Страната, в която полицейското насилие се превърна в ежедневие

В продължение на повече от година Кения е арена на масови протести срещу управлението на президента Уилям Руто. Демонстрациите избухнаха след приемането на закон, предвиждащ увеличаването на данъците върху редица стоки, сред които хляба, олиото, захарта, както и превозните средства. Те обхванаха редица градове, включително столицата Найроби. По официални данни, по време на безредиците са били убити или ранени стотици хора, като точният им брой все още не може да бъде установен. На фона на тези събития, полицията в Кения е подложена на ожесточени критики заради начина, по който се опитва да потуши протестите. Представители на ООН наскоро заявиха, че са „силно обезпокоени“ от ескалацията на напрежението и нарастващия брой на цивилните жертви.

What is pushing Kenya's Gen Z to take to the streets, calling for political change despite facing violent state repression? pic.twitter.com/dx5Et8sbtR
— DW News (@dwnews) July 13, 2025

Масови протести

В протестите срещу Руто и неговото правителство участват хиляди хора, повечето от които са на възраст под 30 години. Те са недоволни както от непрекъснато покачващите се цени, така и от начина, по който властите се опитват да потушат демонстрациите. Полицията неколкократно използва гумени куршуми, водни оръдия и сълзотворен газ срещу тях. Само през последните няколко месеца, броят на загиналите, пострадалите и арестуваните хора нарасна драстично. „Ние ги избрахме, за да ни представляват, а вместо това те ни потискат“, обобщава млада жена, участвала в няколко протеста, цитирана от „Дойче Веле“. Под натиска на демонстрациите, Руто отмени част от планираните увеличения на данъците, които по-рано беше определил като „абсолютно необходими“. Планът на правителството беше да генерира около 2,5 млрд. евро допълнителни приходи, но в същото време повечето експерти предупредиха, че политиката на Руто е погрешна и ще доведе до задълбочаване на бедността.

Икономиката на Кения е изправена пред редица предизвикателства, като държавният глава обвинява своите предшественици в „безотговорно“ вземане на заеми. В същото време, той се опитва да подобри имиджа на страната си на международната сцена, но постигането на тази цел изглежда почти невъзможно. Сред основните причини за това са действията на силите на реда. Правозащитни организации на свой ред отбелязват, че протестите в африканската държава първоначално били предимно мирни, но ситуацията се влошила, тъй като полицията многократно превишила своите правомощия, използвайки брутални методи за потушаване на общественото недоволство. Те определят поведението на правителството като „недостойно“ и допълват, че Руто трябва да понесе пълната отговорност за ескалиращото насилие.

Kenya's president orders police to shoot violent protesters in the leg https://t.co/v5M1Qoygqj https://t.co/v5M1Qoygqj
— Reuters (@Reuters) July 9, 2025

Ролята на полицията

Отговорът на въпроса какви са причините, довели до настоящата ситуация в Кения, се крие в нейната история. Полицията в страната е създадена като колониален инструмент за потисничество, отбелязва политологът Дъглас Лукас Кивой. Реформите, извършени след обявяването на независимостта ѝ през 1963 г., не променят това. В резултат, редица държавни ръководители използват силите на реда като средство за справяне с опозицията. По този начин, в очите на повечето кенийци полицейското насилие постепенно се превръща в нещо напълно нормално. Това се забелязва особено ясно в периода между 1978 и 2002 г., когато начело на страната е Даниел Арап Мой. Президентът ръководи африканската държава с железен юмрук и според мнозина анализатори я превръща в своеобразна диктатура. Управлението му е белязано от ширеща се корупция и нарушения на човешките права, а полицията се утвърждава като основният инструмент, чрез който Мой заглушава гласа на всеки, осмелил се да му се противопостави.

Един от най-сериозните проблеми в Кения продължава да е чувството за безнаказаност, смята още Кивой. Според него, полицейското насилие процъфтява в среда, в която престъпленията остават без последици. „Липсват механизми за вътрешен контрол на силите на реда, а освен това съществува култура на мълчание и дори солидарност с „момчетата в синьо“, която възпира подаването на сигнали за нередности“, обяснява експертът. Награди и повишения редовно получават не полицаите, изпълняващи съвестно задълженията си, а онези, които безропотно следват инструкциите, идващи от определени политически формации. „Много полицейски служители работят в токсични условия, характеризиращи се с ниски заплати, ограничени ресурси и дълги смени. Това ги кара да се чувстват в безизходица, което на свой ред води до изблици на агресия“, допълва Кивой.

Is William Ruto the most disliked president in Kenya's history? https://t.co/otkdeQ8plv
— BBC News (World) (@BBCWorld) July 12, 2025

В търсене на изход от кризата

Все повече хора призовават властите в Кения да извършат реформи, с които да се затегне контролът над силите на реда. Срещу прилагането им, обаче, са някои мощни политически фракции, които редовно злоупотребяват с настоящата система. От една страна, те използват различни бюрократични методи, за да забавят възможно най-много всяко разследване, свързано с полицейски произвол. В същото време, хората, които подават сигнали за нередности, постоянно са подлагани на тормоз, а в някои случаи дори изследват безследно. „Повечето политически играчи искат да контролират полицията, използвайки я като средство за постигане на личните си цели. Именно по тази причина те никога няма да подкрепят въвеждането на реформи, които биха застрашили статуквото“, смята Кивой. Според него, докато властите не превърнат независимостта на институциите и справедливостта в свои приоритети, ситуацията ще остане същата.

За да настъпи така желаната от кенийците промяна, трябва да се случат няколко неща, коментира експертът. На първо място, трябва да бъде гарантирано нормалното функциониране на организациите, които следят действията на полицаите. Те не само са изправени пред постоянното нежелание за сътрудничество от страна на държавнитеинституции, но дори и не разполагат с необходимото оборудване, за да разследват престъпления, в които се предполага, че са замесени служители на реда. „Прокуратурата също трябва да бъде реформирана. В момента, приключването на някои дела може да отнеме години. Има случаи, в които полицаи използват това време, за да отстранят свидетели или да манипулират доказателства“, подчертава Кивой. Не на последно място, служителите на реда трябва да преминават през подходящо обучение, тъй като редица анализатори споделят мнението, че в момента Кения разполага не с полиция, а с паравоенна групировка. „Ако не бъде намерено решение на всички тези проблеми, ако безнаказаността на полицаите се запази, то настоящите протести ще се превърнат в поредната страница от мрачната история на страната, която изобилства от случаи, в които държавата напада брутално, осакатява и убива собствените си граждани. И така, за съжаление, повечето от тях се поддават на страха и запазват мълчание“, обобщава Кивой.

Още от автора:

Какъв ще бъде следващият ход на Иран

Новата политическа авантюра на Мъск

В сянката на войната - ЕС и конфликтът между Израел и Иран

Превръща ли се Тръмп в заплаха за американската конституция

Руслан Трад пред Vesti.bg: Ще се разрасне ли конфликтът между Израел и Иран

Терористите, които използват глада като оръжие

Краят на един политически романс

Задълбочаваща се криза - кои са страните в Латинска Америка, в които човешките права се нарушават непрекъснато

Несъстоялата се среща, която целият свят продължава да очаква

Изненадващата история на забранените цветове

Пред провал ли е мирният план на Тръмп за Украйна