Б ляскави коледни базари – може би повечето жители в големите градове ги очакват с нетърпение всяка година. От къщичките на малките коледни градчета по немски модел се носи аромат на глювайн, печени вурстчета, картофелпуфер, щолен и други вкусотии.
Симпатичните коледни елфи с високи шапки, голям кръгъл нос и дълга бяла брада, типични за скандинавските страни, също стремглаво завладяват и българската коледна декорация.
Но въпреки навлизащите все по-устойчиво западни тенденции, особено за 25 декември, в България изпълняваме повечето от традиционните обичаи, характерни за Бъдни вечер и Коледа, както са го правили нашите предци.
„Не можем да не подминем новите влияния. Културата е в процес на обновяване според новите изисквания на времето и поколенията“, споделя за vesti.bg гл. ас. д-р Ина Пачаманова от катедра „Етнология“ към Исторически факултет на Софийски университет.
Отбелязваме цял цикъл от празници
Някъде около четвърти век сл.н.е християнската църква определя кога да се чества Рождество Христово. „Това е съобразено с факта, че преди налагането на християнството, тези дни също са свързани с изключително богата обредност, произтичаща от култа към Слънцето“, разказва още Ина Пачаманова.
Празниците от началото на декември до началото на януари са свързани с представите за раждането на новото Слънце. „В нашата култура денят на Коледа не е важен сам по себе си, а е част от един цял цикъл, с който се отбелязва умирането на старата година и раждането на новата“, уточнява тя. Всички празници от този цикъл са много свързани и важни заедно, а не поотделно.
Най-запазена е традицията на Бъдни вечер
Едва ли има някой, който не знае, че вечерята на Бъдни вечер задължително е постна. „Всичко, произведено през годината, присъства на масата, заедно с животните и това е един вид благодарност“, обяснява Ина Пачаманова. Животните присъстват на трапезата върху обредния хляб, характерен за всички големи празници. Още нашите баби правили от тесто върху питката квачката с пиленцата, кошарата със стадото и кучето, което го пази, малки като бъчвата с виното и др. В постната питка за Малка Коледа се паричка, бобено зърно, дряново клонче или друго, което наричат за здраве и късмет.
Поради еуфорията около празниците все повече модерни семейства предпочитат да поръчат празничната си вечеря за Бъдни вечер от ресторант и да я получат на прага на дома си. Без значение домашно приготвена или не, дори и нерелигиозни семейства спазват традицията от време едно.
Бъдни вечер винаги се е празнувал в тесен семеен кръг и е един от най-запазените празници до ден днешен, защото трудно може да бъде контролиран, дори и през годините на социалистическия режим. „Бъдни вечер е един от тези празници, които въпреки цялото отношение на властта през целия период от 45 години, на домашна основа вътре в семейството, са запазени“, посочва Пачаманова.
Празници за гадания и предсказания
На магичните Бъдни вечер и Коледа бабите гадаели дали годината ще бъде плодородна, здрави ли ще бъдат хората в семейството, какво ще бъде времето през годината, а момите сънували за кого ще се задомят. „Тези празници изобилстват от гадания и предсказания, пожелания и благословии, за да приключи един годишен цикъл и да започне нов“, обяснява етнологът от СУ.
С люспи от лук прадедите ни вещаели какво ще бъде времето през годината. Отделяли се 12 люспи от лук, които наричали на съответния месец и във всяка поставяли сол. Ако люспата остане суха, то и нареченият на нея месец също ще е сух и топъл. Месецът, чиято люспа се навлажни, ще бъде дъждовен.
С орех се гадаело за здраве. Ако счупеният орех е здрав и хубав отвътре, и човекът ще се радва на здраве. Обратното, ако ядката е лоша и изгнила, човекът ще е болнав.
В Коледно-новогодишния обреден цикъл също имаме момински обичаи, подобни на ладуването. В зависимост от региона, момичетата слагали първото залче от питката на Бъдни вечер или баницата на Васильовден под възглавницата, за да сънуват за кого ще се омъжат.
Тайното ходене на църква
„Самосъзнанието на българите винаги е било силно християнско и при всяка възможност се ходи на църква“, разказва Пачаманова. За българската традиционна култура е характерно „битовото християнство“, което означава, че самият канон не се познава стриктно и в детайли, но имаме силно християнско съзнание.
Сутринта на Коледа, празнично пременени, всички семейства отивали на тържествена празнична литургия в църквата. „В първите години на социализма обаче се отрича всичко религиозно и традиционно като закостеняло, изостанало, спиращо модернизацията и т.н.“, уточнява Пачаманова. Никога не е било забранено да се ходи на църква, но в стила на пропагандното говорене, в хората оставало впечатлението, че е забранено. Още повече това се налага в първите десетилетия на режима, с поставянето на милиционери пред църквите особено на големите празници. Заради възможните неприятни последици в тези години ходенето на църква е било по-рядко и дори тайно.
По-късно настъпва период на осъзнаване, че няма как всички традиции да бъдат изкоренени, затова се измисля по-лек вариант за отбелязването на религиозните празници. „За празника Коледа основното публично събитие е ходенето на църква и общоселското хоро и спирайки ходенето на църква се стопира публичното празнуване на Коледа“, разказва преподавателят.
Отичането на всичко религиозно измества вниманието към посрещането на Нова година. Това налагане на този тип светско празнуване е част от тази идеология на социализма.
Българската „елха“ и даряването на нова премяна
Преди да навлезе модата за украсяване на коледно дърво, еквивалент в българската традиционна култура на това празнично дърво бил бъдникът. Рано сутринта на 24 декември момък, нагласен и пременен, отсича здрав бук, дъб или круша. Дънера миросвали при огнището, увивали в бял лен или конопено платно и го оставяли край огнището. Вечерта стопанинът тържествено запалва бъдника в огнището и там той гори през цялата нощ. Ако огънят загаснел, това се приемало за много лоша поличба.
„Елхата в България навлиза основно през царския двор и елита. Замогнали се българи започват да пътуват в Европа и Русия и по този начин навлизат всички новости в нашата култура, първо в градските среди“, обяснява етнологът от СУ. След Освобождението навлизат и други различни новости като моди, ястия и отново - първо в елита и висшите градски среди.
Глобалната традиция на Коледа да си разменяме подаръци също има свой първообраз у нас. „В нашата традиционна култура на голям празник човек трябва да си облече нещо ново, най-добре цяла нова премяна. Тук като цялото облекло на всички от домочадието се изработва от жените в семейството. Това е един изключително трудоемък процес. „Сутринта на бъдни вечер домакинята дава поне по една нова дреха, за да е всеки пременен за празника“ отбелязва още преподавателят от СУ.
Още от автора:
Прочелник, подбрадник, кюстек - с какво са се гиздили българите в миналото
Мъртва булка или реалистичен манекен: Смразяващата история на La Pascualita
Как една зловеща детска игра стана религиозно движение
Като от филм: Влакът, който влезе в тунел и изчезна безследно
Бурният живот на „Червената херцогиня“ - черната овца на аристокрацията
Мистерията „Анастасия Романова“: Истината за руската принцеса
Мъжеубийци с отрязани гърди или свирепи прелъстителки: Истината за амазонките
Най-известните проклятия в историята: Загадъчна смърт и мистериозни изчезвания
Мечът на Кубрат и Орелът на Аспарух - къде се намират големите български съкровища?
Призрачният град на вечния огън: Ужасяващата съдба на Сентралия
Шишенци, Цонево, Мусачево: Най-зловещите български села
Зорница и Вечерница, Перун, Лада: Митове и легенди за божествата на славяните
Имай, Баран, Артиш... Познавате ли тези прабългарски божества?
Коя е Лилит - най-загадъчната личност в човешката история
Янус, Фебруум, Марс... Знаете ли божествените имена на месеците?
Дълбоко пазени тайни: Какво крие Черно море
Трепанация - най-древната черепна „операция“
Мистерията Царичина: Какво е операция „Слънчев лъч“
"Проклятието Грималди": Изгаряне на клада, отвличане и нещастна любов
Ама как така не искаш деца?! Та ти си егоист!
Три психологически трика за постигане на новогодишните цели
Колко е висока цената, която плащаме за „перфектната Коледа“
Най-страшните поверия и суеверия за Никулден
От пост до празничен пир: Как да избегнем грешките в храненето по Коледа
