К аква картина изниква в съзнанието ви, когато чуете думата „градина“? Най-вероятно си представяте живописни поляни, ароматни цветя, дървета, под сянката на които можете да се скриете от жарките слънчеви лъчи, както и красиви фонтани и статуи. Далеч не така изглежда една крайно необичайна забележителност, намираща се в италианското градче Бомарцо, на около 70 км. северозападно от столицата Рим. Става въпрос за т. нар. Градина на чудовищата.
Създадена през XVI в., тя изобилства от страховити скулптури. Историците все още спорят по въпроса какво послание е искал да отправи техният автор към посетителите на градината. Показателен е следният надпис, издълбан върху една от каменните пейки: „Вие, които се скитате из света и желаете да видите внушителни и великолепни чудеса, елате тук, където има ужасни лица, слонове, лъвове, мечки, чудовища и дракони“.
The Gardens of Bomarzo, also know as the Park of Monsters, was built in Italy in the 16th century. Originally commissioned by Pier Francesco Orsini as a way cope with his grief at the death of his wife. The park was left neglected and overgrown for centuries. pic.twitter.com/GtQyfvAIJ3
— Hearthspell (@hearthspell) September 9, 2020
Трагичната история на принц Орсини
Градината на чудовищата, известна и като Сакро Боско („Свещенaта гора“), Парко дей Мостри („Паркът на чудовищата“) и Боско дей Мостри („Гората на чудовищата“), била създадена по заповед на принц Пиер Франческо Орсини (1523 – 1585 г.) и трябвало да всява скръб и ужас. Предполага се, че той искал въпросното място да отразява душевното и емоционалното му състояние. След като участвал в битка, по време на която станал свидетел на смъртта на неговия най-добър приятел – Орацио Фарнезе, той бил заловен и отведен в Германия. Там прекарал в плен няколко години, след което се завърнал в Италия. Малко по-късно починала съпругата му Джулия. Съкрушен, той се отдръпнал от своите роднини и приятели и се обърнал към епикурейството – философска школа, според която най-голямото благо се крие в търсенето на умерени удоволствия, като крайната цел е постигането на състояние на спокойствие и освобождаване от страха.
Градината, която ужасява и изумява
Принц Орсини решил, че иска да използва болката, която изпитва, за създаването на нещо, което едновременно ще ужасява и изумява. Той повикал при себе си уважавания архитект Пиро Лигорио, който имал опит в осъществяването на сложни проекти. Сред тях е „Вила д“Есте“ в Тиволи – архитектурно-парков комплекс, който включва дворец и огромен парк с много фонтани (днес той е със статут на обект от световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО). Лигорио проектирал повече от 30 статуи в градината на Орсини. Някои историци смятат, че той бил силно възмутен от начина, по който ренесансовите художници и скулптори изобразяват митични създания като сирени, дракони и великани. Лигорио смятал, че въпросните творби са „твърде човешки“ и трябва да бъдат по-стряскащи. Орсини на свой ред споделял мнението му. Завършването на проекта отнело около три десетилетия.
Italy's Garden of Monsters in Bomarzo pic.twitter.com/9wdfHXkIY0
— moreno (@GemmitiMoreno) August 21, 2016
Храмът на вечността
Повечето експерти смятат, че Орсини посветил градината на своята покойна съпруга Джулия. Историкът Линет Бош, обаче, отбелязва, че истината е малко по-различна. Тя изследвала редица писма и документи от XVI в. с надеждата, че ще успее да установи дали Джулия е била жива, когато започнало изграждането на градината. Какво разкрило нейното проучване? Бош се натъкнала на документи от 1556 г., от които става ясно, че по това време съпругата на Орсини все още била жива. Първите статуи пък били създадени четири години по-рано – през 1552 г. Това означава, че кончината на Джулия всъщност не е причината, поради която принцът решил да се захване с този необичаен проект. Бош все пак добавя, че той ѝ посветил един от монументите – т. нар. Храм на вечността. Той се намира в най-високата точка на градината и е създаден след смъртта на Джулия.
„Всяка мисъл отлита“
Една от най-известните скулптури в градината е огромната глава на чудовище, известно с името Оркус. Любопитна подробност е, че тя е проектирана като място за хранене. Всеки, който се осмели да влезе в отворената уста на чудовището, ще открие, че във вътрешността на внушителната скулптура има маса и място за сядане. Над входа пък има надпис – „Всяка мисъл отлита“. Някои учени правят паралел между него и думите над дверите на ада в творбата на Данте Алигиери „Божествена комедия“ – „Надежда всяка тука оставете“. Именно по тази причина Оркус е известен и с прякора „Устата на ада“.
Italy’s Park of the Monsters, or “Parco dei Mostri,” in the Garden of Bomarzo was not meant to be pretty. Commissioned in 1552 by Prince Pier Francesco Orsini, it was an expression of grief designed to shock, and was borne out of a number of tragic circumstances. pic.twitter.com/qW0KK7HyNV
— Atlas Obscura (@atlasobscura) October 18, 2018
Салвадор Дали в Градината на чудовищата
Няколко века след смъртта на Орсини, Градината на чудовищата се превърнала в своеобразна сензация. Това станало, след като през 1938 г. била посетена от световноизвестния художник Салвадор Дали. По това време тя била забравена и обрасла в гъста растителност. Дали, обаче, останал силно впечатлен от видяното и създал кратък филм, който нарекъл „В света на сюрреалистичното: Салвадор Дали в Градината на чудовищата“.
Премиерата му се състояла на 10 ноември 1948 г. Освен това, статуите, които художникът видял, го вдъхновили за създаването на една от неговите най-известни картини – „Изкушението на Св. Антоний“, която нарисувал през 1964 г. Всичко това накарало много хора да проявят интерес към Градината на чудовищата. За нея започнало да се споменава в статии, есета и романи. Аржентинският композитор Алберто Хинастера дори ѝ посветил създадената от него през 1967 г. опера „Бомарцо“. След като Дали възродил интереса към Градината на чудовищата, бизнесменът Джовани Бетини я закупил и се заел с реставрирането ѝ. В нея били снимани сцени от няколко филма. Сред тях е лентата за Франкенщайн „Булката“, както и „Приключенията на Херкулес“, където Оркус е представен като вход на пещера. В наши дни, градината е известна туристическа дестинация, посещавана от около 40 000 души годишно.
Още от автора:
Какво знаем за астероида-убиец, причинил изчезването на динозаврите
Забравените постижения на науката през Средновековието
Най-абсурдните твърдения за животните, на които хората някога са вярвали
Трагичната история на Хелмут Хюбнер – момчето, което се опълчи на нацистите
Световните лидери и решенията, които взеха с помощта на астрологията
Загадки, феномени и конспирации – непознатото лице на Индия
Как НАСА ще избере астронавтите, които ще се отправят към Луната
Конспиративните теории, за които (не) сте чували
Изумително! Скритите тайни на въздушния шпионаж
Пет войни, които приключиха без нито една жертва
Между футбола и политиката: Как се справи тази страна
Забравената трагедия, която отне живота на 5 млн. души
Най-дългата и кървава война в историята на Европа
Мир между Русия и Украйна – постижим ли е?
Заплашват ли Източна Европа имперските амбиции на Путин
Фалшивите новини и войната в Украйна – как действа руската пропаганда
Успех или провал е стратегията на руската армия в Украйна
След края на войната – какво бъдеще очаква Украйна
Чеченските войни и конфликтът в Украйна: Уроците на историята
Какъв ще бъде следващият ход на Русия?
Истината vs пропагандата: Защо Русия нахлу в Украйна
Сблъсък на империи: Какво не знаем за Кримската война
