О т прашните улици на ямболското село Бояново до световните арени и министерския кабинет – пътят на Енчо Керязов е изтъкан от крайности, желязна дисциплина и пълна отдаденост.
В ролята си на министър на младежта и спорта той пренася същия безкомпромисен подход, който някога го извежда до върховете на световното цирково изкуство. Покоряването на опасни атракциони на арената днес е заменено с разплитане на сложни административни възли, но мотивацията му остава непроменена.
Всичко започва от детските спомени, които продължават да живеят с невероятна яснота в съзнанието му. Моментът, в който петгодишното момче за първи път прекрачва прага на цирка в Елхово, преобръща представата му за света. „Помня много добре оркестъра, които стояха с едни златни инструменти, които аз никога не бях виждал през живота си в село Бояново. Помня много добре едни много красиви жени с някакви светещи неща по дрехите“, спомня си в новия епизод на „Храмът на историите. Белегът на времето” пред Мариян Станков Мон Дьо. В детската му глава веднага се ражда мечтата да бъде „летящ човек“.
Пътят към тази мечта обаче минава през суровата школа на спортната акробатика в Ямбол и националния отбор, където детството бързо отстъпва място на изтощителни лишения. Успехът в спорта изисква огромни жертви, а контролът върху теглото понякога преминава границите на безопасността.
„Бях 41 кг на 15-годишна възраст и бях най-тежкият тогава в националния отбор“, разкрива Керязов. Той си спомня за употребата на забранени медикаменти за обезводняване: „Аз конкретно взимах фурентрил. Това е хапче за високо кръвно, което обезводнява тялото и ти гарантира килограм-килограм и половина под теглото. След него се чувстваш изключително зле, но важното беше какво ще покаже кантарът, за да отървеш шамарите“.
Последните му месеци в спортното училище „Олимпийски надежди“ в София преминават в пълно изтощение, разчитайки единствено на лимони, кисело мляко и по някой шоколад. Разочарованието идва, когато не е селекциониран за Световната купа в Рига, което слага край на надеждите му за големия спортен подиум.
От манежа до министерския стол
Неуспехът в акробатиката се превръща в трамплин към цирковата кариера, където Керязов достига световна слава. Желанието да помага на младите таланти обаче го тласка към обществения живот. Преди 15 години той създава фондация в подкрепа на даровити деца, а по-късно навлиза и в общинската администрация.
Решението му да приеме министерския пост е свързано с личен ангажимент и доверие към премиера Румен Радев. „Моето познанство с господин Радев назад във времето беше ключово за моето решение. Познавам го като човек, който изключително държи на думата си, и това за мен е най-важното“, заявява спортният министър.
Влизането в политиката не означава сляпо подчинение. Керязов е категоричен, че запазва принципите си и не се страхува да изрази несъгласие, когато обстоятелствата го изискват. Скорошен пример за това е отказът му да организира приятелски мач на испанския гигант „Барселона“ в София.
„Премиерът наистина имаше огромно желание, аз също имах такова. Но след визитата на представителите на „Барселона“ и като взех предвид периода, клубното първенство и метеорологичните условия, сметнах, че това не е добра идея. И му казах, че аз не бих предприел този мач“, разказва той.
Въпреки отказа за мача, контактите с каталунския клуб отварят врата за по-мащабно сътрудничество. Представители на „Барселона“ са били на тридневно посещение в България с намерение да инвестират и да изградят детско-юношеска школа по испански модел. „Техното желание е това да бъде на стадион „Академик“. Те имат ноу-хауто и искат от нас да им позволим да търсят инвеститор, който да го реализира тук“, допълва министърът.
Истинската диагноза на българския спорт
Преходът от управленската теория към реалността в спортното министерство носи своите изненади. Сблъсъкът с административните процеси разкрива системни проблеми, които далеч надхвърлят стандартните оплаквания за липса на държавно финансиране. „Единственото нещо, което разбрах и наистина съм учуден, че е така, е че най-големият проблем не са парите, а по-скоро как се управляват тези пари и как изобщо се менажират“, посочва Керязов.
Като показателен пример той дава ситуацията във Българската федерация по вдигане на тежести, където финансовият хаос застрашава бъдещето на водещите атлети. „България има олимпийски шампион като Карлос Насар, а федерацията му е изправена пред фалит. Сумата, която дължи федерацията, надхвърля 1 милион лева. Това са задължения към нас, а към НАП имат договор за разсрочено плащане, който не изпълняват“, обяснява министърът.
Дълговете се трупат с години от неотчетени средства за състезания, лагери и пътувания. Според Керязов тази злоупотреба е била известна на всички в сектора, но липсата на контрол е задълбочила кризата. По законова рамка държавата е длъжна да спре финансирането към федерация с неизплатени задължения, което поставя самите спортисти в капан.
„Моята задача е хора като Карлос Насар да останат в България и да получат нужното уважение и признание. Проблемът не е в сумата, а в това, че федерацията не е управляема и за съжаление голямата цена я плащат спортистите“, заключава Енчо Керязов.
