И без да знаете, че той е родственик на Ботев, едно от първите неща, което ще забележите у него, е визуалната прилика с поета революционер.
За жалост, никой съвременник не е чувал интонацията на Христо Ботев, но пламът и ентусиазмът в словото на Александър Ботйов сякаш пресъздават огнената душа и прецизният изказ на поета.
21-годишният студент по журналистика е пра-праплеменник на Ботев. И сякаш следва неговия път... Изучава професията му – тази на журналист, а наскоро издаде и първа своя стихосбирка.
За усещането да си от род с история, за силата на думите, грамотността на българите и значението на датата 2 юни пред Vesti.bg говори пра-праплеменникът на Христо Ботев – Александър Ботйов.
Александър, как разбрахте, че сте пра-праплеменник на Христо Ботев?
Връзката е по бащина линия, от брата на Христо Ботев – генерал Кирил Ботев. Оттам се стига по родословието до нас тримата днес – аз, баща ми Боян Ботйов и брат ми Чавдар Ботйов. Нямам ясен спомен на колко години съм бил, когато разбрах, че имам тази родствена връзка, но си спомням, че бях дете. Било е някъде в периода, когато съм бил първи-втори клас. В детските години в часовете по литература и история, когато ставаше дума за личности като Ботев, Левски и Раковски, аз вече бях подготвен от баща ми. Той ми каза, че Христо Ботев ми се пада пра-прачичо и е дал живота си, за да може да ни има нас днес и да бъдем свободни. На мен тогава ми беше трудно да осъзная какво ми се казва. Разбрах, че тази личност от портрета у дома е мой пра-прачичо. Тогава виждах чичо си на портрета, като гордо вдигах глава, когато го поглеждах. Изпълвах се с патриотизъм и с чувство за това, че дългът и делото трябва да се продължават, макар и никой да не може да продължи делото като Ботев. Ние като българи трябва да се стараем да пазим свободата, която ни е дадена с пролята кръв.
Като ученик кое беше любимото Ви негово произведение?
„Хаджи Димитър“ е в сърцето ми, откакто съм се запознал с личността Христо Ботев, поради магията на думите, която се усеща. Това сложно съчетание, да успееш да изразиш как „този, който падне в боя“, той наистина не умира, а остава в спомените, историята, чистото и духовното. Тогава това толкова много ме впечатли, че човек може да даде живота си. За едно дете е много странно да си представи смъртта, как така да не можеш да си жив и да не си тук на Земята и в същото време да четеш нещо, което е толкова силно. Ако за някои хора това е едно стихотворение, за мен това е един свят, в който откривам борбата и в същото време тъгата от това, че даваш живота си, но страхът изчезва, когато го даваш, за да може да се продължи потомството и да има свободни българи. Освен „Хаджи Димитър“ много харесвам и „Майце си“. По никакъв начин обаче не правя класация, тъй като смятам, че всяко стихотворение на Ботев е шедьовър.
Смятате ли, че днес младите (а и не само те) знаят достатъчно за Христо Ботев?
Категорично не. Много от хората не знаят за журналистическото му творчество и че освен поет, революционер, баща и достоен син, той е бил гениален журналист, ненадминат. Много от журналистите днес могат да се учат от начина, по който се е изразявал. Смятам, че хората не знаят тези неща. Повечето знания на българите приключват до рождена дата, година на гибелта и класическите клишета „велик българин“, „гениален поет“ и дотам... Но, ако ги питаме защо е гениален поет, с кое ви впечатли и кое липсва днес от словото, което е написал тогава, имам чувството, че ще се чуе „глас в пустиня“, както казва и самият Ботев. Това важи не само за младото поколение, но и за големи хора, които не са запознати освен с Ботев, също така и с Левски, Раковски, както и с неща, свързани от създаването на българската държава. Много бегло се знаят факти, които са изключително важни за нашата идентичност като български народ.
Кое е това нещо, което Вие знаете за Ботев, но то не е достатъчно широко разпространено сред останалите хора?
През годините много се пише за Ботев. Някои неща може и да са казани, но това, което вероятно не е толкова широко разпространено, е свързано с детските години. Интересен факт за Ботев е, че като дете се е държал като възрастен, надживял е годините си. Както той казва: „Млад съм, но младост не помня“, много добре описва как той самият е знаел, че неговата младост много бързо ще е изпепелена от ужасните времена, които са благодарение на турското робство, а не съжителство, както е модерно днес да се казва. Като много млад е държал пламенни речи, бил е лидер, но не в лошия смисъл на думата – да доминира над останалите, а да им показва, че с воля и хъс човек може да постигне още като малък много неща. Детството му е интересно – ходил е на лов за риба в реката, бил е щуро дете и се е занимавал с писане от много малък.
Доверявате ли се на историята и коя теза подкрепяте относно смъртта на Ботев - той е убит от черкезин или от свои, една версия, която напоследък се промотира?
В днешно време, когато всеки вече се води автор, историк и Ботевет, е много показно, че това е едно промотиране, тиражиране на думи без абсолютно никаква обложка. Те просто стоят като голи на фона на личностите, които са изучавали Ботевознанието. Христо Ботев е убит от вражи куршум – от черкезин, и има твърде много доказателства за това, на фона на останалите теории, които се развиват. Историята е една вода, която отмива фалшивите теории. Заковавам като пирон – твърде много предателства в българската история са ни доказвали, че можем да се разединяваме като народ. Затова нека не поругаваме и смъртта, и честта, която е отдал Ботев на България, и да бъдем сигурни, че вражи куршум го е пронизал в сърцето, а не в главата, както до ден днешен се смята.
Когато видите някого, който си е татуирал лика на Ботев, как го възприемате – като обич към поета революционер, като проформа на патриотизъм или като нещо друго?
Интересен въпрос. Ликът на Ботев и Левски може да се види на всякакви части от тялото на хората, като почнем от краката, прасеца, гърба и дори по врата и гърдите. Винаги съм си задавал въпроса – защо го правят, като по никакъв начин не искам да засягам никого, който има такава татуировка. Интересно ми е – това от обич ли е наистина, или по-скоро търсят своята идентичност да се свържат с един гений и истински българин, и когато си го татуират, искат да успокоят вътрешно себе си, че са горди и че правят нещо за обществото. Нищо против тези хора, но имам чувството, че това по-скоро е някаква показност – да се демонстрира колко сме българи, а българин не се става с татуировка, а с четене, познаване на историята и с достойно поведение. Ботев и неговият лик трябва да са татуирани със словото в нашите сърца, а не с мастилото по нашата кожа.
Харесва ли Ви графитното изкуство с образи на наши велики исторически личности?
Виждал съм много разчупени графити по различни сгради. Това е модерният начин да кажем – помнете историята. Смятам, че е цветно, хубаво и по никакъв начин не е поругаване на паметта. Хубаво е да виждат и младите как през призмата на модерното изкуство може да се припомни за лика на Ботев и на останалите ни герои.
Вие самият също сте хуманитарно насочен. Защо избрахте да следвате журналистиката?
Това беше решение, което взех еднолично. Вътрешно усетих силата на това да можеш да изразиш себе си, чувствата си и мислите си чрез перото. Смятам, че журналистиката има една прекрасна и отговорна задача – да изразява истината, да информира обществото. Журналистиката е ключът към много знания. За да си добър и достоен журналист, трябва да си грамотен и да можеш да пишеш добре, да си творчески настроен и да имаш много познания в различни и обширни сфери, което не е лесно. Избрах журналистиката заради динамиката и смятам, че това е моето поприще – да творя, здраво да държа перото и да не го пускам.
Наближават кандидатстудентските изпити. Коя е темата, която Вие бихте задал на кандидат-студентите, които са се насочили към журналистиката?
Бих им дал нещо, свързано с политика. Смятам, че политиката е в основата на това една държава да бъде стабилна. Има политика в приятелските отношения, има политика в бизнеса, в семейството дори. Политиката е навсякъде и в тези времена, в които България изглежда като един препълнен парламент, а в същото време толкова празен, бих дал такава тема – „Парламентарна република България или...“.
Кой е ресорът, който Вас лично Ви вълнува?
Определено култура. Много хора я неглижират, а не бива.
През 2022 г. издадохте и един брой на черно-бял вестник със заглавие „Бинокъл“. Каква е съдбата му към днешна дата и какво включваше съдържанието му?
Вестник „Бинокъл“ е с мото: „Да наблюдава свободата на словото“ и включваше различна тематика – от философски разсъждения до едно мое стихотворение, различни интервюта с актрисата Алекс Сърчаджиева, с първата жена директор на Народната библиотека - Константинка Калайджиева, и дори един анализ за вредата от социалните мрежи и как да ползваме правилно Интернет. Аз се самоиздадох и си бях автор на всички материали. Неговата идея е да бъде юбилеен вестник и да е един етап от моя живот и от това, което научавам от журналистиката. Разпространяваше се от мен, като заставах пред Народната библиотека и пред входа на Софийския университет. Подарявам го на хора, които имат интерес и биха пожелали да видят какво е написал един млад човек. Следващ брой винаги може да се очаква.
Вашата последна гордост е стихосбирката „Когато бръшлянът поникне“? Как се пишат стихове?
Писането на стихове изисква тази велика муза, за която се говори още от висините на Парнас. Аз намирам моята муза, когато около мен е спокойно и съм сред природата, въпреки че съм творил и на морето. Трудно е да се пише смислена поезия, не говорим за днешните стихоплетци, които издават песни еднодневки и са написали думи, които се римуват от петокласник. Говорим за това да оставиш послание, то да бъде силно, изразено, ясно и точно, за да докосне читателя. Понякога в главата ми се нареждат готови строфи, но при писането е сложно и необяснимо. Писал съм поезия и на салфетка. Дори когато съм бил в заведение или в градския транспорт, човек трябва бързо да запише това, за което се е сетил или му е хрумнало, защото забравиш ли една рима, която да води до строфа, то след това може да загубиш началото на едно много добро стихотворение. В книгата съм посветил стихотворение за Ботев, също така говоря за Космоса и за планетите, има и любовна лирика, патриотична и мистична. Темите са много всеобхватни.
В навечерието на 2 юни кои думи на Ботев бихте цитирал точно сега и защо?
Бих цитирал стих от „Хаджи Димитър“, но с една поправка, защото много хора не знаят, че „Тоз, който падне в бой за свобода“ всъщност в оригинал е написано „Той, който падне...“. Смятам да цитирам точно тези думи, защото „падането в бой за свобода“ виждаме, че днес може да става дума за войната в Украйна, както за това да жертваш професията си в името на по-добрата политика на България. В бой хората влизат ежедневно с битките, които са вътре в нас и водим постоянно. Да пожертваш себе си, означава да пожертваш най-скъпото и ако сме готови да го направим, то ние наистина няма как да очакваме, че няма да има прераждане или духовна свобода за нас. Затова бих цитирал именно тези думи.
Как във Вашето семейство отбелязвате този ден?
С брат ми и баща ми винаги се опитваме да бъдем на тържествата в различните градове на България. Като по-малки, когато аз и брат ми не можехме да пътуваме, си спомням, че баща ми споделяше трудната задача на това да уважиш тържествата на различните места в чест на Ботев. Колкото и сложно да звучи, това нещо е постигано от баща ми, който е пътувал посред нощ, за да стига до различни места в страната на този ден. На този ден, а и не само тогава, трябва да се стараем трибагреникът да бъде високо вдигнат, както и нашите глави.
Още от автора:
Коафьорът Цветелина Михайлова: Диагнозата „рак“ ми даде урок
Огненият артист Пламен Петков: Умението да рисуваш фигури с огън
Дизайнерът Стоян Радичев – орисан да облича жените красиво
Какво предсказва за България и света гадателят Нобрега да Лус
Богоявление в Зверино: "Засвирят ли гайдите, кожата настръхва и духът се извисява"
Българският Брад Пит: От Перник до Чикаго и обратно
Българските деца – как се хранят и колко се движат
Гастроентеролог: Така ще избегнете "есенното коремче"
Психолог за „опустяващото гнездо“: Не пречете на детето да бъде самостоятелно
Розовата къща: Наркозависими споделят обща съдба
Най-татуираната българка: След №100 спрях да ги броя
Войната по пътищата няма да спре, докато не изчезне чувството за безнаказаност
Адвокат Димитър Марковски: Истината винаги е само една и тя е на Господ
Розалина Попова: Да влезеш „в кожата“ на Моника Белучи
Кога един човек се превръща в убиец?
Психолог: Не може да доведете детето и да кажете „Ето, ремонтирай го“
Психолог: Никога не поставяйте детето в тази ситуация
Абитуриентката Ани: Тъжните моменти в Дома за деца са много
Ива Русинова - красивото лице на дрифта
Какво пък разбират жените от футбол? Отговарят фенките
Виктория Георгиева: Хубаво е да имаме различни участници на „Евровизия“
Павел Хаджиев: Българските истории и постижения не свършват, стават все повече
От сърцето на Украйна: Кирило, който избра да остане в родния Киев
Какво искат мъжете? Отговаря бербер Кольо Георгиев
Александър Сано: Съхраниш ли се като човек, решетките не могат да ти отнемат свободата
Да бягаш с вятъра, без да чувстваш страх: Християн Христов от Sofia Riders
Певицата Катерина Бужинская: Избягах от Киев, брат ми отиде на фронта
Диана Димитрова от "Лъжите в нас": Никой не е само добър или лош
Една жена, жертва на насилие: Кристина разказва своята история
