его“ и свръх мощност - „строго супер его“. Какви момчета могат да се формират? При „слабо супер его“ означава, че няма никакви правила. Бащата не се интересува от детето си, може дори да е физически или психически липсващ. Тогава детето, след като навлезе в зрялата си възраст, има проблем с началниците си и не зачита правила, тъй като не е научено да ги спазва. Ако има много „строго супер его“, обикновено се изграждат хора с психопатна структура на личността, тъй като лъжата става основен защитен механизъм на детето. Строгият баща има супер изисквания и налага наказания, за това че детето не изпълнява нормите, които той налага, и тогава детето се учи да се спасява, създавайки лъжливи образи и послания, за да се спаси от натиска на баща си. Водещо при психопатната структура на личността е, че не проявява никаква чувствителност, емпатия към преживяванията на другите, а също така тези хора смятат, че всичко им е позволено, тъй като са страдали. При „нормалното супер его“ на бащата, ако той е човек, който има престъпна кариера, детето много лесно ще се впише в този поведенчески модел. В ранната си възраст ние „попиваме“ поведенческите модели на важните за нас хора. В ранна възраст – това са нашите родители.

Ако бащата е част от криминалния контингент, синът ще тръгне ли по неговите стъпки?

Ако отношенията между тях са като при нормално функциониращо супер его - бащата има добри отношения със сина си и го включва в ценностната система, която той има, детето много лесно след това ще се впише в криминалната активност. Идентификацията и подражанието са най-бързите и лесни начини да се формира определена личност.

Може ли в едно нестабилно семейство, в което дори някой от родителите е част от криминалния свят, да израсне стойностен човек?

Необходимо е нещата да се гледат съвсем конкретно. Има много семейства, които са перфектни от гледна точка на социален, образователен и професионален статус, а имат деца, които се присъединяват към престъпни групи или самите те стават престъпници, както и обратно. За формирането не е толкова важно какъв е цензът на родителите, а личните взаимоотношения на топлота, доверие и любов.

ПСИХОЛОГИЯ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

Кога един човек се превръща в убиец?

Всеки човек, попаднал в ситуация, която може да провокира определени стари травми от миналото му, в които се е чувствал уязвен, ако се актуализират в дадена ситуация, може да стигне до извършване на такъв престъпен акт. Стигало се е до убийство при спор за паркиране или пък по непредпазливост. В случаите, когато има планирано убийство, в което има дълбок мотив на личността, обикновено става дума за хора, които имат драматични преживявания. Всички извършители на насилствени престъпления са преживели насилие в детството си, било то физическо, психическо или сексуално. От друга страна - не всички, които са преживели такова насилие в детството, са станали престъпници. Това зависи от личните качества на личността и от ситуациите и средата, в която попадат.

Споделяте ли тезата на италианския криминолог Чезаре Ломброзо, че престъпникът се ражда такъв?

Има случаи, в които може да се мисли така. Според много изследвания, дори на близнаци, които са отглеждани в различни семейства, с различен статус, се оказва, че във времето - професионалният или поведенческият им репертоар води до съвпад, което е в полза на това, че има някакъв генотип. Не може да игнорираме наследствеността, гените. Факторите обаче не бива да се разглеждат самостоятелно, а трябва да се вземе предвид генотипът, семейната и социалната среда, както и ситуативните въздействия, тъй като ситуацията е един от факторите, който направлява нашето поведение.

Има една теория, че престъпникът винаги се връща на местопрестъплението. Споделяте ли това?

Те се връщат на местопрестъплението само в случаите, когато искат да осъществят някакъв контрол и да видят, какво е станало, дали полицията или някой друг, не е забелязал нещо. Това е така особено когато престъплението е станало непланирано. Ако престъплението е планирано, тогава пък обикновено жертвата „се разфасова“ и на много места престъпникът заравя парчетата от тялото. Много често мястото, където извършителят заравя жертвата си, е такова, което той контролира – да не може случайно нещо да стане и той да бъде разкрит. Обикновено това са места, където той има някакво отношение, например – в двора, в къщата на село и т.н.

ТЕЖКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Има ли някой от знаковите случаи през годините, който да е бил загадка за Вас?

Може би случаят „Белнейски“, при който се работи непосредствено, след като бяха намерени телата на жертвите. След това имаше едно прекъсване и после пак се възобнови с ексхумация, което показа, че първоначалната причина за смъртта не е истинска и така се стигна до извършителя. Лазар Колев отговаря на профилните характеристики, по които доста хора бяха проверени в началото. Поради това, че той даде едно фалшиво алиби, е пуснат и не е даден на криминалните психолози да работят с него. Тогава мисля, че по-рано щяхме да приключим с разкриването на това престъпление. Впоследствие от това фалшиво алиби се стигна до неговото идентифициране. И другият случай, който е интересен, е този в Перник с Мирослава, която беше отвлечена за откуп и после убита. В началото имаше доста лутания докато се изяснят нещата.

Едни от последните знакови престъпления са свързани с домашно насилие, което приключва със смърт. Как бихте коментирали това?

Става дума за дълбоко нарцистична травма, която извършителят не може да преодолее и тя е свързана с процеса на отхвърляне от страна на жертвата към партньора. Насилниците имат нарцистични проблеми, тъй като при тях липсват адекватни доказателства за тяхната супер мъжественост. Обикновено партньорката или съпругата е най-честият свидетел/зрител на тези нарцистични изхвърляния. Най-вероятно, в началото, това е изглеждало много атрактивно, но в процеса на виктимизиране на връзката се вижда, че цялата тази атрактивност, авантюризъм и разкрепостеност, която е демонстрирал насилникът, са били начин за поставяне на жертвата в емоционален и поведенчески капан. Използвал е жертвата, като средство за поддържане на този нарцистичен, фалшив образ. Когато жертвата се опитва да се откъсне от тази примка, тогава могат да се случат тези насилия, които водят до убийство.

Статистиката и практиката показват, че когато жертвата на насилника се опита да избяга от него - прекъсва връзката, намира си друг, развежда се, изнася се и т.н., тогава той решава да я убие, защото е нанесена непреодолима нарцистична травма. До момента, в който насилникът успява да държи жертвата около себе си и да я контролира, травмите може да са жестоки, но никога не са крайни. В момента, когато тя се опита да се измъкне от тази връзка, обикновено се стига до този фатален завършек. Семейният насилник е травмиран още от ранно детство. Той смята себе си за велик, а не намира никакви външни потвърждения за това.

Кой е бил случаят, който Ви разтърси лично Вас?

Всеки случай е разтърсващ, тъй като навлизаш в мрака на съзнанието на един извършител на насилие. Виждаш, че в крайна сметка това е един объркан човек, който е имал неблагополучия от най-ранна възраст и цял живот се е чудил, какво да прави, като накрая се е стигнало до престъпление.

ПРЕД ПОЛИГРАФА: ИСТИНА ИЛИ ЛЪЖА

Полиграфът (бел. ред. детекторът на лъжата), както и фотороботът, не се приемат като доказателство в съда. Какъв е смисълът от този вид тестване обаче в криминологията?

Детекторът на лъжата е един от методите, който през последните 20 години се практикува в Института по психология на МВР. При разкриването на престъпления от 1998 г. започна да се прилага активно. Това е метод, който най-активно в началото се използва в Съединените щати. Полиграфът се занимава с тези лъжи, заради които човек се страхува, че ако го разкрият, ще има някакви последствия за него. Лъжата не се разкрива като лъжа, а като физиологични реакции, които са индикации, че човек лъже. Кожно-галванична реакция, дишане и пулсова честота – това са физиологични реакции, които не подлежат на съзнателен контрол. Емоцията, която ги стимулира, е страхът от разкриването. Човек лъже не защото му е зададен въпрос, а защото се страхува, че като бъде разкрита лъжата му, ще има последствия за него, ще има какво да загуби. Самата експертиза от полиграфския метод е важен критерий за съдебния състав по отношение на формиране на базовата нагласа към заподозрения.

Във филма „Тежки престъпления“ е показано как човек може да подведе полиграфа, ако е обучен на това. Възможно ли е действително това да се случи и доколко е вярно, че 2% от хората по света могат да „лъжат“ детектора?

Когато има грешка, тя не се дължи на самия метод или апарат, а е грешка на полиграфиста. Действително има хора, които са обучавани да не се получават автентични реакции пред полиграфа, но те трябва да са запознати подробно със самата процедура. Има т.нар. - контра мерки. Ако лъжеш не можеш да докараш резултата си до истина, но можеш да го направиш „неопределен“. Когато прилагаш „контра мерки“, съвременният полиграфски метод е компютъризиран вариант, а контра мерките много ясно личат. Ако можеш да направиш контра мерки в някои от щатите на САЩ, където полиграфът се признава в съда за доказателство, можеш да ги приложиш и вместо да ти излезе „лъжа“, ще излезе „неопределен“ резултат. Тогава експертът няма да може да каже дали даденият човек лъже или не. Аз съм го виждал това, от хора (бел. ред. хора от службите), които са обучавани, но те могат да докарат резултата само до – неопределен, и то ако са много добре обучени.

В контекста на предварителната проверка обаче, какъвто е оперативният полиграф, който се използва в оперативно-издирвателната дейност, когато се видят контра мерките, какво повече ти трябва, за да кажеш: „Това е нашият човек. Работете по него“.

Марк Твен е казал: „Който казва истината – не му се налага да помни“. В този аспект добра памет ли имат лъжците и кога се провалят при показания?

Има някои особености във вербалното и невербалното поведение на лъжците. Мисленето при хората, които лъжат, е структурирано по друг начин. За да излъжеш, се изисква много по-голям ресурс. Първо - трябва да вземеш решение да излъжеш. След това да измислиш правдоподобна версия, така че като я кажеш, да изглежда истинска и после да я запомниш. При дадено престъпление, хората, които лъжат и представят фалшиво алиби, при разпит от десет човека, те ще кажат десет пъти едно и също нещо с едни и същи думи, защото ги е страх да не сбъркат. Човекът, който казва истината, не се притеснява от това, че нещо може да добави или пък да забрави, тъй като той казва истината и няма от какво да се притеснява. Този, който казва истината, не е необходимо да се старае да помни, защото и да забрави нещо, това няма да му представлява проблем.

Кой е най-опасният престъпник?

Всички престъпници са опасни, тъй като те донасят материални и нематериални щети на хората, към които са отправени техните престъпления.

Още от автора:

Психолог: Не може да доведете детето и да кажете „Ето, ремонтирай го“

Психолог: Никога не поставяйте детето в тази ситуация

Абитуриентката Ани: Тъжните моменти в Дома за деца са много

Ива Русинова - красивото лице на дрифта

Какво пък разбират жените от футбол? Отговарят фенките

Виктория Георгиева: Хубаво е да имаме различни участници на „Евровизия“

Павел Хаджиев: Българските истории и постижения не свършват, стават все повече

От сърцето на Украйна: Кирило, който избра да остане в родния Киев

Какво искат мъжете? Отговаря бербер Кольо Георгиев

Александър Сано: Съхраниш ли се като човек, решетките не могат да ти отнемат свободата

Да бягаш с вятъра, без да чувстваш страх: Християн Христов от Sofia Riders

Певицата Катерина Бужинская: Избягах от Киев, брат ми отиде на фронта

Диана Димитрова от "Лъжите в нас": Никой не е само добър или лош

Една жена, жертва на насилие: Кристина разказва своята история