К олко точно е представена журналистиката в „Дяволът носи Прада 2“?
Ето какво филмът уцелва и къде бърка.
Оригиналът от 2006-та се фокусираше върху адската работа да си асистент на Миранда Прийстли. Помните... „Трябват ми 10 и 15 поли“.
Но в това продължение Миранда е нещо като герой. Тя се опитва да задържи списанието си Runway над водата, докато медийният свят около нея се разпада.
Истината е, че медиите наистина са в огромна беда в момента.
Анди и колегите ѝ да бъдат съкратени чрез текстово съобщение? За съжаление, това вече не е сценарий, а реалност.
Всичко идва от факта, че 83% от хората не плащат за новини.
А сега изкуственият интелект се „храни“ с труда на журналистите, за да отговаря директно на въпроси в търсачките.
Откакто Google пусна AI модула си в началото на 2024-та, трафикът към новинарските сайтове падна с 30 до 40%.
Нищо чудно, че когато Анди се завръща в списанието като редактор, тя се бори хората да четат статиите ѝ. Вниманието на публиката днес е твърде кратко за дълги текстове.
Основната драма във филма е кой ще купи Runway. Конкуренцията между милиардерите е плашещо реална.
Виждаме го в истинския живот с Джеф Безос и Washington Post или семейство Бениоф и списание Time.
Милиардерът, изигран от Джъстин Теру, е кошмарът на всеки журналист. Той иска да замени хората с „AI помия“.
Докато героинята на Луси Лиу е чиста фантазия – тя спасява списанието и не се меси в работата на редакцията.
Къде филмът леко греши?
Анди е редактор, но сама си пише и отразява всичко, вместо да възлага задачи на автори. Продължава да не ползва диктофон при интервюта...
А и математиката просто не излиза с тези скъпи дрехи на редакторска заплата, дори и втора ръка.
Василена Василева пренася най-важното от социалните мрежи на Vesti.bg директно в рубриката „Накратко“.
