С амо няколко дни след настъпването на новата година главата на Римокатолическата църква - папа Франциск, определи в свое изказване като "егоизъм" поведението на двойки, които се грижат за домашни любимци, но нямат деца или имат само едно дете. Това беше начинът, по който папата реши да изрази своята загриженост относно настъпилата „демографска зима“ и решението на хората да отлагат създаването на поколение.
Папа Франциск нападна двойките, които избират да имат домашни любимци вместо деца
Това не е първият път, в който папа Франциск адресира в свое обръщение съвременните нагласи на хората към семейството и неговите ценности. Този път обаче във фокуса на твърдението му не стояха социално-икономически причини като амбиции за печелене на пари, а емоционалните, като привързаността на хората към животните за сметка на създаване на деца.
„В моята практика няма такива хора. Любовта към домашния любимец и към децата е съвсем различна, с различни отговорности и въпреки че и в двата случая говорим за любов - тя не е взаимозаменяема“, казва за vesti.bg Инна Бранева, психолог и психотерапевт. С нея разговаряхме относно емоционалните причини и взетите решения за отлагане или отказ от родителството.
Съществува ли дълг към обществото?
„За да създадем деца, ние имаме необходимост от едно вътрешно чувство, стремеж, копнеж“, обяснява Бранева. „Ако преди един век човекът е бил зависим от групата и групата от него, то в съвременния свят хората са индивидуализирани и в много по-малка степен взаимообвързани по социални признаци. Сега много хора не чувстват задължение към обществото да раждат деца - това е тяхно лично решение“ допълва тя.
Животът преди и след децата (СНИМКИ)
Според Бранева причината за намаляване на раждаемостта е обусловена повече от социално-икономически и емоционални фактори и не може да бъде назована “егоизъм”. Проблемът с липсата на социална и финансова сигурност както за възрастните, така за децата, е значим не само в България, но и в страни като Великобритания и САЩ.
По думите на психолога, в исторически план масовите военни конфликти, ужасяващите световни войни, при които хората физически трудно оцеляват и огромен брой загиват, водят до нуждата от възстановяване на живота. А животът най-често се асоциира с децата, и този стремеж обуславя често бейби бум (както през 50-те години на ХХ век). Мирът допринася много повече хора да извървяват естествения си път. Наблюдава се прогресивно удължаване на годините на младост и на активност до късна възраст, удължаване на пълноценния живот.
Преди век и повече многодетните семейства са били необходимост, породена от високата детска смъртност (между 25-45%) - вследствие най-вече на недохранване, липса на родителски и медицински грижи, тежки заболявания - които вече са овладяни и лечими.
За уважението на личния избор
Някои консервативни общества,каквото е и нашето, все още не са готови да приемат решението на двойките да нямат деца, или да отлагат създаването на деца по една или друга причина. Но това е въпрос на личен избор и е необходимо той да бъде уважен. Последствията и отговорността на избора да имаш дете са за цял живот, носени лично от родителя, а не колективно от обществото.
Истината е, че все повече двойки в днешно време взимат решенията за създаване на дете не защото “така трябва” или под натиска на семейството. Хората обмислят и планират това важно решение, най-вече когато се чувстват емоционално свързани, професионално и финансово удовлетворени.
Основно затруднение за жените е изборът как да съчетаят професионалното развитие и да не „изтърват влака“ за създаване на семейство. Изкачването в кариерата и осъвременяването на знанията могат да бъдат ограничени или дори стопирани след откъсването от работа за майчинство, или в последващите грижи за детето. Тази несигурност кара много жени да отложат личните житейски събития във времето.
„Обществото е склонно да оказва натиск“, казва Бранева. На 20 години момичетата са твърде млади, а когато станат на 30, сякаш отвсякъде им се напомня как “часовникът тиктака”. ”Този натиск създава тревожност в жените, усещане за непълноценност и зависимост от биологичната обусловеност“, допълва още психологът.
Емоциите, които ни карат да не искаме да бъдем родители
Причините, поради които двойките съзнателно отлагат важната крачка към родителството, или дори се отказват, са различни.
„Поради психически травми в детството си, някои хора се страхуват, че няма да бъдат добри родители, както им се е случило с техните родители, че човекът до тях може да не е подходящ да бъде родител, или че техни неприятни преживявания от детството могат да се повторят отново с техните собствени деца“, обяснява Бранева. Това би могло да доведе както до нежелание за дете, така и до трудности със зачеването, обусловени от несъзнаван блокаж.
Друг важен аспект е „родителският капацитет“. „Хората са в правото си да преценят, че не са готови и/или че нямат капацитет да бъдат родители в момента“, пояснява психологът. Те могат да чувстват несигурност в ресурсите си спрямо базисните емоционални нужди на едно дете - стабилна емоционално среда, време и внимание, дори в способността си да даряват любов. Или също, да не са спокойни относно възможностите си за осигуряване на основните житейски нужди на детето - дом, храна, топлина, медицински грижи, образование.
Разбира се, има и хора, които ясно за себе си заявяват, че не искат да имат деца. При тях решението може да бъде свързано с тяхна философско-морална система от възгледи, с усещането, че ще загубят свободата си и досегашния начин на живот или други дълбоко лични причини.
Детето е дълбока емоционална връзка за цял живот. Да си родител е решение завинаги. Дори родителят и детето да са разделени от хиляди километри. Затова е важно това решение да бъде взето от сърце, отговорно и с желание. За да бъде детето щастливо.
криза, която тихо расте" />
