В първата част Ви запознах със Стамен Григоров, Анка Ламбрева, Пеньо Бомбето и Асен Пейков – видни българи, чиито постижения е добре да знаем. Сега ще Ви представя още четирима българи, които са дали много на България и на света, а на някои дори не сме чували имената, което е наистина много жалко.
Великите българи, които са постигнали много за нашата страна са безброй и далеч не могат да се поберат в две статии, но се надявам тези кратки описания за тях да Ви вдъхновят да потърсите още информация за подобни наши сънародници, с които трябва да се гордеем и не бива да забравяме.
Тота Венкова
Малко хора знаят това име, а то е толкова важно за нашата история. Тота Венкова е една от първите дипломирани лекарки в Следосвобожденска България. Тя е родена през 1855 г. в Габрово в занаятчийско семейство. За съжаление нейната съдба ѝ е отредила много рано да остане сираче. Благодарение на грижата на добри приятели и дружеството „Майчина грижа“ тя се учи добре и завършва Габровското девическо училище с отличен успех. След което е поканена да бъде учителка и тя се съгласява с радост.
С избухването на Руско-турската освободителна война, всички училища в страната се превръщат в полеви болници. Така Тота от учителка се превръща в лекарка, макар и не официално. Един от ранените, за които се грижи, е младият руски лекар Иван Янчич. Между тях пламва любов от пръв поглед. За съжаление обаче тя не успява да го спаси от раните му и той издъхва в ръцете ѝ.
След тежките години на различни изпитания, които съдбата поднася на Тота, тя е възприела медицината като свое призвание и полагайки огромни усилия, заслужено печели стипендия и заминава да учи за лекар в Санкт Петербург. Тя става чудесен лекар и въпреки че има няколко предложения за работа в чужбина, тя остава в България като работи в Русе, Варна и Велико Търново.
След като се премества в София, здравословното ѝ състояние се влошава, но въпреки това тя продължава да работи в частен кабинет в своя дом. Дори в един момент предлага безплатни консултации по акушерство и гинекология.
Тота Венкова умира през 1921 г., а година преди това написва своето завещание, в което се казва, че тя оставя всичките си пари и имущество на държавата за подпомагане на болници и учебни заведения. Дарява на санаториума в с. Искрец за белодробни заболявания сумата от 500 000 лв., същата сума дарява и на училището в Габрово, в което самата тя е учила. Не малка сума дава и на Софийския университет „Свети Климент Охридски“.
Юл Браун (Илия Вълков)
Юл Браун или още Илия Вълков, както е рожденото му име, е откривателят на Брауновия газ и определено има доста интересен живот. Той се ражда във Варна през 1922 г. и още от малък има силен интерес към науката и чете почти само научна и научно-фантастична литература. През Втората световна война Илия служи на остров Самотраки в Гърция, а след края ѝ, отива да живее в София, където учи електроинженерство.
Някои данни сочат, че Илия Вълков е бил в Белене две години, защото бил направил подслушвателна техника. Освободен е и бяга в Турция, но на границата отново е арестуван за шпионаж и лежи в местен затвор.
Твърди се, че няколко години след това мистериозен агент на име Браун го освобождава. Дали е така, не знаем със сигурност, но е факт, че след това Илия бяга в Австралия и там сменя името си на Юл Браун. Именно там открива Брауновия газ, който може да бъде чудесен заместител на петрола, защото е екологично чист, но неговото откритие все още не е признато, газът не е влязъл в употреба, въпреки че е чудесен от екологична гледна точка и за съжаление все още се водят спорове относно откритието на Илия Вълков, който така и не получава признание приживе за своето голямо откритие. Дори след смъртта му, неговото имущество е разпродадено за плащане на дългове, а научният му труд е изгубен и дори се говори, че част от него е засекретен.
Анастасия Димитрова
Анастасия Димитрова е основателка на първото българско девическо училище у нас, докато още сме били под турско робство. Тя се ражда през 1815 г. в скромно, но сплотено и много набожно семейство. Анастасия е будно, умно малко момиче. Благодарение на своята благодетелка Евгения от Калоферския девически манастир, тя става учителка там, като първоначално е преподавала на шепа момичета в една малка стаичка.
Въпреки че доста хора одобряват нейната дейност да образова младите момичета, голяма част от българи и турци са били против, защото някога не е било прието жените да са образовани. И все пак тя не се отказва, а напротив - развива училището до мащаби, които са били направо нечувани за онова време. В нейното девическо училище са се обучавали около 100 момичета, които след това Анастасия е насърчавала да продължат своето образование.
Анастасия умира сама, без да създаде семейство, тъй като нейният съпруг умира малко след бракосъчетанието им и тя така и не се влюбва повторно. Тази дейна българка е направила толкова много за нашата просвета и то във времена, в които това е било наистина много трудно.
Цветан Радославов
Жалко е, че много малко хора са чували за Цветан Радославов, а той е авторът на първата версия на „Горда Стара планина“, по известна днес като „Мила родино“ - химнът на България.
Той се ражда през 1863 г. в град Свищов в семейство, в което образоваността е на високо ниво. От малък Цветан има интерес към историята и музиката и завършва едно от най-престижните училища в България за онова време – Априловската гимназия. След това продължава своето обучение във Виена. След което отива в Лайпциг, където учи психология и философия. Цветан успешно взема докторска степен по психология и се развива много добре в тази област.
Въпреки че е отдаден на науката, това не му пречи да се интересува от музика и поезия, дори той самият пише доста стихотворения, песни и мелодии. Именно той написва текстa и музиката на „Горда Стара планина“. Нейният оригинален текст, както и времето, в което е написана и до днес си остават загадка. През годините песента е търпяла множество промени, като от 1990 г. е в сегашния си вид, освен това както всички добре знаем, тя е и българският химн. Предложението „Мила родино“, по текст на „Горда Стара планина“ да стане химн на България идва през 1964 г., което си е малко закъсняло признание за работата на Цветан, но все пак е нещо.
Още от автора:
„Ахилион“ - дворецът на една императрица с добра душа, но с тъжна съдба
В света на Ван Гог: Как е живял художникът и защо е отрязал ухото си?
Антична Сердика: Къде са останките ѝ в днешна София?
Трагичният любовен триъгълник "Яворов, Лора и Мина"
Българските доломити: Вратцата - входната врата към града на Ботев
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!