П авел Хаджиев заминава в Америка преди 7 години с т.нар. „зелена карта“. Той следва желанието на своята съпруга, чиято мечта е да живеят в страната на неограничените възможности.
Павел е от малкото късметлии, които отивайки в чужбина, започват да работят това, което е било тяхно призвание и в България. За него това е журналистиката. Помага и на наши сънародници, превеждайки им в съда.
За работата на журналист в САЩ, за срещата му с Доналд Тръмп и за новите възможности за Vesti.bg, разказва Павел Хаджиев.
Павел, ти и съпругата ти заминавате за САЩ, спечелвайки „зелени карти“. Колко години кандидатствахте и лесно ли се случи, предвид факта, че двамата реално сте били потенциални имигранти?
Още когато се запознах с бъдещата ми съпруга бях напълно наясно, че един ден ще се озова в САЩ. Това винаги е била нейната „американска мечта“ - нещо, с което се бях примирил. Спечелихме от втория опит. Естествено изтеглиха съпругата ми (тогава годеница), макар че и аз кандидатствах. Спомням си, че когато дойде имейла с потвърждение, че са ни избрали, отидох да играя футбол с приятели и тя ми се разсърди, че не останах да изготвим план за цялата предстояща процедура.
В крайна сметка всичко мина по мед и масло и на следващата година (2015-а) пристигнахме. По това време мераклиите за нов живот в САЩ бяха много повече отколкото са сега. Беше голямо преживяване, защото съпругата ми беше бременна в седмия месец. Установихме се в района на Чикаго, защото дойдох с уредена работа. В противен случай щяхме да се насочим към Колорадо, където имахме приятели, при които да отседнем.
Никога обаче не съм се чувствал като потенциален имигрант.
Идвала ли ти е мисъл за тези 7 години, през които си там, да се върнеш завинаги в България?
Мисля, че на всеки имигрант му минават подобни мисли през главата. По думите на големия писател Габриел Гарсия Маркес – носталгията има свойството да изтрива лошите спомени от миналото и да прави хубавите още по-ярки. Проблемът се появява когато действителността се окаже по-различна от това, което сме си представяли. Животът в САЩ се различава от този в България и изисква време, за да му свикнеш. Обмислял съм завръщане, разбира се. „Завинаги“ e прекалено голям период от време. Светът в момента е изключително забързан, границите са размити. Това, че живееш в САЩ, България, Германия или РЮА не означава, че следващата година няма да се озовеш на друго място. Винаги бих се радвал да се прибера у дома, особено ако има как да помогна за развитието на родината си, която за никого не е тайна, че от години изпитва трудности. Не спирам да поддържам контакти с близките ми и кой знае... може този ден да дойде скоро.
Кое е това нещо, което получаваш в Америка, а не можеш да постигнеш или получиш у нас?
По-скоро мога да кажа какво не мога да получа в Америка. Дългите разговори с приятели за живота, света, изкуството, спорта и т.н. Социалните контакти тук са по-сложни отколкото в България. Отчасти това се дължи на разстоянието, начина на живот и културата тук. Трудно е да намериш хора със сходни интереси. Иначе не мисля, че има нещо, което можеш да постигнеш в чужбина, но не и в България. Това са по-скоро отживелици и смятам, че най-важното, което един имигрант получава, е познанието, защото вижда как функционира една чужда държава с всички предимства и недостатъци. Така може да съпоставиш кое работи и кое не, както и как може да бъде подобрено.
Ти си един от малкото българи, които заминавайки там, започват да се занимават с това, което всъщност са учили и работили в България, в твоя случай с журналистика Какъв ресор започна да отразяваш и каква е разликата между журналистиката, която се прави в България и тази в Америка?
От първата ми седмица тук започнах работа в телевизия BIT, която вече не съществува. Преди това работих 7 години в Дарик радио и след това 2 години се бях отдалечил от бранша, като се занимавах с управление на проекти. Голямата разлика между телевизията в България и в САЩ е начинът на представяне на информацията. Продукциите тук са изключително динамични, графично излъскани и представени по разбираем за аудиторията начин. Сутрешните блокове са по-леки, тежките политически субекти и анализатори почти отсъстват. Изключително много се набляга на човешките истории. Това с ресорите е предимно български метод. Човек трябва да разбира от всичко, ако иска да бъде в този занаят.
Имал си шанса да видиш отблизо Доналд Тръмп, както и да интервюираш най-скъпоплатения спортист в света Флойд Мейуедър. Разкажи ми за тези срещи.
Доналд Тръмп на живо и Доналд Тръмп по телевизията не се различават особено. Всичко е точно такова, каквото изглежда. Отразявах едно негово предизборно събитие в Уисконсин и всичко прилича на едно голямо шоу, което няма нищо общо с традиционната агитация – опашките от фенове с американското знаме, виковете и скандиранията, жестовете, опашки за рекламни материали. Така и не можах да стигна близо до него, защото симпатизантите му се прескачат един друг, само и само да са по-близо до неговото обкръжение. Като цяло бих казал, че беше повече епизод от риалити предаване отколкото предизборно събитие, но марката „Доналд Тръмп“ го направи изключително интересно. Много се забавлявахме с оператора.
С Флойд Мейуедър се започнах в деня преди мача му с ММА боеца Конър Макгрегър в Лас Вегас. Мисля, че ако не бях казал, че сме от България, PR-ката му нямаше да позволи да му задам въпроси. Последният човек, побеждавал Мейуедър, е българският боксьор Серафим Тодоров – Сарафа. Това се случва на олимпиадата в Атланта през 1996 година. След тази загуба Мейуедър се насочва към професионалния бокс, където остава непобедим и до днес. Попитан как тази загуба променя живота му, той отговори, че след нея спира да се бие за слава и започва да го прави за пари и така се превръща в най-скъпоплатения спортист в света.
На Флойд определено не му липсваше самочувствие и дори американците не го почитат особено, защото постоянно парадира с парите си, но фактите са, че има 50 победи срещу 0 загуби на ринга и милиони в сметката си. С мен се държа добре и дори отправи поздрави към България за това, че продължава да подкрепя бокса. Определено не хранеше омраза или лоши чувства заради загубата преди 25 години.
Кой е водещият принцип за теб в журналистиката?
Той е още по-важен в момента, предвид времената, в които живеем. Проверена информация, представена по достъпен начин. Фактите, а не измислиците са тези, които имат значение. В същото време е важно те да бъдат лесни за усвояване от зрителя/читателя. Не всеки е длъжен да знае какво значи някое съкращение или термин, който не се използва в разговорния език. Кратко, ясно и конкретно – като отговора на този въпрос.
С какво се занимаваш в момента?
Понеже няма „късане“ с журналистиката, част от работата ми е свързана с писане, заснемане и продуциране на видеа за BgVoice. Българските истории и постижения не свършват, а само се увеличават, което е хубаво. Занимавам се и с писане на материали на тема криптовалути, но това е тема на друг разговор.
Кое е събитието, което ти се иска да отразиш в Америка, а все още не си имал такава възможност?
С голям кеф бих отразил парада по случай края на войната в Украйна.
Освен с журналистика, ти се занимаваш и с преводаческа дейност на българи, които са обвиняеми в Америка за различни престъпления. Сподели малко повече и за това твое занимание.
Ще останете изненадани колко българи не владеят английски на ниво, което да им позволява да дадат обяснения пред съдия. А още по-интересно е колко много българи се преструват, че не говорят английски като вид смекчаващо вината обстоятелство. Работя и като преводач на сънародници, които имат нужда от помощ при посещение при съдилища, болници и други подобни случаи.
С особена страст гледам на изявите ми като преводач в съда, защото в Дарик радио работех като съдебен репортер и това си остава една страст, която няма как да изчезне с пресичането на държавни и континентални граници. Веднъж дори се явих в съда като адвокат на самия себе си (съдебната система тук го позволява) и спечелих делото срещу един полицай, който ме спря неправомерно за говорене по телефон.
Кой е бил най-заплетеният случай, с който си се сблъсквал очи в очи?
Основното престъпление, за което ми се налага да помагам при превода е т.нар DUI – шофиране в нетрезво състояние. Глобите са солидни, така че обикновено подсъдимите сключват споразумение с прокуратурата и признават вината си, за да не им отнемат книжката, особено в случаи на професионални шофьори. Превеждал съм и при случаи на домашно насилие, притежание на наркотици и дори бракоразводни дела.
Най-заплетен си остава един процес, при който една учителка в ясла беше отишла до тоалетната, а през това време едно от децата нахапало другарчето си. Ставаше въпрос за едноминутно отсъствие. Дванайсетте съдебни заседатели мислиха в продължение на часове и накрая постигнаха единодушие в това, че учителката няма как да бъде виновна за случилото се. Аз не заемам страна по време на процесите, но винаги ще помня изражението на подсъдимата, която очакваше решението на заседателите, гледайки в една точка докато часовникът отброяваше минутите.
Какво би казал на всеки един българин, който иска да тръгне за Америка, и на всеки един, който би искал да се върне отново в България?
Да бъдат твърди в решението си и да не съжаляват. Няма правилен или грешен избор. И не мислете, че го правите „завинаги“. Все още има шанс за поправителен.
Дай ми дефиниция за това, какво е „американска мечта“?
Значението на това понятие се изменя през годините и ако трябва да бъда по-модерен, бих казал, че мечтата навсякъде е една и съща, и тя е човек да бъде жив, здрав, обичан и свободен. Избягвайте стреса и бъдете щастливи с това, което имате. Безкрайната жажда на човек „да притежава“ често води до упадък.
Още от автора:
От сърцето на Украйна: Кирило, който избра да остане в родния Киев
Какво искат мъжете? Отговаря бербер Кольо Георгиев
Александър Сано: Съхраниш ли се като човек, решетките не могат да ти отнемат свободата
Да бягаш с вятъра, без да чувстваш страх: Християн Христов от Sofia Riders
Певицата Катерина Бужинская: Избягах от Киев, брат ми отиде на фронта
Диана Димитрова от "Лъжите в нас": Никой не е само добър или лош
Една жена, жертва на насилие: Кристина разказва своята история
