Н арастващата устойчивост на микроорганизмите към лекарства се превръща в една от най-големите заплахи за световното здравеопазване, способна да подкопае основите на съвременната медицина. Според Световната здравна организация (СЗО) тази „тиха пандемия“ може да доведе до смъртта на 39 милиона души през следващите 25 години, ако не бъдат предприети спешни и координирани мерки.
Антимикробната резистентност (АМР) е процес, при който бактерии, вируси, гъбички и паразити се променят с времето и вече не реагират на лекарства, което прави инфекциите по-трудни за лечение и увеличава риска от разпространение на болести, тежки заболявания и смърт. Световната здравна организация предупреди, че напредъкът в превенцията, диагностиката и правилната употреба на антибиотици остава твърде бавен за постигане на глобалните цели, съобщава Al Jazeera.
Според данни на СЗО, антимикробната резистентност може да причини 39 милиона смъртни случая през следващите 25 години, превръщайки рутинни операции и раждания в животозастрашаващи процедури. Статистиката показва, че само през 2021 г. АМР е била пряко отговорна за повече от един милион смъртни случая и е свързана с около 4,7 милиона други.
„Антибиотичната резистентност – но в по-широк смисъл говорим за антимикробна резистентност, или АМР – е широко разпространена и заплашва бъдещето на съвременната медицина“, заяви Жан-Пиер Немази, изпълняващ длъжността директор на отдела за АМР към СЗО, по време на виртуална конференция. „За разлика от COVID-19, който беше много видим, резистентните към лекарства инфекции отнемат живота на хората от години, без да го забелязваме и да алармираме, както би трябвало“, добави той.
Проучване на напредъка в борбата с АМР в 183 държави през тази година разкрива, че близо девет от десет държави имат национален план за действие срещу явлението. За сравнение, през 2017 г. този дял е бил едва четири от десет. Въпреки това, наличието на план не гарантира неговото прилагане.
Праваша Пракаш, технически служител по АМР в СЗО, подчерта, че само 42 държави, по-малко от една на всеки пет, разполагат с план, който е финансиран, прилаган и наблюдаван. „Страните напредват във всяка стъпка, но напредъкът все още трябва да се ускори, за да се постигнат целите до 2030 г.“, коментира тя.
Последните данни от глобалното наблюдение показват, че през 2023 г. една на всеки шест лабораторно потвърдени бактериални инфекции, докладвани на СЗО, е била резистентна към използваните за лечението ѝ антибиотици. Силвия Бертаньоло, ръководител на отдела за наблюдение на АМР в СЗО, изтъкна критичната роля на диагностиката: „Без тестване клиницистите трябва да лекуват, без да знаят причината за инфекцията или кой антибиотик ще подейства.“
В отговор на този проблем СЗО обяви пускането на два нови инструмента, предназначени да помогнат на страните да засилят диагностичния си капацитет. Първият определя тестовете, които трябва да бъдат достъпни на всяко ниво на здравната система, а вторият описва 73 лабораторни процедури – от събиране на проби до идентифициране на патогени и тестване за чувствителност към антибиотици.
Като основни лостове за борба с проблема здравната агенция на ООН посочва превенцията на инфекции, ваксинацията, подобряването на достъпа до вода и канализация, както и подходящата употреба на антимикробни средства. Тези мерки са от съществено значение за забавяне на разпространението на резистентни щамове и запазване на ефективността на съществуващите лекарства за бъдещите поколения