Розовата къща: Наркозависими споделят обща съдба

Р озовата къща е едно по-различно място в София. Въпреки яркия ѝ цвят, съдбите на хората там са мрачни. 

Това е място, където наркозависими са в среда, в която да се чувстват като сред „свои“. Те могат да получат безплатно помощ, която се изразява в дневен подслон, баня, грижа и разговор с някого, с когото имат обща съдба.

Това не е комуна, а дневен център, чиято цел е да създаде усещане за  общ дом на хора с нелек живот.

Юлия Георгиева е председател на управителния съвет на Розовата къща. Пред Vesti.bg тя разказва за идеята на едно такова пространство, за добрите практики и начините за намаляване на вредите от употребата на наркотици.

Как функционира Розовата къща?

Розовата къща функционира от април 2019 година. Това е дневен център, в който могат да идват хора, които употребяват наркотици. Те имат възможност да дойдат, да се нахранят, да вземат нови дрехи, да пият кафе. Също така да получат различни услуги от екипа в Къщата, който да им помогнем при вадене на лични документи и всякаква работа с администрация, болници, здравна и социална система. Общо взето места, където те обикновено не са добре дошли и нямат достъп, тъй като голяма част от тях са без здравни осигуровки или нямат лични документи, и това е страхотен проблем.

В Къщата няма опция за пренощуване, нали така?

Не, няма. Ние се издържаме от дарения от частни лица, за да функционираме. За целия период от 3 години сме получили общо 15 000 лв. от държавата по Национална стратегия за борба с наркотиците. 

Какви хора са вашите дарители? 

Всякакви хора даряват от различни населени места. Сред тях има хора, които са с много сериозни бизнеси, както и такива, които са най-обикновени  и са разбрали за нашата дейност, като смятат, че това е нещо важно.

Колко хора са преминали през Розовата къща до момента?

Със сигурност са над 500-600 души. Миналата година сме работили с 295 отделни човека. 

На колко години са най-младият и най-възрастният наркозависим, посетили Къщата?

Най-младият – на 18 г., а най-възрастният е към 67 години.

Колко дълго време могат да останат там такива хора?

Колкото искат. Всеки ден от понеделник до петък, от 9 до 17 часа, без събота и неделя. За съжаление с този начин на издържане няма как да осигурим спане. Голямата ми болка е, че няма къде да спят. 

Провеждали сте различни събития в Къщата. Кое от тях откроявате като най-успешно?

Относително скоро направихме една изложба с по-широк отзвук и в медиите. Хубавото на този тип събития е, че те популяризират каузата и става ясно защо е толкова важно ние да се погрижим за всеки един човек в България.

Има ли щастлив развой на даден случай в Къщата? На някой, който вече е успял да се справи с неблагоприятната зависимост?

Имаме няколко човека, които спряха с наркотиците, основно защото имат къде да дойдат да споделят проблемите си. Един от най-прекрасните ни случаи е с едно момче, което употребява наркотици от 12-годишен, а в момента е на 42, което значи, че той употребява наркотици 30 години. Той успя да ги спре, започна работа и си намери квартира. За съжаление, в момента е в затвора за кратък период от време за стари бели, които е правил. Надяваме се в момента, в който излезе, да продължи да се развива в добра светлина. Той започна работа още докато беше на улицата. Можете да си представите как ходиш на работа, когато спиш под моста...

Може ли да посочите добри практики в световен мащаб, които да са работещи?

Навсякъде има връзка между различните служби, които покриват нуждите на такъв тип хора. Един работещ модел е, ако има места за  настаняване и тези хора да има къде да живеят, както и да им се осигури нормална терапия, а също и работодатели, които да нямат проблем да наемат такива хора. Така те ще имат и социална подкрепа. Почти навсякъде в Европа ги има тези неща и те работят в мрежа. Такъв дневен център, подобен на Розовата къща, ги изпраща към приют, примерно, а от там започват да ги подкрепят да започнат работа. Също така ги подкрепят в това да бъдат включени в здравната система, така че да бъдат пълноценни граждани. 

Какво смятате за комуните. Това една добра възможност за излекуване от зависимости ли е?

Има терапевтични общности, които са една добра опция за лечение на зависимости. В терапевтичните общности задължително работят психиатри, психолози, хора, които са високо образовани по тази тема. За съжаление, в България всички те са платени, цените са високи и не са достъпни за много хора. Цените започват от 1500 лв. на месец и стигат до огромни суми в евро, в зависимост от терапевтичната общност. Другото нещо, което много често се нарича комуна, са т. нар. религиозни общности, където се залага на работа и молитви. Големият проблем е, че това не е систематизирано лечение, което да може да гарантира и да подкрепи човека в неговата дългосрочна промяна. Зависимите там са добре докато са вътре в дадената общност, а в момента, в който излязат, провалът много често е налице. Хората със зависимости имат някаква среда и приятели. В момента, в който излязат от терапевтичната общност, реакцията е те да ги потърсят отново. Това всъщност много често проваля религиозните комуни. Хората не се научават как да се справят в тежки ситуации, т.нар. високорискови ситуации. Те функционират добре вътре в комуната, но не могат да го направят извън нея. Основната разлика е, че в терапевтичните общности работят професионалисти или поне би трябвало да е така, докато в религиозните общности се залага основно на силата на религията.

Каква е формулата за намаляване на вредата от употреба на наркотици?

Идеята на намаляване на вредите е нещо, което правим в Розовата къща. Приемаме, че хората, които посещават Къщата, злоупотребяват в момента и не е дошъл мигът, в който искат да направят някаква промяна с живота си, но е много важно докато употребяват наркотици, да запазят живота, здравето и функционирането си възможно най-много. В намаляване на вредите влиза и превенция на всякакви кръвно-преносими инфекции, като хепатит и СПИН. Освен това е много важна и социалната част.

Каква е най-голямата подкрепа, от която тези хора имат нужда?

Имат нужда от всичко. Това са хора, изоставени от семействата си. Те нямат никаква социална и обществена подкрепа. Те са мразени. Обществото е настроено срещу тях. Имат нужда най-вече от приемане, от някой, който да им подаде ръка и да ги накара да се почувстват добре.

Какво бихте казали на скептиците, които се съмняват, че човек може да се излекува от такава зависимост?

Разбира се, че може. Всеки един от нас познава хора, които са употребявали наркотици и които хора са безкрайно популярни. Техните имена няма да назова, защото не е редно. Но да кажем, че има много публични личности, които някога са употребявали наркотици, но вече не го правят и са супер успешни. Това, че един човек, който употребява наркотици, не може да се излекува, е абсолютен мит. Всеки човек може да се излекува, стига да има подкрепата, от която има нужда и точната терапия.

Още от автора:

Най-татуираната българка: След №100 спрях да ги броя

Войната по пътищата няма да спре, докато не изчезне чувството за безнаказаност

Адвокат Димитър Марковски: Истината винаги е само една и тя е на Господ​

Розалина Попова: Да влезеш „в кожата“ на Моника Белучи

Кога един човек се превръща в убиец?

Психолог: Не може да доведете детето и да кажете „Ето, ремонтирай го“

Психолог: Никога не поставяйте детето в тази ситуация

Абитуриентката Ани: Тъжните моменти в Дома за деца са много

Ива Русинова - красивото лице на дрифта

Какво пък разбират жените от футбол? Отговарят фенките

Виктория Георгиева: Хубаво е да имаме различни участници на „Евровизия“

Павел Хаджиев: Българските истории и постижения не свършват, стават все повече

От сърцето на Украйна: Кирило, който избра да остане в родния Киев

Какво искат мъжете? Отговаря бербер Кольо Георгиев

Александър Сано: Съхраниш ли се като човек, решетките не могат да ти отнемат свободата

Да бягаш с вятъра, без да чувстваш страх: Християн Христов от Sofia Riders

Певицата Катерина Бужинская: Избягах от Киев, брат ми отиде на фронта

Диана Димитрова от "Лъжите в нас": Никой не е само добър или лош

Една жена, жертва на насилие: Кристина разказва своята история