Ж ивот в усамотение, изпълнен с молитви и усилен труд – така най-кратко може да бъде описано ежедневието на монасите. През Средновековието те се превърнали в истински пазители на класическите знания и имали достъп до литературни произведения и научни трудове, напълно непознати на повечето хора по това време. По тази причина не е особено изненадващо, че едни от най-значимите открития, направени по това време, са дело именно на монаси.
Примерите в това отношение са много. През XI в. Ейлмер от Малмсбъри, вдъхновен от легендата за Дедал и сина му Икар, решил да извърши един дързък експеримент. Той прикрепил към ръцете си приспособление, приличащо на делтаплан и скочил от кула, висока 25 м. Ейлмер успял да прелети около 200 м., преди да падне на земята, при което счупил двата си крака. През XIII в. францисканският монах Роджър Бейкън пък се превърнал в един от основоположниците на съвременната наука. В работата си той следвал правилото, че провеждането на експерименти е ключът към доказването на всяка теория. Бейкън представил концепции за построяването на летящи машини, моторизирани кораби и дори автомобили, а и станал първият европеец, описал използването на барут. В следващите редове може да научите повече за други монаси, оставали незаличима следа в историята благодарение на направените от тях открития.
Механичният часовник
„Часовникът, а не парната машина, е двигателят на индустриалната епоха“, пише известният историк Луис Мъмфорд. Дори и днес, голяма част от нашите ежедневни дейности са свързани с отброяването на времето. Средновековните манастири, където животът бил подчинен на стриктния ред, представлявали своеобразни убежища от мрачния и хаотичен свят след рухването на Римската империя. По тази причина, монасите се нуждаели от надеждно средство, с което да знаят кога е станало време за молитва. В продължение на векове били използвани слънчеви и водни часовници, но не винаги можело да се разчита на тях. Какво да правят монасите, когато денят е облачен? Или когато е толкова студено, че водата замръзва? С търсенето на решение на този проблем се захванал Жербер д‘Орийак. През 996 г. той изобретил устройство, благодарение на което камбаните на манастирите започнали да звънят на равни интервали. Именно то стои в основата на механичните часовници, работещи с помощта на зъбни колела. Самият Жербер д‘Орийак впоследствие се превърнал в една от най-значимите личности през Средновековието, но е по-известен с друго име – папа Силвестър II. Като глава на Римокатолическата църква, той помогнал за развитието на университетските програми, въвел арабските цифри и пръв започнал да преподава т. нар. квадривиум, състоящ се от аритметика, геометрия, астрономия и музика.
Un des tournants méconnus de l’histoire économique en Europe s’écrit à Venise, en 1494.
— Histoire & Odyssée (@HistoireOdyssee) July 10, 2025
Un moine nommé Luca Pacioli y publie le premier manuel de comptabilité en partie double. Ce texte va durablement transformer l'organisation du commerce. Fil 🔽 pic.twitter.com/PnRjZLh3eC
Създателят на счетоводството
С разрастването на търговията през Средновековието, необходимостта от въвеждането на по-точни методи за проследяване на финансовите трансакции нараснала значително. Това успял да направи роденият през 1445 г. в Тоскана Лука Пачиоли. Неговите родители починали, когато той бил малко дете, като за него започнал да се грижи богат търговец. Пачиоли учил във Венеция, Рим и Перуджа, а през 1470 г. станал монах и се присъединил към Францисканския орден. През 1497 г. се установил в Милано, където се запознал и сприятелил с Леонардо да Винчи. Той обичал да пътува и пише, а прехраната си изкарвал с даването на уроци по математика. По това време т. нар. двустранно счетоводство (основен метод за водене на счетоводна отчетност. При него всяка трансакция се записва два пъти – веднъж като дебит или дължима сума и веднъж като кредит или получена сума, но в различни счетоводни сметки) вече било добре познато на италианските търговци. Въпреки това, именно Пачиоли пръв систематизирал и описал метода подробно в книгата си „Всичко за аритметиката, геометрията, пропорциите и пропорционалността“, публикувана през 1494 г. В нея се споменават множество понятия, които се употребяват и до днес, включително дебит, кредит, активи, баланс, задължения, оборотна ведомост, капитал и др. Дават се примери за извършването на различни финансови операции, а освен това се засяга и темата за етичните норми в счетоводната професия. По-голямата част от всички тези идеи и концепции не са измислени от Пачиоли, но според редица експерти със систематизирането им той на практика допринася изключително много за възхода на свободните пазари и капитализма в Европа и Северна Америка.
Why everyone overlooked Gregor Mendel's groundbreaking paper: https://t.co/DSGPxsAWzf pic.twitter.com/6EKhBhJd0L
— Forbes (@Forbes) February 9, 2018
Бащата на съвременната генетика
Грегор Мендел бил бедно дете, родено в Хайнцендорф, в австрийската част на Силезия (днес Хинчице, Чехия). От малък той обичал да наблюдава нощното небе, а още по-голямо удоволствие му доставяли разходките из природата. Когато бил 16-годишен, баща му претърпял тежък инцидент, в резултат на който останал прикован на легло. За да може да се издържа и да продължи своето образование, през 1843 г. Мендел станал августински монах. Срамежлив и тих, той прекарвал дълги часове в ботаническата градина на манастира в Брюн, отглеждайки различни растения. Така, Мендел започнал да извършва серия от експерименти по кръстосване на грах, продължили близо осем години. През това време той успял да установи закономерностите при наследяването на някои характеристики като оцветяването на семената, конфигурацията на обвивката им, баграта на цветовете и т.н. Мендел описвал подробно откритията, които правел, а през 1866 г. представил заключенията си пред брюнското Природонаучно общество, след което ги публикувал в бюлетина на организацията под заглавие „Изследвания върху растителните хибриди“. Научната общност през XIX в., обаче, не била готова да осъзнае значимостта на неговите постижения. Мендел починал от бъбречна недостатъчност на 6 януари 1884 г., а работата му останала забравена. Това се променило през 1900 г., когато получил посмъртно признание. Тогава трима учени, независимо един от друг, „преоткрили“ законите на Мендел. Въпросните изследователи са германецът Карл Коренс, австриецът Ерих фон Чермак и нидерландецът Хуго де Фриз. Именно по тази причина 1900 г. се счита за рождената дата на съвременната генетика, а Мендел е определян за нейния „баща“.
Още от автора:
Страната, в която полицейското насилие се превърна в ежедневие
Какъв ще бъде следващият ход на Иран
Новата политическа авантюра на Мъск
В сянката на войната - ЕС и конфликтът между Израел и Иран
Превръща ли се Тръмп в заплаха за американската конституция
Руслан Трад пред Vesti.bg: Ще се разрасне ли конфликтът между Израел и Иран
Терористите, които използват глада като оръжие
Краят на един политически романс
Несъстоялата се среща, която целият свят продължава да очаква
Изненадващата история на забранените цветове
Пред провал ли е мирният план на Тръмп за Украйна
Настъплението на Русия в Африка
Изборите в Полша и дългата ръка на Кремъл
Индонезия – страната, която иска да има нула врагове и хиляда приятели
Случайните открития, които промениха историята на медицината
Опитва ли се Путин да върне Русия в Средновековието
Как Кашмир се оказа „ябълката на раздора“ между Индия и Пакистан
Войната на Виктор Орбан срещу ЛГБТ+ общността
По пътя на дипломацията – ще помогне ли Саудитска Арабия за постигането на мир в Украйна
След края на войната – какво бъдеще очаква Украйна
Бизнес, дипломация и заплахи – какво ще се случи с Гренландия
Политиците, които обявиха война на науката
Ердоган срещу Имамоглу – сблъсъкът за бъдещето на Турция
Задава ли се краят на ерата Орбан
Република Сръбска – бурето с барут, което може да избухне съвсем скоро
Непостижима цел ли е мирът в Украйна
Шокиращата история на най-корумпирания държавен лидер в историята
Единството като непостижима цел: Застрашено ли е бъдещето на ЕС
Тръмп срещу Зеленски – скандалът, който раздели Запада на две
Кой ще спечели войната в Украйна
Климатичната криза, която заплашва бъдещето на човечеството
Изборите в Германия и неясното бъдеще на Европа
Държавите, които поеха доброволно по пътя на диктатурата
Как Европа се оказа изолирана от преговорите за Украйна
Секретните военни бази в САЩ, за които повечето хора дори и не са чували
Един век по-късно – събитията, които промениха света
