Т ой е представител на най-голямата мото организация в България – Sofia Riders. 2019-а го изстрелва на върха, като тогава става Републикански и Източноевропейски шампион в клас Суперсток F1000.
На пистата дава бързи времена, благодарение на добра подготовка и хъс за победа и съревнование.
Паданията не са повод да укроти темпото, а адреналинът е закодиран в кръвта му.
Пред Vesti.bg мото състезателят Християн Христов разказва за предстоящото откриване на „Мото сезон 2022“, както и за усещането да бягаш с вятъра, без да чувстваш страх.
Предстои откриването на „Мото сезон 2022“. Ти си част от екипа на организаторите от Sofia Riders. Какво е предвидено в програмата за 26 март?
Създадохме Sofia Riders през 2015-а. Главно действащо лице за това беше Андрей Деянов. Тогава групата беше нова и никой не беше чувал за нея, бяхме 10 човека. За няколко години успяхме да направим най-голямото мото общество, като идеята е некомерсиална, просто събиране на приятели, хора, които обичат да карат мотори и споделят своята страст. В събота (на 26 март) е откриването на „Мото сезон 2022“. Sofia Riders са един от главните организатори на откриването на мото сезона, като имаме собствена начална точка и това е – Ринг мол-а (в 8:30 ч.). Официалното откриване е между 10 и 12 ч. пред катедрала „Св. Александър Невски“, където се събират всички мотористи от различните групи. След това се тръгва заедно и се пристига пред Националния исторически музей, където има програма цял ден.
Има ли някакво съревнование между вас мотористите от различните мото организации?
Имаше едно време, въпреки че като цяло нямаше вражда, но се усещаше едно леко разделение между пистаджии, рокери, хора с Чопър-и, офроудър-и. Всички обаче споделяме една страст.
При откриването на всеки мото сезон, вие мотористите имате пожелание, което гласи – да има по-малко смъртни случаи. Не е ли малко плашещо, че всеки сезон дава жертви на пътя?
Това е тъжно, но неизбежно, защото се случва понякога. Да караш мотоциклет е екстремно хоби. Може да го практикуваш много безопасно и да се опитваш да спазваш всички правила, и пак може нещо да се случи – било от невнимателен шофьор или пък твоя грешка. Ако много добре се пазиш – рискът е малък, но винаги е там. Бих призовал и двете страни - мотоциклетисти и автомобилисти, да внимават на пътя.
Обикновено обвинението към вас е, че карате много рисково...
Аз не съм от мотористите, които обвиняват колите по пътя или пък някой шофьор, че не гледа. Правя и двете неща – карам мотор и шофирам. Истината е, че е сложно да караш спортен мотоциклет в града, тъй като с ограниченията е много трудно. Това са машини, които вдигат 180 км/ч на първа скорост, а когато ограничението е 50 км/ч, то е все едно да караш кола на 1000 оборота на първа.
С колко километра в час караш обикновено?
На състезание с толкова, колкото позволява пистата. Най-ниска скорост в един бавен завой е 80 км/ч, а иначе може да се вдигне и над 300 км/ч. По пътищата е трудно, но се стремиш да караш спрямо ограниченията, особено когато си в града.
Кой е любимият ти пилот в световен мащаб?
Израснал съм, гледайки Валентино Роси и съм му голям фен. Но пилот, който ми дава удоволствие сега, като го гледам, е турският състезател – Топрак Разгатлиоглу.
Ти самият кога застана за първи път очи в очи с мотоциклета?
През 2015-а. Още като малък моторите ми бяха страст. По-късно имах възможност да си купя сам мотор, защото родителите ми винаги са били против това. Първият ми мотор беше Kawasaki 2002 година, 600 кубика. После започнах да ги сменям и през 2016-а вече имах по-голям пистов мотор Suzuki. Започнах да ходя на писта и разбрах, че това ме влече истински. Много хора се опитват да покажат своите умения на пътя, като дават газ, застрашават себе си и околните, а за мен истинското място, на което трябва да покажеш своите възможности и това, на което си способен, е пистата.
Къде в България има писти, на които може да се кара мотор?
Ето това е големият проблем. Реално има една писта – в Калояново, близо до Пловдив. Мотористи ходят и на едно летище до Сапарева баня, където редят конуси, за да правят собствена писта, защото просто няма много места за това. Друго истинско място, където да се кара мотор, е Серес в Гърция, където и аз се състезавам и тренирам. Това обаче е непосилно за един средностатистически човек да ходи до там постоянно. Серес е на 240 км., скъпо е и е в друга държава. Затова от 2 години Sofia Riders организира „трак дни“. На такъв трак ден (Track day) човек отива със своята машина на пистата в Калояново, а същото се организира и в Серес, като се плаща около 60-70 лв. за каране цял ден. Има и опция с училищна група, с учител на пистата. Миналата година такова събитие се състоя 4 пъти. За тази също има идея за 4 и дори повече пъти.
Действително ли професионалните състезатели имат такава клауза в договорите си, която не им позволява да карат мотор на пътя, а единствено на писта?
Да, така е. Лично аз нямам такава клауза в договора си, но по принцип такова нещо съществува. Това означава, че без значение кой ти е спонсор, ти си обвързан със странични партньори.
Ти самият кога разбра, че за теб това няма да е само хоби?
Карах на писта и след още 4-5 ходения на пистата в Гърция давах времената, които правеха състезателите. На мен ми е необходимо да се съревновавам с някого, за да мога да израствам. Пробвах се и се оказа, че мога. Най-доброто време, което съм давал, е миналата година в Гърция – 1:20.5 мин.
Ти са самоук и нямаш треньор. Възможно ли е това, за да се постигнат такива добри резултати?
Явно е възможно. Става с желание, хъс и с много каране.
Какъв мотор караш в момента?
Yamaha R1 2020, като изцяло е пригоден за състезание и не се кара на улицата.
Какво представлява състезателният мотор, който не се кара на улицата?
Той е олекотен, няма същите спойлери, няма фарове в него, нито номера. Това е една спортна състезателна машина. Купува се оригинален, но после се преобразува в състезателен.
Има ли определена мода, като какъв модел и цвят да бъде моторът?
Това е изцяло лично предпочитание.
Колко важна е екипировката?
Екипировката е най-важното нещо. Аз лично имам катастрофи е с много екипировка, и с по-малко. Затова знам каква е разликата. Екипировката ти спасява тялото. Каската не се коментира – тя е задължителна. Иначе дори и през лятото нося кожено яке, защото това е твоята кожа под наем, когато си на мотора. Повечето хора не носят долна част на екип, както и наколенки, особено когато карат в града. Но точно заради това, след катастрофа с мотор, имам 4 операции на единия крак. Тогава имах кожено яке, каска и ръкавици, но бях по дънки.
Колко падания имаш до момента?
Много са.
Но това не е повод да укротиш темпото, така ли?
Не е, но при всички положения не ми се иска да има падания.
А страхът къде е?
Няма го. В момента, в който те е страх – приключваш като състезател.
Кое е състезанието, което ти донесе най-голям успех до момента?
През 2019-а постигнах най-големи успехи. Тогава станах Републикански и Източноевропейски шампион в моя клас – Суперсток F1000. Имах няколко победи през сезона и на всяко състезание имах подиум. Това ми даде хъс да продължа напред и да намеря спонсори, защото това е много скъп спорт.
А кое е състезанието, на което искаш да отидеш, но все още не си имал тази възможност?
На всеки един състезател мечтата му е да се състезава на Moto GP. При мен, за съжаление, това време отмина, защото трябва да се започне от много малък. Едно от нещата, което ми предстои през 2022 г., е, че ще се състезавам на доста високо ниво в едно от официалните Европейски първенства по мотоциклетизъм. Ще се състезавам в цяла Европа – в Италия, Словакия, Унгария, Чехия.
Скъпо удоволствие ли е мотоциклетизмът?
Много скъпо, особено ако искаш да го правиш професионално.
Как намираш спонсори, хора, които да повярват в твоите възможности и да инвестират в теб?
Това става основно по два начина – чрез приятели или чрез успехи. Третият вариант е чрез късмет. Колкото повече успехи постигаш, толкова повече хората те забелязват. Затова в началото е най-трудно.
Извън пистата, какво работи един моторджия, в случая - ти?
Мениджър съм в IT компания.
IT и мотори не са ли два различни свята?
Така е. Това за мен започна като хоби и се превърна в професионално такова. Едното ми дава свобода, другото ми изкарва пари. Но благодарение на успехите на пистата, за мое щастие, тази година съм подписал с чуждестранен отбор и общо взето всичко ще бъде поето, защото съм със спонсори вече и няма да бъркам в собствения си джоб.
Има ли срок на годност тази страст?
Към моторите – не мисля, че има. Аз лично се виждам на мотор и след 20 години. Относно професионалните успехи от значение са годините. Валентино Роси обаче се пенсионира на 42 г. и пак беше на доста високо ниво. Да кажем, че таванът за състезателите е 35-40 г., за да си на добро ниво.
Още от автора:
Александър Сано: Съхраниш ли се като човек, решетките не могат да ти отнемат свободата
От културизма до бръснарницата: Бербер Кольо Георгиев
От сърцето на Украйна: Кирило Краснокутски, който избра да остане в родния Киев
