Н а 24 февруари светът се събуди с новината, че Украйна е под обстрел. За секунди това събитие стана водеща тема в новинарските емисии по цял свят.
Украинците преживяват най-страшните си дни и се стремят към спасение – и физическо, и такова в душите си. Един от тях е 33-годишният Кирило Краснокутски. Той избира да остане в родината си, макар и със страх в сърцето.
През 2015 година Кирило пристига на обучение в София и дори участва като доброволец в „Детската Евровизия“ тук. По-късно се връща в родната Украйна. А днес е един от свидетелите на всичко случващо се в момента там.
Пред Vesti.bg Кирило Краснокутски разказва за страшното начало, започнало още преди изгрев слънце в последната седмица на февруари, както и за ситуацията в Украйна към днешна дата.
Кирило, кога усетихте, че се случва нещо страшно в Киев и къде бяхте в този момент?
Бях у дома, в Киев. Всичко започна някъде около 5:20-5:30 ч. сутринта на 24 февруари. Събудих се, след като чух експлозия. Беше на около 100 метра от мястото, където живея. Изпращам ви и снимки от моя блок. Когато разбрах какво се случва, погледнах през прозореца. Имаше много полицейски коли и пожарни. Беше тъмно. Седнах, прочетох новините в интернет и видях, че Путин е обявил война на Украйна.
Досега кое беше най-страшното лично за Вас?
След преживения шок в 5 ч. Сутринта, чак към 11 часа през деня разбрах, че е паднало стъкло от прозореца ми, когато погледнах надолу (аз живея на 3-тия етаж). Имаше много такива.
Още първия ден имаше информация за големи опашки пред хранителните магазини, банките и бензиностанциите. Как изглеждат нещата сега?
Относно храната, всичко е наред, но работят само големите магазини и супермаркети. Има липса на хляб, но може да се купят брашно, яйца, месо, сокове, плодове, сладкиши. Цените са обичайните. Относно бензина, особено за обикновените хора, наистина това е проблем. За самите банки не знам как стоят нещата, но банкоматите работят. Правителството е отправило молба към бизнеса да прилага безконтактно плащане навсякъде, където е възможно.
Към днешна дата, каква е ситуацията в страната?
Хората са ядосани на руснаците за нещата, които правят тук. Сега в Киев няма толкова много хора. Но имаме подкрепа от света и това ни вдъхновява и знаем, че „Няма да се откажем!”. Много сме вдъхновени от достойнството на президента Зеленски, дори и хора, които не са гласували за него. Руснаците не са добре дошли тук. Аз лично не познавам нито един човек, който да подкрепя руснаците.
В Украйна как наричате това, което се случва в момента - война, нахлуване, инвазия, офанзива...
Война, определено е война. Прилича на геноцид срещу украинския народ.
Украинците казват, че всъщност всичко е започнало преди осем години. Споделяте ли това мнение?
Да, от февруари 2014 година ние живеем в условия на война с Русия. Преди да дойда да уча в Софийския университет през 2015-а, от октомври 2014 г. живях в Луганск и видях как започна всичко там. Лесно можем да разпознаем руснаците по езика, по акцента им.
Казахте, че сте учил в София. Какво следвахте? И замислял ли сте се да дойдете тук или да търсите спасение в някоя друга страна?
Получих стипендия по програмата „Еразъм“ за пълна магистърска програма през 2015-а. Обичам София, но засега ми е ясно, че професионалната ми квалификация и международен опит са изключително необходими тук, в страната ми. Рано или късно войната ще свърши и тогава ще трябва да се започне мащабна реконструкция.
Какво работите в Киев?
От март 2020 г. работя от вкъщи като програмен координатор за проект на ЕС в Украйна, който подкрепя равенството между половете, феминизма и отговорното бащинство.
Вашето семейство също ли е в Киев сега?
Не, сам съм тук. Имам малко приятели, които останаха в Киев тези дни. Близките ми също са тук, но те са в Западната част на Украйна – в Мукачево, Закарпатска област.
За хората, които не знаят какво точно се случва в Украйна, може ли да опишете какво е усещането, когато напуснете дома си - какво виждат очите Ви?
Всички украинци изпитват много смесени емоции, като гняв, страх, надежда, но ние сме много единни не само относно руската съпротива, но и в усещането, че сме хора на много красива и силна страна, със силни и умни хора. Ние се борим не само за родината си, но и за Европа, бъдещето и усещането за единство с целия свят.
Последните дни видяхме десетки демонстрации в подкрепа за Украйна. Това ни дава вдъхновение, надежда и допълнителна сила да се съпротивляваме. Аз имам няколко приятели в София, които много подкрепят Украйна. Те ми пишат в социалните мрежи и ми изпращат съобщения.
Като изключим политиците, украинци и руснаци общувате ли помежду си сега?
Да, опитваме се да имаме комуникация и чувствам, че Русия е в голяма беда, защото санкциите ще унищожат най-много обикновените хора. А би ми се искало да унищожат повече политиците, които са високо в йерархията.
С Вас се чуваме в деня, когато президентът Зеленски подписа молба за членство на Украйна в Европейския съюз. Какво мислите за това?
Като цяло съм щастлив за това, но мисля, че Украйна ще има дълъг път към ЕС. Всички украинци, поне хората, които познавам, подкрепят нашата перспектива за ЕС, европейските и демократични идеали. Вижте, хората умираха през ноември 2013-а по време на събитията на Майдана. Целият Майдан беше посветен на нашата европейска интеграция. През 2015-а работих, като доброволец, на „Детската Евровизия“ в София. През 2017-а бях един от мениджърите на „Евровизия“ в Киев. Тогава посрещнахме цяла Европа и Австралия в Киев. Дори и с военните условия, които бяха в страната.
Тогава демонстрирахме доста високо ниво относно организация, а и не само, в чисто човешки план, като гостоприемство също. Затова не се чувстваме като непознати в тази общност. Ние вече сме част от Европа, макар да не сме граждани на ЕС.
Чувате ли някакви прогнози за края на всичко това?
Само баба Ванга правеше предсказания. Не съм политик или анализатор и не знаем нивото на лудостта на човека, който го започна. Но това, което знам със сигурност, е, че ние сме много обединени. Мисля, че това е най-голямото обединение на украинския народ. С нетърпение чакаме да приключи тази война и това да е възможно най-скоро.
Има ли нещо, за което не Ви попитах, а много бихте искал да кажете точно в този момент?
Казах доста неща и дори сега докато разговарях с Вас, на два пъти чух, че имаше предупреждение за въздушно нападение.
криза, която тихо расте" />
