Н а фона на продължаващата война в Украйна, един въпрос не спира да е обект на разпалени дебати вече повече от десет години – на кого принадлежи Кримския полуостров? Той беше анексиран от Русия през 2014 г., а Киев го счита за незаконно отнета своя територия. На тази позиция е и по-голямата част от международната общност, но Кремъл не крие, че не възнамерява да обсъжда статута му и счита въпроса за приключен. Според повечето експерти, темата за Крим дори няма да бъде засегната в бъдещи мирни преговори между двете страни в конфликта и той ще остане под контрола на Москва. Неизбежен ли е този сценарий? И какво е стратегическото значение на полуострова?
Ukraine’s Security Service said its Alpha special operations unit conducted a drone strike on the Crimean peninsula, damaging military assets including three Russian naval ships https://t.co/tuN91mDVUU
— Bloomberg (@business) April 18, 2026
Историята на Кримския полуостров
Полуостровът има дълга и богата история – бил е част от Римската империя и Византия, а в периода XV – XVIII в. е под контрола на Кримското ханство, което е васално на Османската империя. През 1783 г. е присъединен към Русия от императрица Екатерина Велика, а в периода 1853-1856 г. се оказва в центъра на голям конфликт. Т. нар. Кримска война се води между Русия и коалиция, в състава на която влизат Османската империя, Франция и Англия. Историците отбелязват, че тя оказва голямо влияние върху Европа и дава началото на процеси, довели до избухването на Първата световна война. През 1921 г. полуостровът става част от СССР. По това време там живеят предимно татари, повечето от които са депортирани след края на Втората световна война по нареждане на Йосиф Сталин (той ги обвинява, че са помагали на нацистите).
След разпадането на Съветския съюз, Крим преминава под контрола на Украйна, а само година по-късно за кратко обявява независимост. Едно от основните действащи лица по това време е Юрий Мешков. Между 1994 и 1995 г. той е президент на Кримската република и се опитва да установи по-тесни връзки с Москва. В резултат, Киев изпраща на полуострова около 4000 военни, а Мешков е отстранен от поста си. Повратна се оказва 2014 г., когато след масови протести от власт е свален украинският президент Виктор Янукович. Малко по-късно, Крим е окупиран от руски военни, а на 16 март се провежда референдум, като близо 97% от гласувалите подкрепят присъединяването на полуострова към Русия. Два дни по-късно, Кремъл официално обявява анексирането му, а държавният глава Владимир Путин подчертава, че въпросната територия е била и винаги ще бъде неделима част от Русия.
For many Crimean Tatars the Russian annexation is seen as a continuation of Stalinism https://t.co/DYRH80XYNc pic.twitter.com/iiOICT2PjZ
— The Economist (@TheEconomist) May 29, 2016
Позицията на международната общност
Към днешна дата, повечето държави смятат анексирането на Крим за незаконно и споделят мнението, че полуостровът е украинска територия. На 27 март 2014 г. Общото събрание на ООН приема резолюция 68/262, с която резултатите от референдума са обявени за невалидни. Документът е с незадължителен характер и е подкрепен от над 100 държави, 58 се въздържат, а 24 не присъстват на гласуването. Против резолюцията се обявяват само Армения, Беларус, Боливия, Венецуела, Зимбабве, Куба, Никарагуа, Северна Корея, Сирия, Судан и Русия. През следващите години, Общото събрание на ООН на няколко пъти потвърждава подкрепата си за Киев, но позицията на Москва остава непроменена – статутът на Крим не подлежи на дебати, тъй като полуостровът вече е част от Руската федерация. Що се отнася до ЕС, общността официално счита Крим за украинска територия, която е окупирана в нарушение на международното право.
Украинският държавен глава Володимир Зеленски многократно заяви, че страната му няма никакво намерение да прави отстъпки, а целостта ѝ трябва да бъде възстановена по пътя на дипломацията. Към настоящия момент, обаче, изглежда, че за да бъде постигнат мир, Киев ще бъде принуден да се откаже от претенциите си към Крим. „Истината е, че това е последната територия, която Путин би отстъпил“, заяви за Vesti.bg професорът по международни отношения от университета в Южна Калифорния Робърт Инглиш. „Полуостровът е неговото най-важно завоевание, той го смята за част от Русия, която е била незаконно откъсната от нея, но впоследствие е успял да върне на родината си по триумфален начин. Путин може да претърпи други поражения и дори да загуби голяма част от Донбас, но ще се бори до смърт за Крим. Честно казано, не изключвам да се стигне до използването на ядрено оръжие, ако настоящият статут на полуострова бъде застрашен“, допълва той.
The Crimean peninsula, which Russia seized from Ukraine in 2014, is at the center of the worst East-West standoff since the Cold War. Here's a look at why the region is so contested pic.twitter.com/HHMtQDcRTX
— Reuters (@Reuters) May 13, 2025
- „Непотопяем самолетоносач“
За никого не е тайна, че Кримският полуостров е от ключово значение за амбициите на Кремъл. На първо място, той е изключително важен за руските военноморски сили, като редица анализатори го наричат „непотопяем самолетоносач“, позволяващ да се контролира по-голямата част от акваторията на Черно море. Освен това, Крим е от критично значение за руските военни операции в южната част на Украйна и осигурява защита на подстъпите към нефтените находища в Кавказ и някои морски пътища. „Едни от основните приоритети на Путин са противопоставянето на Запада и връщането на териториите, загубени от Русия. Виждаме, че той е готов да води брутална война, за да постигне целите си. Зaлoгът е голям, тъй като, ако по някаква причина загуби Крим, това би представлявало пълна катастрофа, провал, равносилен на политическата му смърт“, смята проф. Инглиш.
Обект на много дебати е и позицията на САЩ. Още преди да се завърне в Белия дом, американският президент Доналд Тръмп отбеляза многократно, че прекратяването на войната в Украйна ще бъде сред неговите приоритети. Всички опити да постигне споразумение между двете страни в конфликта, обаче, завършиха с провал. Нещо повече – отношенията между Вашингтон и Киев се обтегнаха значително, като една от основните причини за това е именно Крим. Според Тръмп, полуостровът е под руски контрол и това няма как да бъде променено. „Връщането на Крим на Украйна няма как да бъде част от евентуални бъдещи преговори между Москва и Киев. Ако Путин бъде принуден да направи нещо подобно, то това ще означава, че Русия е загубила войната и е на път да се разпадне – нещо, което не е изключено, но е малко вероятно. При настоящата патова ситуация, в която около 20% от украинската територия е под контрола на Русия, просто няма как да се дискутира темата за Крим. Все пак е възможно Путин да предостави специални права за пребиваване на онези украинци, избягали от полуострова по време на анексирането, както и да им изплати някакви обезщетения или да им върне поне част от изгубените имоти. Въпреки това, към настоящия момент изглежда безспорно, че Русия ще запази контрола си над Крим“, обобщава проф. Инглиш.
Още от автора:
Колко строга е цензурата в Китай
Държавите, в които водата е по-ценна от златото
Шест години по-късно: Между фактите и лъжите за пандемията от COVID-19
В сянката на Иран – нестихващият конфликт между Пакистан и Афганистан
Ще се превърне ли конфликтът в Близкия изток във война на изтощение
Време за промяна или запазване на статуквото – в каква посока ще поеме Унгария
Между фактите и митовете – какво знаем за едни от най-известните легендарни създания
Кой е Рупърт Лоу - новата звезда на крайната десница във Великобритания
Постижима цел ли е възстановяването на Газа
Ключови парламентарни избори в Япония – накъде ще поеме Страната на изгряващото слънце
Как светът се изправи пред воден банкрут
Лъжите, които промениха хода на историята
Най-голямата заплаха за бъдещето на НАТО
Пясъчните бури и растящото напрежение между Китай и Монголия
Ще приключи ли войната в Украйна през настоящата година
Странно, но факт – какво всъщност знаем за снега
Научните открития, които ще променят света
Мистериите, които озадачиха света през 2025 г.
Скандалите, които шокираха света през 2025 г.
Надежда за мир или нови кръвопролития – Близкият изток през 2026 г.
Забравените жени воини, шокирали античния свят
Сблъсък за милиони – Мъск срещу ЕС
Между дипломацията и хаоса – плановете за прекратяването на войната в Украйна
Когато историята се превърне в пропаганда – Кремъл и англосаксонците
Разделяй и владей – социалните мрежи и стратегията на Тръмп
Абсурдните изказвания на американските политици
Напрежението в Карибско море и новата дипломация на канонерките
Парламентарните избори в Нидерландия – как популизмът се превръща в заплаха за демокрацията
Надежда за мир или пореден провал – ще се срещнат ли Тръмп и Путин