Две десетилетия дискусии и само пет години за спасението на Световния океан|Vesti.bg

Русия: Украйна опита да убие Путин

Отразявал съм 40 войни - 2026 г. е най-тревожната година за световния мир

Бракове, предателства и нещастно майчинство – тъмната страна на живота на Бриджит Бардо

Проливни дъждове причиниха наводнения и взеха жертви в Испания

Тръмп: Има напредък за преговорите в Украйна, но остават трудни въпроси

Два хеликоптера се сблъскаха в Ню Джърси, един загинал

"Искате ли да хапнете нещо?": Тръмп осигури обяд за журналисти по време на срещата си със Зеленски

Зеленски пристигна в "Мар-а-лаго" за среща с Тръмп (СНИМКИ)

В бурния океан от извънредни новини, който ни залива ежедневно, малка част от нас обърнаха внимание или въобще разбраха за най-голямата и дългоочаквана екологична новина от десетилетия. Звучи гръмко, но е така.

Едно събитие от 4-ти март, развълнува милиони хора по Земята, борещи се за опазването на живота на планетата. Става дума за историческото споразумение, което ООН успя да постигне за опазването на Световния океан. За първи път в историята, над 200 държави се обединиха около Договор за защита на океаните и нови правила за опазването им, което се очаква да има силно въздействие върху живата на милиони хора и стопиране на множество неблагоприятни явления в международни води.

Защо опазването на океана е толкова важно?

С понятието Световен океан назоваваме непрекъсната водна обвивка на Земята, включваща всички океани и морета. Водата в Световния океан работи като охладителна система, която поема голяма част от топлината на Земята и по този начин океаните оказват огромно смекчаващо въздействие върху климата. Пo изчисления на експерти океаните са абсорбирали повече от 90% от световната излишна топлина през последните десетилетия и значителна част от въглеродния диоксид в атмосферата.

#BlueEconomy : The World Ocean Outlook 2023 by @economistimpact
This report focuses on solutions and opportunities for action to address the three planetary crises: climate change, biodiversity loss and pollution.

⬇ https://t.co/8Di2wy8H9s pic.twitter.com/FBlYprcmWB
— AIVP (@aivp_net) March 16, 2023

Изменението на климата от своя страна води до покачване на температурите на океана, което в съчетание с окисляването на водата, застрашават морските флора и фауна. Също както на сушата, морските видове мигрират през океаните и моретата, а извън защитените едва 1,2 % зони тези водни обитатели са изложени на огромен риск.

Разпокъсани и почти нерегулирани споразумения за Световния океан

„Т.нар. открито море са районите в Световния океан, които се намират отвъд националните води на държавите, като това е най-голямото местообитание на Земята и дом на милиони видове същества“, казва Кремена Ватева от Грийнпийс – България. Въпросните международни води или "открито море" са зони, създадени от последното международно споразумение за океаните, подписано преди 40 години. През 1982 г. Конвенцията на ООН по морско право създава зона, където всички страни имат право да ловят риба, да корабоплават и да правят изследвания. „Той описва откритите морета – частите от океаните, които не се контролират от никоя държава – но не ги защитава“, уточнява екоекспертът.

Photo and words by @carloschasingsharks (IG): "Without a healthy ocean we don’t have a healthy planet. All habitants of the sea work in unison in their own way to create a healthy ecosystem and in doing so they provide us with oxygen, carbon capture, and so much more." pic.twitter.com/NzTZdhB3Py
— World Ocean Day (@WorldOceansDay) March 14, 2023

Ето защо Световния океан е бил обект на разпокъсани, слабо прилагани и почти нерегулирани споразумения. И така до март 2023 г.

„Корабът достигна до брега“ след 20 години

„Първите неформални преговори, касаещи съставянето на договор, който да допринесе за законовата защита на световния океан, стартират още през 2002 г., когато междуправителствена група започва Отворен неофициален консултативен процес на ООН относно океаните и морското право (ICP)“, разказва експертът. Едва през 2015 г. световната организация прима резолюция за разработване на договор за океаните, след което следват няколко години на разговори и преговорите. През 2018 г. има по-сериозно задвижване, което поради пандемията през 2020 г. отново е стопирано.

„Процесът по постигането на Договора за защита на океана е възпрепятстван и забавян през годините от множество фактори, сред които са цялостната сложност на геополитиката, глобалните кризи (включително пандемията от COVID-19), натиск и контранатиск от различни заинтересовани страни, лобиране от индустрията, разнообразни икономически и политически фактори“, посочва още Ватева.

След две десетилетия и пет кръга на дълги преговори, на 4 март 2023 г., делегатите на държавите-членки на ООН се срещнаха в централата на организацията в Ню Йорк, за да финализират дискусии около опазването на Световния океан и защитата на 30 процента от океаните на планетата до 2030 г. За да ощастливи момента на приемането на споразумението, Рина Лий - председател на конференцията на ООН, обяви „Корабът достигна до брега“.

📢Huge news📢 Nations agreed on a historic deal to protect the High Seas!
The #BBNJ #HighSeasTreaty will be vital to protecting #30x30 of the world ocean.

Read more here 👇 https://t.co/pyPvaY4h7x
— IMPAC5 (@IMPAC5Canada) March 6, 2023

„Това значително ще засили ефективното управление и контрол на риболова, особено промишления и свръхулова като цяло, сондирането за нефт, корабоплаването, индустрията за дълбоководен добив, замърсяването, до което всички те водят, както и други дейности, които са допринесли за цялостното влошаване на здравето на океана“, обяснява експертът от Грийнпийс-България.

Тази стъпка е от изключително значение и за друг важен международен ангажимент - Глобалното споразумение за биологичното разнообразие от Кунмин—Монреал, поет през декември м.г. „Това е т.нар. цел 30х30 - минималното ниво на защита, за което учените предупреждават, че е необходимо за възстановяването на океаните и морския живот така, че да можем да осигурим за себе си и следващите поколения здрав океан“, допълва експертът.

20 години дискусии и само 5 за изпълнение

Сесията в централата на световната организация в Ню Йорк най-накрая приключи успешно, но все още има много работа, преди споразумението да започне да действа и де юре, и де факто. Следват тежки юридически съгласувания на текста на споразумението, който ще бъде официално приет на по-късен етап и преведен на шестте официални езика на ООН. В оставащото време до 2030 г., което за поставените глобални цели е изключително кратък период, страните трябва официално да приемат, ратифицират и започнат да прилагат споразумението.

За Ватева особено приветствие заслужават елементите от договора, насочени към консервация на природата като оценките на въздействието върху околната среда. „За първи път ще се изисква оценка на въздействието на икономическите дейности върху биологичното разнообразие в открито море“, казва още тя. Според нея оценяването на ефектите от човешката дейност върху здравето на океаните е един от най-ефикасните и важни механизми за предотвратяване, смекчаване и управление на вредни дейности в случаите, когато има сериозно увреждане на морския живот чрез, например, подводно шумово замърсяване.

Бедните държави искат справедлив достъп до морските блага

„Едни от ключовите спорни точки, допринесли за трудното споразумяване, са въпросите за достатъчното субсидиране за прилагането на договора, както и въпросите за справедливостта около споделянето на ползите от морските генетични ресурси“, отбелязва Ватева. Морските генетични ресурси са биологични материали от растения и животни, които могат да се влагат във фармацевтични продукти, промишлени процеси и храни. В момента развиващите се страни имат възможност за финансиране на изследвания на океанските води, но изоставащите страни също ще се борят за правото да ползват с тези ресурси.

#OrgsWeLove!

The @arcticyouthnet is a youth-led platform for young people across the world to discuss and collaborate on ocean governance, conservation, and sustainable use. https://t.co/5aGtZxR1gF pic.twitter.com/JwuvHu6M4j
— World Ocean Day (@WorldOceansDay) March 9, 2023

„Много от разногласията са за това, как тези ресурси ще бъдат разпределени между богатите страни и по-бедните. По-бедните страни искат да се уверят, че тези ресурси ще помогнат на всички, а не само на хората в богатите страни“, уточнява още Ватева.

Дали самостоятелно или като пълноправен член на Европейският съюз, очакваме България също ще поеме ангажимент към опазването на открито море, а защо не и да се ползва от неговите ценни ресурси.

За средностатистическия човек опазването на Световния океан звучи точно толкова далечно, колкото и проблемът с изсичането на горите в Амазония и изчезването на кораловите рифове. И все пак е добре да знаем какво се случва на нашата планета, защото тя е една затворена верига и нищо на нея не се случва самостоятелно и поотделно.

Още от автора:

Ужасяващите истории на Малката русалка и Спящата красавица, които Дисни ни спести

Тайни кодове като от филм: Загадката за милиони на Томас Бийл

Смразяваща кръвта история: „Тихите“ убийства „кикотещата се баба“ Нани

Чупене на крака, смърт: Kолко свирепи са били Крумовите закони?

Наистина ли великани са бродили по българските земи?

Вредите от мръсния въздух: Пулмолог съветва как да се предпазим

След убийството на Кенеди: Коя е Лейди Бабушка и как изчезна в тълпата

Исей Сагава - канибалът, който получи слава вместо затвор

Магии, гадания и забрани: Kак сме празнували Коледа в миналото

Прочелник, подбрадник, кюстек - с какво са се гиздили българите в миналото

Мъртва булка или реалистичен манекен: Смразяващата история на La Pascualita