А рхеологически находки в различни части на света показват древна техника за лечение, която днес би била немислима без опитни неврохирурзи извън високотехнологичните операционни зали. Откритията свидетелстват за познанията на древните хора отпреди 5-6 хил. години пр. Хр. да правят рискови манипулации върху човешки и животински черепи.
Разкопки в различните краища на света свидетелстват, че трепанациите не се появяват на едно определено място, откъдето след това да се разпространяват, а паралелно възникват в различни точки от земното кълбо. Освен че се предават поколения напред, рисковата техника се среща в различни епохи – от неолита чак до XII – XIII век сл. н.е.
България не е изключение и български археолози откриват, че народите, живеели по нашите земи, също са били вещи в прилагането на сложната техника.
Най-старата хирургична операция
Трепанацията представлява древна техника за отваряне на дупка в човешкия череп, при която болното място се достига след пробиване на костната стена със специален инструмент. Това е т.нар. реална или хирургична трепанация. Мястото за „обезболяване“ разпознавали, благодарение на знанията си за животинския, а от там и човешкия череп.
If the number of claws digging into my head is any indication, I'm about to get super wasted with all these new holes in my skull.https://t.co/S4kmebouD3
— Jim Burchill (@JimBurchill) April 3, 2022
„Хирургична трепанация, провеждана с цел лечение, най-често е извършвана в областта на теменните кости, слепоочните кости и по-рядко върху челната кост“, разказва за vesti.bg доц. Виктория Русева от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към БАН (ИЕМПАМ - БАН). „Причини за извършването на манипулацията могат да са най-различни: от инфекциозни заболявания като менингит, до черепно-мозъчни травми, в следствие на които се повишава вътречерепното налягане и чрез трепанирането се цели неговото освобождаване, за да се предотврати притискане на мозъчната тъкан“, уточнява доц. Русева.
Не е изключено трепанации да са прилагани и върху хора с проблеми с психичното здраве или „обладаване от зли духове“ например.
Невероятно е, но учените могат да определят с точност дали смъртта на човек отпреди няколко хиляди години е вследствие на сложна манипулация, каквато е трепанацията, дали тя е причинила някаква инфекция в последствие или напротив – раната е заздравяла и човекът е живял дълго след това. И въпреки сравнително високата успеваемост на извършените трепанации, знанията и прецизността на древните „лекари“, според археолози за много от хората, подложени на манипулацията, тя не е била успешна, а завършила с летален край.
Трепанации са намирани и върху животински останки, което може да свидетелства за няколко неща. На първо място, че това е било част от свещен ритуал или жертвоприношение на животно. Не са изключени версиите това да са били ветеринарни процедури за лечение на болни животни или изследване и упражняване на уменията преди да бъдат прилагани върху човешката глава.
La tombe d'un chirurgien spécialiste de la trépanation et représentant d'une civilisation antérieure aux Incas a été mise au jour au Pérouhttps://t.co/oM8m6nCRXB https://t.co/oM8m6nCRXB pic.twitter.com/3mY5amvYC2
— Delphine Delvaux (@DelphesDelvaux) April 2, 2022
Днес медицината използва друг термин – краниотомия. При съвременната неврохирургия тази процедура се прилага за оперативно отваряне на черепа и достигне до мозъка. Операцията е високорискова, а усложненията могат да бъдат сериозни. Неврохирурзите я прилагат само в крайно наложителни случаи, което е доказателство за „високия професионализъм“, казано на съвременен език, на античните хора.
Трепанациите като обред
Смята се обаче, че освен в крайно наложителни медицински причини, трепанации са практикувани и като част от обреди и обичаи - символично. До това заключение се достига в случаи, при които трепанациите били по повърхността на черепа, а не дълбоки, достигащи до черепната кухина.
„През 50-те години на ХХ век е въведен терминът символична трепанация, за да се разграничат двата вида трепанации“, обяснява доц. Русева и допълва, че при хирургичната трепанация се пробива изцяло черепната кост. При втората, се отнема само от външната костна пластина на черепните кости и част от гъбестото костно вещество, но не се пробива вътрешната костна пластина.
В България е открита трепанация върху детски череп
Древните народи, населявали днешната територия на България, също са правили „лечебни отвори“. „По нашите земи едни от най-ранните свидетелства за трепанация са открити по костни останки от индивиди от некропола при Козарева могила – късен халколит и некропола при Свиленград – желязна епоха“, споделя Калоян Василев, докторант по антропология към ИЕМПАМ – БАН и допълва, че от средновековните серии, трепанации са открити в некропола при Анхиало – XII – XIII век.
„В експозицията на музея има хирургична трепанация върху детски череп от некропола при село Одърци, Добричко (нуждата от трепанация вероятно е била поради възпалителен процес на мозъка – менингит)“, допълва още Василев. В същия некропол има череп с множество символични трепанации, също част от експозицията на музея към ИЕМПАМ.
Древната анестезия била коктейл от билки
Уменията на древните медици са изумителни – те познавали добре човешкото тяло, предприемали сложни „операции“, третирали раните до тяхното пълно заздравяване, за което свидетелства липсата на следи от инфекции по намерените археологически находки.
Врачовете познали добре и свойства на растенията за болкоуспокояване, спиране на кървене и... упояване. За отваряне на черепа с примитивни пособия се предполага, че човек трябва да е сериозно упоен или както днес се прави – под пълна анестезия. Затова, за да се издържи на болката по време и след трепанация, древните народи използвали опиуми.
„Според запазени писмени източници, като упойка в средновековието, а вероятно и по-рано, се е използвала отвара от блян в комбинация с мандрагора, беладона и татул“, споделят учените от ИЕМПАМ.
Сънотворният мак, източник и на морфина, и на хероина, също се използвал от знахари още от най-ранните години на човешката цивилизация. Опиумът се извличал от млечния сок на мака. Най-ранни сведения за употребата му идват от Месопотамия около 3400 г. пр.н.е.
