О казва се, България е пълна с мистериозни места, а интересът към тях не стихва, след като все повече хора дръзват да проверят сами истина ли са страшните истории за призрачните къщи и какво ще видят, щом мракът обгърне малкото българско село.
Лични блогове, YouTube канали и снимки в социалните мрежи бълват гледки и истории, на които са се натъкнали пътешественици, осмелили се да посетят най-мистериозните и обвити в страх места.
Вярвате или не в истории за духове, не е лошо да знаете къде не бихте искали да попадате сами, дори по светло.
„Прокълнатото“ село Шишенци
Северозападното село Шишенци е най-известното, все още населено с хора село в България, което се „слави“ с различни паранормални явления. Разказите на местните хора за срещи със самодиви, песни на духове и свидетелства за странни явления карат все повече любители и ловци на духове да посетят видинското село с надеждата, че ще се натъкнат на някое от описаните явления.
Сред най-разказваните истории е тази за Кървавата сватба, според която преди много години татари избиват сватбари тръгнали от съседното село на път за сватбеното тържество. Духовете на избитите хора бродят из селото, а гласовете и тъпаните все още се чували, щом паднел мрак. С годините обаче поради засиления интерес към свръхестественото явление, местните чуват странните звуци все по-рядко. Въпреки това все още има ентусиасти, които пътуват стотици километри до затънтеното село, за да си пробват късмета.
Селото, в което търсачите на мистерии заварват изоставените домове подредени, сякаш все още в тях живеят хора
През последните години старите обезлюдени села станаха обект на засилен медиен интерес, показвайки картини на рушащите се кирпичени къщи, в които някога са били дом на семейства от по няколко поколения. С такава печална слава се сдобиха села като Сив кладенец, Дядовци, Жерка, Бумалча и много други, които станаха популярни със стряскащи гледки на изоставените домове, които освен страх изпълват сърцето и с много тъга.
Такава е съдбата на село Сив кладенец, от което животът си е отивал два пъти – веднъж, когато турците избиват цялото мъжко население на селото и втори път, когато то напълно обезлюдява. Останките от местния магазин и някогашна църква са погълнати от природата и смразяват погледите на минувачите, ако изобщо има такива.
Подобна е и гледката в село Бумалча, област Трявна - празни къщи, които все още се държат на своите основи, но кой знае още колко ще устоят на времето и забравата. За разлика от Сив кладенец, за Бумалча се разказват и страшни истории, според които макар и необитаеми от години, търсачите на мистерии заварват изоставените домове подредени, сякаш все още в тях живеят хора.
Къщата на смъртта в село Цонево
В село Цонево, близо до Варна, се намира една от най-известните къщи, за която се твърди, че е прокълната и обитавана от призраци. Легендите разказват, че парцелът, на който е вдигната къщата, първоначално е бил определен за построяването на селската църква. Вместо храм обаче, на мястото се вдига къща на младо семейство. След време мъжът и жената загиват трагично, след като колата им е блъсната от влак на жп прелез. След тях друго семейство заживяло в дома, но отново ги застига неочаквана смърт, след като лятна буря взима живота им, докато се трудили на полето.
За село Цонево могат да се открият и други сведения за странни случки и инциденти, свързани не само с къщата на смъртта, но и с духове, които се разхождат из селото или нещастни инциденти с неговите жители.
Къщата за 1 лев в село Мусачево
Дълго време класациите за най-страшни места в България оглавяваше къщата на духовете в село Мусачево. Известна в интернет като „най-евтината къща в България“, с обявена продажна цена от 1 лев, къщата дълго време пустеела без никой да иска да я купи.
На 30 минути от София: Къщата, обитавана от духове и демони, която никой не иска
Твърдеше се, че къщата е изградена върху старо турско гробище или че на мястото има прокълнато съкровище. Семействата, които обитавали къщата, умирали бързо след кратко боледуване, а дори се среща и историята, че група студенти също били открити мъртви след посещение на зловещото място.
Тогавашният собственик отрича всичко казано и дори намира купувачи на порутената сграда, с което предполагаме, че къщата вече се е отървала от лошата си слава.
Рушащите се сгради от соца
Urbаn ехрlоrаtіоn или Urbех набира все повече популярност сред любителите на приключенския туризъм, търсещи тръпката от посещението на изоставени къщи, фабрики, болници, училища и др. Всичко, в което вече няма живот, не кипи труд и не се ползва, а напротив - тъне в прах и разруха, привлича търсещите тръпката от зловещото посрещане на изоставените сгради и забулените в тях тайни, които да бъдат разкрият.
България става все популярна дестинация за Urbех любителите благодарение и на завещаното архитектурно наследство от социализма. Повечето соц постройки вече не се ползват нито от държавата, нито от хора, имащи интерес от стопанисване и инвестиране в порутените имоти. И все пак в тях има какво да се види...
Старите детски (пионерски) лагери от миналото, посещавани преди години от стотици деца по време на ваканциите, днес са типичен пример за място, на което можете да изпитат страх и тревожност дори през деня.
На планина или море, базите, разположени на площ от по 20 и повече декара, предлагали на младежите различни занимания от сутрин до вечер – спане в бунгала, спортни игрища, театрални сцени за изява на младите таланти, разказване на страшни истории около лагерния огън.
В момента обаче повечето от тези някога приказни места стряскат с разрухата, която ги е обхванала. Обрасли в бурени до гърдите, паднали заграждения, ръждясали табели със соц лозунги, рушащите се сгради и стени, изписани с имената на летуващите някога деца, тези места биха могли да бъдат достоен декор за филм на ужасите.
Зловещата тайна на Паметника на българо-съветската дружба във Варна
Друга архитектурна гордост на социализма - Паметникът на българо-съветската дружба във Варна, също крие нещо зловещо, точно под себе си.
Монументът е най-големият в региона, а изграждането му започва през 70-те години на миналия век на могилата Турна тепе над Варна. При строежа на паметника успоредно текло изграждането на таен бункер с капацитет над 1000 души. Не е ясно каква е точната площ, нито на колко нива е, но се твърди, че под основното има поне още две.
Твърди се също, че бомбоубежището е планирано с основна функция на подземна болница. За мястото се счита още, че е било оборудвано със съвременна медицинска техника, изолатор, санитарни помещения и дори морга. Варненци казват, че днес входът е блокиран от бетонни блокове, но през тях могат да се проврат гъвкави или дребни хора, за предпочитане такива, които не се страхуват от тъмното.
