О т своето основаване през 681 г. до днес Българската държава е променяла своето териториално разположение многократно. Така например Стара Велика България се е простирала на териториите на днешна Русия и Украйна, но след смъртта на Кубрат държавата била унищожена. Синовете му се пръснали в различни посоки, като третият от тях – Аспарух, основал Дунавска България, която вече се простирала на двата бряга на Дунав при Черно море.
Българска история лежи и в земите между три морета, когато при цар Симеон Велики България се намирала между Черно, Егейско и Адриатическо море.
Тази кратка историческа препратка идва, за да потърсим отговор на въпроса къде извън пределите на страната ни се намират големи съкровища на български владетели, властвали над територии, които днес не са част от България. Можем само да си представим колко културно-исторически богатства са останали извън пределите на страната ни, за които доказано или не, са български.
За щастие част от тях вече са били в България за временни изложби. Други са изложени за постоянно в музеите ни, но само като копия на оригиналите. Автентичните съкровища, открити извън граница, сега се пазят в един от най-големите европейски музеи.
25 килограма злато на Кубрат в Санкт Петербург
През 1912 година в малкото украинско селце Малая Перешчепина е открито съкровище, което и до днес се пази в Ермитажа в Санкт Петербург.
Според предаваната история две деца пасели стадото си и играели на брега на река Ворскла, когато едното пропаднало в земята. В дълбокия ров открили голяма златна кана, която занесли вкъщи. Докато новината за златната находка стигне до властите в близкия град Полтава, местните вече били заграбили голяма част от нея.
В момента руският държавен музей Ермитаж - един от най-големите музеи в света, пази 25 килограма или около 800 златни и сребърни предмета, бижута, съдове и други, украсени със скъпоценни камъни. Според историците то датира от средата на седми век заради най–ранната византийска монета в колекцията.
Първоначално съществували няколко предположения на кого е принадлежало съкровището. Една от хипотезите била, че златното съкровище принадлежало на хазарски вожд, а друга - че е унгарско (аварско).
През 80-те години на миналия век спорът за съкровището от Перешчепина е разрешен от германския археолог проф. Йоахим Вернер, който успява да разчете текста върху трите златни пръстена в находката. Така той окончателно доказва, че два от тях принадлежат „на патриция Кубрат”.
Два от най-емблематичните предмета – мечът на хан Кубрат и пръстенът с монограм ΧΟΥΒΡΑΤΟΥ ΠΑΤΡΙΚΙΟΥ, гостуваха на изложа в Балната зала на Националната художествена галерия през 2019 г.
Българи предават златно съкровище на император Йосиф II
Спор около произхода на прочутото съкровище от Над Сент Миклош също вълнува учените на Стария континент, а въпросът е неизяснен и до днес. То е открито на 3 юни 1799 г. край днешния румънски град Сънниколау Маре (в миналото Над Сент Миклош, част от Австро-Унгария).
Намирането на ценната историческа находка се свързва с имената на Христо (Кристоф) и Кирил Накови – български емигранти, производители на памук в Банат. Те се натъкват на съкровището случайно по време на изкопна дейност в своите земи, като впоследствие предават несметните ценности на император Йосиф II. За този жест императорът удостоява Накови с благороднически титли.
И днес съкровището от Над Сент Миклош се съхранява в Музея на историята на изкуствата във Виена. Съкровището е от 23 златни съда с общо тегло от около десет килограма. Експозицията съдържа кани с яйцевидно тяло, кана с леко сплескана форма, срещана във византийското изкуство, тасовете, канчета, купи с животинска форма, характерни за перскийско изкуство, съд от античното изкуство, пречупен ритон от варварските находки и др.
Някои историци смятат имането за българско поради държавното влияние по тези земи според предполагаемата датировка и близостта до някогашната стратегическа българска крепост Ченад. Националният исторически музей разполага с точно копие на съкровището от Сент Миклош, подарено от канцлера Бруно Крайски през 70-те години на миналия век.
Разполагаме само с дубликат на Орела на Аспарух
През 2011 г. Археологическия комплекс "Вознесенка" – Украйна, прави друго важно за страната ни дарение. С него днес Националният исторически музей разполага с точно копие на Орела на хан Аспарух.
Копието на Орела е изработено от лят посребрен бронз и тежи 1235 грама, точно колкото е и оригиналът. Вероятно ценният предмет е бил част от върха на пленено византийско знаме. На гърдите на орела има монограм на хан Аспарух, а на крилата му надпис "докс", за който се смята, че е титла на хан Аспарух, дадена от византииците.
Археологическият комплекс "Вознесенка" е открит през 1930 г. и именно там се смята, че е погребан основателят на българската държава след като загива в битка с хазарите.
През 2019 г. 2000 ценни предмета от ранносредновековната ни история напуснат границите на Украйна за първи път, за да бъдат представени заедно в Националния археологически институт с музей към БАН.
„Завръщането“ и връщането на "История славянобългарска"
Има една интересна история за „завръщането“ на "История славянобългарска" в България, която сюжетно доста се различава от останалите по-горе, но си заслужава да бъде разказана поради огромната ѝ значимост за нацията ни.
Монахът Паисий Хилендарски, родом от Банско, се установява в Света гора, където през 1762 г. завършва своята „История славянобългарска” в Зографския манастир. Там се пази и до днес с едно малко прекъсване, когато в края на 1985-a година Паисиевата "История" се озовава в България. 13 години по-късно отново е върната на манастира „Зограф“.
Ето как:
За отбелязването на юбилейните 1300 години от основаването на българската държава ЦК на БКП взима решение да се подготви и проведе мащабен културен календар за отбелязване на годишнината в цялата страна и през цялата 1981 г. Грандиозните събития и проекти в множество направления се ръководят лично дъщерята на Тодор Живков – Людмила Живкова.
Така се появява идеята български културни ценности, намиращи се в чужбина, да бъдат издирени и върнати в родината. В изготвения списък е и „История славянобългарска".
Поради няколко фалстарта на операция „Маратон“ „История славянобългарска“ не е „вкъщи“ за честванията през 1981-ва. Оригиналът на Паисий в манастира „Зограф“ е подменен от агенти с копие едва през 1985 година и пристига в България с дипломатическа поща през зимата на същата година. Грандиозните събития за 1300-годишнината вече са отминали, а ценната книга не може да бъде изложена никъде.
Така след още десет години в шкафове и сейфове ценният ръкопис попада в ръцете на вече покойния Божидар Димитров - тогавашен директор на Националния исторически музей. През 1998 г. президентът Петър Стоянов взима непопулярно, но окончателно решение и връща "История славянобългарска" в Света гора.
Още от автора:
Призрачният град на вечния огън: Ужасяващата съдба на Сентралия
Шишенци, Цонево, Мусачево: Най-зловещите български села
Зорница и Вечерница, Перун, Лада: Митове и легенди за божествата на славяните
Имай, Баран, Артиш... Познавате ли тези прабългарски божества?
Коя е Лилит - най-загадъчната личност в човешката история
Янус, Фебруум, Марс... Знаете ли божествените имена на месеците?
Дълбоко пазени тайни: Какво крие Черно море
Трепанация - най-древната черепна „операция“
