Коафьорът Цветелина Михайлова: Диагнозата „рак“ ми даде урок

Преди по-малко от година тя научава случайно, че има злокачествено туморно образувание на гърдата. Иначе казано, Цвети попада в статистиката, че вече е станала една от над 3500 жени, които годишно са диагностицирани у нас с най-разпространеното онкологично заболяване сред жените.

Извън статистиката Цветелина Михайлова е млада дама, с щастливо семейство и професия, която я прави удовлетворена.

Тя е коафьор и затова работата с коса е не само нейна професия, а и страст. По ирония на съдбата обаче трябва да загърби суетата и да се раздели със собствената си дълга, руса коса заради лъчетерапията, през която преминава в момента.

За диагнозата „рак на гърдата“ и за това как всеки сам изживява своя катарзис, решавайки, по какъв начин да се съхрани през този не особено лек период, пред Vesti.bg говори коафьорът Цветелина Михайлова.

Цвети, как научихте за диагнозата си „рак на гърдата“?

Никога не съм си мислела, че имам рак на гърдата. Преди година, след силен натиск, получих възпаление на гърдата. Посетих мамолог, който диагностицира инфекция. Потърсих второ и трето мнение. Казаха ми, че става дума за фиброаденом, да не го мисля и ако реша да си стоя така или да го махна Казах си: „Нямам бърза работа, ще си изкарам лятото, пък по-нататък ще го махна“. Дори си помислих, че всъщност мога да оставя тази работа за по натам. Отидох на почивка и точно преди края ѝ имах много лош сън и няколко „знака“, че трябва да махна това образувание. Затова реших и се обадих да запазя час за операция.

Много скоро след това направих и самата операция, като тогава си мислех, че премахвам фиброаденом, както ми бяха казали първоначално. След като излезе хистологията ми съобщиха, че това всъщност е карцином, т.е., злокачествен тумор, а не е било фиброаденом. Звъннаха ми от болницата, като ми казаха да отида, ако е възможно по-бързо там. Беше 15 септември – първият учебен ден и точно тогава бях с децата си и техните съученици.

Когато разбрах, че всъщност е карцином, не знаех, какво да направя, защото не разбирах нищо за тази болест. След като чух, че ще се наложи химиотерапия, за мен това беше най-страшното, защото досега не съм се сблъсквала дори с хора, които са преминавали през такова нещо, но знаех, че ще опада косата.

И това е иронията на съдбата – коафьор сте, а в същото време трябва за известен период да се разделите с косата си, която е много значима за всяка една жена.

Смятам, че за всяка жена това е основно нещо. Освен това аз съм и доста суетна. Не излизам, без да съм с изсушена коса и в приличен вид. За мен това беше най-големият шок.

От лутане и от няколко места, откъдето бях чула, отидох в една болница в Турция. А вече в България ми бяха установили вида тумор и лечението, и ми дадоха дата, която беше 3-4 седмици след операцията, за да започна лечение с химиотерапия. Реших, че трябва да чуя още две-три мнения, за да видя дали това действително е така. Взех си хистологията (имаш право да си вземеш на стъкълце) и реших да изпратя резултата за изследване в болница в Турция. Дори отидох лично до там. Резултатът беше същият. И там потвърдиха, че ще трябва да се направи химиотерапия. В случая мога да кажа, че лично за мен, беше губене на време и пари. Но първоначално човек се чуди кое е най-доброто за него.

Когато човек чуе диагнозата „рак на гърдата“ необходимо ли е веднага да търси алтернатива в Турция, например, или в България също има достатъчно добри специалисти?

След това, през което аз преминах и докторите, с които се срещнах, защото те не са един и двама, мога да кажа, че за мен е абсолютно ненужно. Първо - при посещението на много лекари се дават и излишни пари. На всеки един преглед, дори и само да ти погледнат епикризата, съм плащала по 100-200 лв. А съм минала поне десетина. Това е излишно. Ходенето в Турция е излишно. В момента лечението на диагностицираните с рак на гърдата и самите уреди, като ПЕТ скенер и др. са на много добро ниво. Лечението ми тук е покрито и от здравната каса. Понякога е излишно да се пътува в чужбина.

След като разбрахте, че това е карцином, на кого казахте първо?

Обадих се и казах на мъжа ми, че образуванието е злокачествено. Той дойде в болницата, за да ме вземе и дори чу и помнеше всичко. До ден днешен е плътно до мен, независимо дали съм с коса или без коса, дали имам пъпки вследствие от химиотерапията и т.н. Подкрепяна съм и от мои приятелки и разбрах колко близки хора имам до себе си.

Редовно ли, до този момент, бяхте посещавала мамалог за профилактичен преглед?

Всяка година съм ходила на мамолог, тъй като от 13 години имам и импланти. Не мисля, че те са повод за притеснение. Важно е също така да се ходи и при правилния мамолог, тъй като при мен трима специалисти ми казаха, че моето образувание е фиброаденом. Така че нека жените да не се успокояват, ако чуят, че имат такъв вид образувание. Нека, ако имат нещо по себе си, ги съветвам да отидат на второ и трето мнение, тъй като в моя случай, се оказа, че е злокачествен карцином. Всичко е съдба и човек не може да избяга от нея. Смятам, че главно онкологичните заболявания се „отключват“ след прекаран COVID или ваксинация. Аз преболедувах вируса три пъти. Срещам се и работя с много хора, понеже съм фризьор и затова установих, че след вируса се отключват много болести, както и онкологични такива. Аз първо отключих псориазис (а имам и хашимото) и няколко месеца след това и онкологичното заболяване.

На какъв етап сте от своето лечение?

След като ми беше изваден, както първоначално си мислех, фиброаденома, а то се оказа, че е карцином, продължих с лечение. Всичко, което в момента се прави, е профилактично, защото е възможно да остане някъде по клетките и ако е много малко да остане невидимо дори и за ПЕТ скенер. При мен няма разсейки и всичко е лечимо. От половин година съм на лечение, като вече приключих с химиотерапията, остават ми още две лъчетерапии и след това само таргетна терапия. Всеки рак е различен и се лекува по различен начин. Казаха ми, че моят вид рак е много агресивен. Смята се, че над 15 % е агресивен, а моят е 60 %. Заради това са ми назначени толкова химиотерапии и лъчетерапии, както и таргетно лечение.

Какво представлява таргетната терапия?

Тя спира тумора да се развива. Според онколозите, в моя случай, това е най-важното, тъй като лъчетерапията и химиотерапията са превантивни мерки, а таргетната терапия спира рака относно неговото развитие. Тя започва заедно с първата химиотерапията докато накрая остава само таргетната терапия в рамките на 1 година.

Имаше ли момент, в който си поплакахте?

Да, това беше моментът, когато започна да ми пада косата, независимо че знаех, че това ще се случи. Тогава бях на един работен семинар с колеги фризьори в Румъния. Точно там беше моментът, когато започна да ми пада косата. На самия семинар дори трябваше и на мен да ми се направят определени процедури. През нощта обаче усетих много странно изтръпване на скалпа и на сутринта просто косата започна да пада. Тогава се сринах. Това беше един такъв момент за около два дни. Бях минала първата химиотерапия и на 10-ия ден след това косата ми започна да пада.

Бяхте ли се подготвила за това с вече купена перука или пък нещо друго? Какъв съвет бихте дала на жени, на които в момента им предстои такова лечение?

Аз не си бях купила нищо, защото си мислех, че може и да не ми падне косата. Имах оптимистично мислене. Иначе много бях чела, търсила и се бях интересувала по темата. Независимо, че съм фризьор, това няма нищо общо с перуките. Перукерството е нещо съвсем различно от коафьорството. Имах координати на жена, която се занимава с това. След като видях, че косата започва да окапва, ѝ звъннах. Помолих и мъжа ми, който си беше в България, да отиде и да вземе перуката, за да мога, когато се върна от семинара, да я ползвам. Сега намирам добрата страна на нещата – имам една къса, една дълга, а също и кестенява перука. Сменям ги и съм с различна визия. Нека жените да мислят оптимистично и да гледат от хубавата страна на нещата. Дори и перуката да не е от най-комфортните неща, то е едно разнообразие. Моята коса вече започна да расте, стана 1,5 см и дори вече я изрусих, за да се чувствам комфортно, когато съм у дома.

Имаше ли момент, в който се ядосахте на съдбата?

Аз приемам всяко нещо за добро. Много съм отдадена на работата си, живея под стрес и напрежение. От 20 години съм фризьор и работя в истинска лудница с много хора. Отговорник съм за всяка една клиентка в моя салон, дори и да имам екип. Затова сега си казах, че Господ ми даде урок. Сигурна съм в това и то е, за да се поспра малко. Сега продължавам да работя, дори и по време на лечението. Това, което направих е, че малко си съкратих работните часове и си взех още един почивен ден заради терапията. Ще мисля повече за себе си. Приемам го за урок.

Бяхте ли планирала да направите нещо конкретно преди започването на лечението Ви?

Да. Въпреки че имам близнаци, две момчета, може да решим с мъжа ми да имаме и трето дете. Казаха ми, че по време на химиотерапията, е възможно да се случи така, че евентуално след това да не мога да имам повече деца и реших да замразя яйцеклетки. Успях да го направя точно преди да започна химиотерапията.

Имахте ли нужда от среща с психолог, след като чухте за диагнозата си и съветвате ли хората, които изпитват потребност от един такъв разговор, да потърсят този вид помощ?

Смятам, че всеки човек, който е объркан и има нужда, трябва да се посъветва. Но той вероятно би го осъзнал и ще го направи, ако има такава нужда. Аз не съм имала необходимост, защото мисля, че съм със силна психика и когато разбрах не го приех като драма. Така разсъждавам. Обичам си живота и не съм се замисляла да не се боря.

Половин година след поставянето на диагнозата, какво се промени в живота Ви?

Мисля, че ще бъда по-щъстлива, защото за мен това е урок, който ме накара да се замисля, както и да помисля за себе си. Сега ще намаля изцяло стреса.

Какво бихте искала да кажете на жените, които в момента преминават през лечение на рак на гърдата?

Трябва да продължат живота си така, както са го водили до момента. Да се борят и да стискат зъби, защото това ще отмине. Има хора, които спират да работят и само това им е в главата. Лично аз предпочитам да има някакво разнообразие в ежедневието ми, да ходя на работа, да се срещам с приятели, дори и да нямаш толкова сили през месеците, докато протича лечението. По време на химиотерапия човек не е в разцвета си, но това е някакъв период от живота ти, който трябва да го приемеш. Трябва да вярваш, че всичко ще е наред. И всеки трябва да помисли, че това е вид урок и животът ще се промени към по-добро.

Още от автора:

Огненият артист Пламен Петков: Умението да рисуваш фигури с огън

Дизайнерът Стоян Радичев – орисан да облича жените красиво

Какво предсказва за България и света гадателят Нобрега да Лус

Богоявление в Зверино: "Засвирят ли гайдите, кожата настръхва и духът се извисява"

Българският Брад Пит: От Перник до Чикаго и обратно

Българските деца – как се хранят и колко се движат

Гастроентеролог: Така ще избегнете "есенното коремче"

Психолог за „опустяващото гнездо“: Не пречете на детето да бъде самостоятелно

Розовата къща: Наркозависими споделят обща съдба

Най-татуираната българка: След №100 спрях да ги броя

Войната по пътищата няма да спре, докато не изчезне чувството за безнаказаност

Адвокат Димитър Марковски: Истината винаги е само една и тя е на Господ​

Розалина Попова: Да влезеш „в кожата“ на Моника Белучи

Кога един човек се превръща в убиец?

Психолог: Не може да доведете детето и да кажете „Ето, ремонтирай го“

Психолог: Никога не поставяйте детето в тази ситуация

Абитуриентката Ани: Тъжните моменти в Дома за деца са много

Ива Русинова - красивото лице на дрифта

Какво пък разбират жените от футбол? Отговарят фенките

Виктория Георгиева: Хубаво е да имаме различни участници на „Евровизия“

Павел Хаджиев: Българските истории и постижения не свършват, стават все повече

От сърцето на Украйна: Кирило, който избра да остане в родния Киев

Какво искат мъжете? Отговаря бербер Кольо Георгиев

Александър Сано: Съхраниш ли се като човек, решетките не могат да ти отнемат свободата

Да бягаш с вятъра, без да чувстваш страх: Християн Христов от Sofia Riders

Певицата Катерина Бужинская: Избягах от Киев, брат ми отиде на фронта

Диана Димитрова от "Лъжите в нас": Никой не е само добър или лош

Една жена, жертва на насилие: Кристина разказва своята история