Х абсбургите са една от най-известните и влиятелни аристократични династии в световната история. В периода между 1278 и 1918 г. нейни представители управлявали редица страни, сред които Австрия, Испания, Нидерландия, Унгария, Хърватия, Чехия, Босна и Херцеговина, Португалия, както и Свещената Римска империя.
Всеизвестен факт е, че Хабсбургите успявали да разширят владенията и властта си не чрез войни, а чрез династични бракове (дълго време девизът им гласял „Докато другите воюват, ти, щастлива Австрия, се жениш“). В тази връзка, кръвосмешението било често срещана практика, а на браковете между роднини се гледало като на нещо напълно нормално. В следващите редове може да научите някои любопитни подробности за едни от най-скандалните и противоречиви представители на династията.
Leopold I, Holy Roman Emperor, was born in Vienna on 9 June, 1640.
— Liam ÓMhaoldomhnaigh (@cheapsellotape) June 9, 2023
Leopold I in costume as Acis in the play 'La Galatea'
Jan Thomas van Ieperen, 1667, @KhmWien#KeepItHabsburg #WouldWear pic.twitter.com/OfSiFVQFdA
Леополд I
Управлението на Леополд I, който бил император на Свещената Римска империя в периода 1658 – 1705 г., е белязано от няколко важни събития. На 26 януари 1683 г. той подписал договор за отбранителен съюз срещу Османската империя с Бавария. Само няколко месеца по-късно, Виена била обсадена, но оманците претърпели тежко поражение след намесата на войски, командвани от полския крал Ян Собиески и баварския курфюрст Максимилиан II Емануел. По-късно Леополд I повел контраофанзивата срещу османците, довела до отвоюването на Унгария и Белград. Той също така бил талантлив композитор и диригент и владеел пет езика – немски, латински, френски, испански и италиански. Императорът, обаче, имал и тъмна страна. Той обичал да убива животни по изключително жесток начин. Един от любимите му „спортове“ бил да накара своите придворни да увият жива лисица в одеяло, след която да я удрят с пръчки, докато не умре. Леополд I също така ловувал чапли със соколи и стрелял с арбалет по давещи се в езеро елени.
Рудолф II
Известен предимно с впечатляващата си колекция от произведения на изкуството, която включвала произведения на творци като Албрехт Дюрер, Пармиджанино и Кореджо, Рудолф II също имал своите странности. Според неговите съвременници, той не изпитвал голям интерес към управлението на империята. За сметка на това, Рудолф II бил обсебен от окултните науки. Императорът искал да открие философския камък, надявайки се, че по този начин ще стане безсмъртен. Той покровителствал редица алхимици, търсещи „рецепта“ за превръщането на желязото в злато. Рудолф II също така редовно се консултирал с астролози (сред тях бил Нострадамус) и колекционирал предмети, за които се смятало, че притежават мистични свойства. Друга негова страст били животните. По негово нареждане, в Прага били отглеждани лъвове, тигри, леопарди, гепарди, камили, антилопи, газели, слонове, пеликани, щрауси и папагали.
#TodayInHistory: On 11th April, 1848, Emperor Ferdinand I of Austria confirmed the March Laws, which formed the foundation of the modern state of Hungary. The March Laws, also known as April Laws were a collection of Laws legislated by Lajos Kossuth. #History #Hungary pic.twitter.com/EfU1ketGZw
— Today In History (@TodayIn21886518) April 11, 2022
Фердинанд I
Управлявал Австрия в периода между 1835 и 1848 г., Фердинанд I несъмнено бил изключително противоречива личност. Неговите съвременници го описват като добър и спокоен човек, който нямал абсолютно никакъв интерес към държавните дела. Други, обаче, отбелязват, че зад привидната му доброта всъщност се криела една смущаваща тайна – той страдал от умствена изостаналост и епилепсия. Според някои, Фердинанд I се затруднявал при извършването на елементарни дейности, сред които били отварянето на врати и подписването на документи. Твърди се, че едно от любимите му занимания било да се търкаля по пода на стаята си с кофа за боклук на главата. Освен това, той отказвал да повярва, че орлите имат по една глава, тъй като този, изобразен на семейния му герб, бил двуглав.
Въпреки всичко това, Фердинанд I управлявал Австрия в продължение на повече от десетилетие, преди да се оттегли от престола. Историците отбелязват, че той не вземал решения сам. На практика било съставено неофициално регентство от Метерних, Коловрат и ерцхерцог Людвиг. Показателен е следният случай: след като разбрал, че хазната е почти празна, Фердинанд I заявил: „Е, за мен и Метерних все ще стигне!“ Решението си да абдикира владетелят взел в резултат на избухналата в Австрия революция. Когато разбрал, че жителите на страната са се разбунтували, той попитал: „Позволено ли им е да правят това?“ След оттеглянето си от властта, Фердинанд I заминал за Прага. Там прекарал последните години от живота си, занимавайки се със селско стопанство.
Portrait of Emperor Charles I of Austria by Austrian painter Tom von Dreger pic.twitter.com/UCLSzynj1a
— Almanach de Saxe Gotha - Handbuch des Adels (@AlmanachGotha) April 4, 2023
Карл I Франц Йозеф
Останал в историята като последния представител на династията на Хабсбурите, император Карл I бил съюзник на германския кайзер Вилхелм II по време на Първата световна война. В хода на конфликта, обаче, отношенията между двамата започнали да се обтягат. Опитвайки се да предотврати разпадането на Австро-Унгария, Карл I се свързал с френския министър-председател Жорж Клемансо с предложение за мир. Според повечето историци, това бил един от най-лошите и отчаяни дипломатически ходове в световната история. Карл I на практика обещал, че ще изпълни всичко, което французите поискат от него. Вместо да му отговори, Клемансо публикувал неговото съобщение, представяйки го като доказателство, че крахът на Австро-Унгария е неизбежен.
След края на войната, Карл I направил два неуспешни опита да си върне унгарския трон. На 19 ноември 1921 г. заминал за остров Мадейра. Само няколко месеца по-късно, той починал от възпаление на белите дробове. Любопитна подробност е, че през 2004 г. Карл I беше беатифициран (причислен към блажените) от Римокатолическата църква. Съвсем скоро той може да бъде обявен за светец, тъй като през 2008 г. Ватикана призна второ чудо, извършено от него. Това стана след разследване, продължило близо година и половина. Някои експерти отбелязват, че подобно решение би било, меко казано, противоречиво. Те подчертават, че Карл I може да се превърне в първия светец, одобрил използването на химически оръжия (австро-унгарските войски използвали хлор по време на Първата световна война).
Още от автора:
Забравената война между САЩ и Мексико
Въпрос на време - какво представлява атосекундата и как тя променя представите ни за света около нас
Американците, които избягаха в СССР по време на Студената война
Носи ли вина ООН за геноцида в Руанда
Цената на войната в Украйна и неясното бъдеще на руската икономика
Постижима цел ли е прекратяването на конфликта в Близкия изток
Номер или лакомство – изненадващата история на една от най-популярните традиции, свързани с Хелоуин
Как дроновете се превръщат във все по-важен елемент от войната в Украйна
Между гениалността и лудостта – непознатата история на Исак Нютон
Великите учени, създали ужасяващи оръжия
Историческите заблуди, в които много хора все още вярват
Противоречивите теории, свързани с някои от най-значимите събития в световната история
Газа, Украйна и страховете, че се приближаваме към световна война
Изстрелването на „Спутник-1“ и началото на космическата надпревара между САЩ и СССР
Войната в Украйна, Китай и бъдещето на Тайван
Екстрасенсите, които станаха част от Студената война
Изненадващата история на биологичните и химическите оръжия
Виктор Орбан – между патриотизма и авторитаризма
Пожарът, който изпепели Лондон
На края на света – непозната Аляска
Да измамиш Хитлер – как операция „Минсмийт“ помогна на Съюзниците да спечелят Втората световна война
Трябва ли да се страхуваме от изкуствения интелект, мнението на експертите
