DJ-ят Николай Нанчев: Докато не стъпиш на „Ел Камино“, не знаеш какво те очаква

По професия Николай Нанчев е DJ. Освен музиката, другата му страст е киното и вече има мнозина записани участия като специален статист във филми и реклами, както за българския, така и за чуждия пазар.

Обича спорта и различните изживявания. Неслучайно наскоро той тръгва по Пътя Камино в търсене на собствените си граници. Мнозина го определят като път за душата... И може би е точно такъв. Свещеният път (малко над 800 км) се изминава пеша, като ходенето трябва да бъде минимум 100 км от него.

Целта е достигане до град Сантяго де Компостела, където се намира катедралата „Свети Яков“, която е крайната и най-важна точка от маршрута на всеки пилигрим (пътешественик до свещено място).

За предизвикателството от непознатия свещен маршрут, за подготовката относно дългото ходене и за преоткриването на света и мислите си, пред Vesti.bg, разказва Николай Нанчев, който се завърна от пътешествието „Ел Камино“ само преди месец.

Николай, кое те поведе по Пътя Камино – желание към душевно израстване, приключение или просто екскурзия?

Може би съчетанието от всички тези неща. Исках да изживея нещо по-различно като предизвикателство и физическо изпитание. От една страна Камино е доста силно физическо изпитание, тъй като се извървяват много километри. Аз до някаква степен съм планинар и обичам да спортувам, да плувам и дори да се занимавам с малко по-екстремни спортове, като гмуркане. Реших да предизвикам себе си.

Колко дни вървя и колко километра измина?

Пътят Камино го осъществих с двама приятели чрез организирана екскурзия. Пътуването бе в рамките на една седмица, като изминахме последните 115 км от Пътя. Това е едно от задължителните условия, за да получиш пилигримски сертификат и да те признаят за поклонник – трябва да си изминал поне 100 км. пеша или пък 200 км. с велосипед или на кон. Ние тръгнахме в ден събота със самолет от София до Мадрид, след което, на следващия ден, заминахме за Сария с влак – градът, от който тръгвахме официално. Реално от понеделник тръгнахме по Пътя и финиширахме в Сантяго в събота. Това бяха 6 дни вървене, като на ден изминавахме между 20 и 30 км. Ние вървяхме по „френския“ път, който е и най-популярният, тъй като има общо седем пътя по Камино. Нашият път (френският) е с обща дължина около 800 км, като той започва от френската граница и всички тези километри се изминава в рамките на около месец.

Какво имаше в твоята раница?

Дъждобран, вода, една малка тонколонка, пари и телефон.

А беше ли взел книга със себе си?

На отиване си купих книга от летището. Взех „Живот в скалите“ на Мария Лалева.

Може ли човек да се изгуби по Пътя, особено, ако не е с компания?

По Пътя съвсем не е диво. Той е добре обозначен, тъй като от години се изминава от туристи, основно от испанци, за които това е свещен маршрут. Обозначен е с жълти стрелки и жълта мида - символ на Камино. Има и къщи за гости, а също и много заведения за хранене. Някои хора казват, че спрямо сезона и самият път те храни, тъй като има доста плодни дръвчета, от които може да си откъснеш плод и да хапнеш. Ние попаднахме в една испанска хасиенда, от чийто двор сервират плодове, като приготвят също и домашна храна, и я предоставят на туристите. Заплащането ставаше чрез една касичка, в която може да пуснеш толкова пари, колкото прецениш или имаш в джоба си. Пихме и сервеса (на испански – бира). Гладен няма да останеш.

Имаше ли момент, в който да се откажеш да вървиш повече пеша?

Специално аз – не, защото съм доста трениран. Изкачил съм някои от най-високите върхове в България, тренирам често и във фитнеса. Няколко месеца преди Камино вървях много километри пеша и тичах в парка, правих тренировка за долната част на краката. Психически също се подготвях за това, че ще бъде едно тежко изпитание. Затова нямах затруднения. Имаше хора от групата, които получиха пришки, крампи или пък охлузвания. Въпреки това никой не се отказа.

В колко часа сутрин стартираше ходенето по Пътя?

Тръгвахме всяка сутрин към 07 - 7:30 ч. За последната отсечка, където се събира потокът от всички страни, станахме по-рано и тръгнахме в 6 часа. Иначе всеки ден вървяхме общо около 6-7 часа.

Имаше ли грешки, които отчете по-късно?

На много места има информация, която е леко подвеждаща. В различни ревюта в интернет може да се види, че ти трябват обувки за ходене или пък леки маратонки, а то не е точно така. Всъщност трябват трекинг обувки, това са планинарски обувки, но да бъдат по-леки. Те трябва да са с твърда подметка и с грайфери, защото много често голяма част от маршрута минава и през пресечени местности.

Кои места посетихте в рамките на тази една седмица?

Имахме пет или шест нощувки в различни градове. Тръгнахме от Сария, после минахме през Портомарин, Арсуа и още няколко града. Иначе в самото начало на пътуването получаваш една карта, в която трябва да събереш печати от всеки град, през който преминеш. Необходимо е от всяко населено място, по пътя си, да имаш минимум по два печата. Когато пристигнеш в катедралата „Свети Яков“ получаваш своя пилигримски сертификат на базата на тези печати, подписан от някой от кардиналите.

Много тръгнали по Камино казват, че всичко е в ума. Разшифровай ми го.

Така е. Мен лично ме водеше това, което прочетох за мощите на Св. Яков Зеведеев, един от 12-те ученици на Христос, който е бил много ерудиран за времето си. Последните километри бързах да стигна до катедралата на Свети Яков в крайната точка от маршрута, която е град Сантяго де Компостела. Виждал съм и други катедрали по света, но когато видях тази благоговеех. Когато влезеш вътре, където е и саркофагът на Св. Яков, започваш да усещаш силата. Достигаш до една бронзова статуя на светеца, която е много красиво изкована от бронз. Там нямаш право да снимаш. Можеш само да погалиш и прегърнеш статуята на светеца. Който иска може да остане и за вечерната литургия.

От твоите снимки ми направиха впечатление няколко кадъра, на които се вижда жълтата мида, символ на Камино, както „Звездата на желанията“ в град Портомарин и езеро, пълно с хора.

Много обичам да снимам. На такова място не можеш да снимаш с много „тежка“ техника, затова може и с телефон. Просто улавям моменти. След това обработвам снимките и се получава желаният кадър. Портомарин е много интересен град, защото е на река. Това е малко, чисто и спретнато градче, с бели улици. Можеш да видиш много пилигрими там. Всички отиват с една и съща мисъл, нагласа и заряд на тези места. По целия маршрут има места, които са неподозирани. Един път можеш да видиш стадо местни крави, а от другата страна да има местен артист, който свири, както река или езеро. Конкретно това езеро от моите снимки го нарекохме „местното СПА“, защото там бяха спрели доста хора и си потапяш краката в студената вода, след което изпитваш голямо облекчение след дългия път.

За всеки може би е различно, но ти лично, каква енергия усети по Пътя Камино?

Магията на Камино може да се изпита от този, който тръгне по Пътя. В началото не знаех, какво да очаквам, въпреки че бях изгледал доста клипчета и бях прочел много статии и ревюта. Докато не стъпиш на Пътя и не тръгнеш по него, не можеш да разбереш, защото то е едновременно физическо и психическо изпитание. Дава ти и едно духовно израстване, ако успееш да разбереш, каква е идеята да си по един такъв поклоннически маршрут.

Как би описал Камино?

Това е път за... Камино е метафора за духовно израстване и помиряване със себе си.