С едемнайсет изпълнения дадоха официален старт на „Евровизия 2022“ на 10 май, когато беше първият полуфинал на песенния конкурс. Българските представители Intelligent Music Project се явиха под № 7, но Божието число не можа да им донесе класиране за финала (който е на 14 май) и те отпаднаха от конкурса.
За финала в събота се класираха десет страни – Литва,Швейцария,Украйна, Нидерландия, Молдова, Португалия, Исландия, Гърция, Норвегия и Армения.
На парти по случай тазгодишното издание на „Евровизия“ срещаме миналогодишната ни представителка на конкурса – Виктория Георгиева. В интервю за Vesti.bg Вики разказа за емоцията от голямата сцена, мечтите и следващите цели.
Виктория, какво беше усещането за теб, минути преди да излезеш за своето представяне на сцената на „Евровизия“ през 2021 година?
Беше много вълнуващо. Цялото това нещо е голяма емоция. Бях много нервна и притеснена, но в същото време щастлива. Да излезеш пред такава голяма публика и да знаеш, че те гледат 2 милиона зрители е доста отговорно.
В такъв момент как се укротява емоцията, за да не трепери гласа?
Гласът винаги трепери при такава емоция, няма как да го овладееш напълно. Преди да изляза на сцената имах едни 30 секунди преди започването на песента и хубавото беше, че около мен бе пълно с екип от хора, които снимат. С тях вече бях свикнала още от самите репетиции, поздравявахме се и си кимахме като за успех. В момента, когато ги видях те ми вдъхнаха едно спокойствие - все едно не съм сама на тази сцена, а има и още хора, които са с мен.
Там всичко изглежда много добронамерено, но действително какво се случва зад кулисите?
Аз бях в година, в която имаше пандемия, и нещата изглеждаха доста по-различни от това, което съм чувала, че се случва по принцип. Обикновено участниците се запознават, общуват помежду си, играят на игри отзад в бекстейджа. В моята година нямахме такава възможност, тъй като всеки се пазеше да не се разболее и да не общува много с другите от съображение за сигурност. Иначе е забавно и добронамерено, но има и такива участници, които са като затворени „коне с капаци“ и са вглъбени само в това да победят.
Усети ли подливане на вода на този голям музикален форум?
Не мисля, просто всеки е вглъбен в това да се представи добре. Не съм видяла да има подливане на вода.
Има ли някой от колегите ти от „Евровизия 2021“, с когото да продължавате да комуникирате?
Честно казано - не. Може би с испанеца Блас Канто. Видях се наскоро и с англичанина Джеймс Нюман, с когото бяхме на едно общо парти на „Евровизия“ в Мадрид, но не поддържам връзка, тъй като ние тогава нямахме възможност изобщо да се опознаем.
Кой е най-големият „плюс“ на „Евровизия“ лично за теб?
За мен това беше като едно училище и научих много неща за себе си – колко може да издържи човек на напрежение и колко много работа трябва да се свърши, а тя не е никак малко за този конкурс.
Какво си каза, когато чу за първи път песента на нашите представители тази година?
Аз слушам доста по-различна музика и се изненадах като ги чух. Хубаво е да имаме различни участници, а не еднотипни и всяка година да е едно и също или пък музика, която да се пише от едни и същи хора.
Всяка година се чува за по една-две държави, които се спрягат за предварителен победител на „Евровизия“. Кой е твоят личен победител за 2022-ра?
Моят победител е Швеция. Много ми харесва тази песен и самата певица е страхотен артист.
След „Евровизия“ има ли по-голяма сцена от тази? Поставяла ли си пред себе си следващо голямо предизвикателство?
Да, много ми се иска някой ден да се върна отново на „Евровизия“, ако имам такава възможност. Отделно съм си поставила за цел моята музика да я разпространя из света, тъй като ми се иска повече хора да я чуят.
Каква награда мечтаеш да имаш в личната си колекция?
Може би „Грами“.
Виктория Георгиева остана на 11-о място във финала на на „Евровизия 2021“. Тя представи България с песента „Growing up is getting old". В Ротердам талантливата варненка спечели сърцата на публиката и успя да се класира за финала на конкурса. Виктория изпълни песента си без хореография. Тя излезе сама на сцената, качена върху скала във вода, а до нея течеше пясък – метафора на времето, което не може да бъде уловено.
