В ойната в Украйна продължава да оказва сериозно влияние върху отношенията между Русия и Европа, а България трябва по-ясно да определи стратегическата си позиция като член на Европейския съюз и НАТО. Това заяви бившият министър на отбраната Велизар Шаламанов в ефира на „Здравей, България“. По думите му Москва провежда хибридни атаки в България през последните 10 години, но страната ни не е реагирала достатъчно категорично, пише NOVA.
ГЕРБ настоява България да излезе с ясна позиция за руските хибридни атаки
„Всичко тръгва от войната в Украйна“, коментира Шаламанов. Според него Русия не може да спечели конфликта и има вероятност да загуби войната на изтощение, тъй като зад Украйна стои Европа, която разполага със значителни ресурси. На този фон той подчерта, че България е част от ЕС и НАТО и трябва да съобразява actions си с ангажиментите си към тези съюзи. „Когато става въпрос за икономическото бъдеще, България застава на страната на Китай, а не на Европа. Когато става въпрос за сигурност, България подкрепя интересите на Украйна“, заяви той. Според него тази ситуация крие сериозни рискове и е необходимо определянето на по-ясна стратегия. Той посочи и отношенията със САЩ като допълнителен фактор, включително във връзка с американските самолети, разположени у нас, като допълни, че според него Русия не желае преговори за прекратяване на войната.
Митрофанова: Българското оръжие за съюзниците в НАТО и ЕС вероятно се оказва в Украйна
Журналистът Зорница Илиева определи атмосферата в Европа като напрегната и посочи, че във все повече държави се наблюдава засилване на вътрешнополитическите конфликти. Тя акцентира върху предстоящите избори в Германия и нарастващата подкрепа за „Алтернатива за Германия“, като изтъкна, че резултатите могат да променят политическата ситуация в страната. Илиева посочи и предстоящия вот в Мекленбург-Предна Померания, както и ключовите избори в Берлин, които могат да окажат влияние върху политическата съдба на канцлера Фридрих Мерц.
Илиева коментира и случая с инцидента с дрон в Лайпциг, като подчерта разликата между реакцията на Германия и позицията на българското Министерство на външните работи. Докато Берлин говори за хибридни атаки, българската страна изрази солидарност с Германия, без директно да посочва Русия като виновник. По думите ѝ доказателствата за пряка руска намеса засега се свързват основно с намерени руски граждански паспорти, хвърлени на летището в Лайпциг.
Тя допълни, че на 20 септември предстоят избори в Русия, а затварянето на част от секциите в Германия ще ограничи възможностите за гласуване на руските граждани там (с изключение на Берлин) - ход, който вече беше определен от Москва като намеса във вътрешните ѝ работи. Според Илиева вместо отношенията между Русия и Европа да се успокояват на фона на разговорите за край на войната, дипломатическото напрежение продължава да се задълбочава.
