В пределите на Дунавска България славяни и българи живеят заедно, но всеки народ има свой език, бит и вярвания. До периода на християнизацията към средата на IX век, те се кланяли на различни божества и извършвали различни обреди в почит на своите небесни закрилници. Поради своето съвместно съжителство по естествен начин двата народа заимстват едни от други.
И славяните, и прабългарите вярвали, че ако почитат боговете си, ще заслужат прехрана и добър и спокоен живот. Всичко, което се случвало в живота им, те отдавали на волята на боговете – раждане или смърт, щастие или нещастие, хубаво време или гръмотевични бури.
Класическата представа за света и живота като дърво с корени, стебло и корона също е присъща за славяни и прабългари. Вселената е като едно дърво: в корените му е светът на мъртвите; около ствола и стеблото живеят хората, заедно с всички живи твари, а короната е небето с птиците, Слънцето и Луната.
Всяко племе почитало определени божества, което свързвало със своя бит и култура. Познати днес са близо тридесет божества, на които славянските племена се молили за благото на своя живот – добра реколта, спокойно време, поминък, семейство и т.н.
Пирин и Перник носят името на всемогъщия бог Перун
Историкът от VI век - Прокопий Кесарийски, отбелязва в „История на войните“, че славяните „притежават един бог, гръмовержец, единствен господар на вселената и му принасят в жертва бикове и други свещени животни. Съдба не признават и не вярват, че тя има някакво влияние между хората“.
Това централно божество, свързано с културната история на славяните, е именно бог Перун – богът – творец на гръмотевиците. Освен мълниеносец, Перун е почитан и като бог на дъждовете, които носят живот и плодородие на земята. Смятало се е, че той живее във високите планини и скали, откъдето властвал над всичко.
В чест на бог Перун е дадено името на родната Пирин планина. Според легендата Перун, заедно със сестра си Перуника, живеели на планината Пирин. Много красива и още по-работлива, Перуника не спирала да тъче платна през зимата, а на пролет ги изпирала във водите на планинското езеро. След това ги простирала да съхнат на връх Момин двор, който пък носи името си в нейна чест. От нейните платна върховете на Пирин са винаги бели.
Смята се също, че Перник е кръстен в чест на Перун.
Сестрите Вечерница и Зорница
Вечерница и Зорница са двете дъщери на бога на слънцето, топлината, светлината - Даждбог. Древните ни прадеди така наричали Венера, която възприемали за две различни небесни тела. На Земята тя може да се наблюдава непосредствено преди изгрев и след залез. Затова Вечерница и Зорница били смятани за покровителки на утрото и вечерта. Зорница е богиня на изгрева и на утринната светлина, а Вечерница – богиня на залеза и отиващата си светлина. Зopницa е любимка на Cлънцeтo, а Meceцът oбича Beчepницa.
Легендата разказва, че бpaт и cecтpa (близнаци), били разделени и изpacли пooтдeлнo, а cлeд ĸaтo пopacнaли ce влюбили. Сватбата им обаче била осуетена и двамата били разделени - eдиният oтивa нa зaпaд, където Слънцето залязва, a дpyгият нa изтoĸ, където изгрява и ниĸoгa повече нe ce cpeщaт.
Ладуване и пеперуда – обичаите в чест на богините Лада и Додола
Лада е славянската богиня на красотата, любовта, брака и закрилница на жените. Синът на Лада – Дид, е неин постоянен спътник и също като нея е носител на радостта, щастието и семейството. Двамата били почитани като пазители на брака, семейното разбирателство и многодетност.
Вярва се, че на нея е кръстен обичаят ладуване, при който момите се обръщат към Лада и гадаят за кого ще се омъжат. Ладуването се извършва на Нова година, Гергьовден, Еньовден и Лазарица. На празника девойките донасят котел с вода от чист кладенец, а в него слагат накити или китки с вързани за тях пръстени. След наричане той се оставя през нощта под трендафил или друго градинско цвете. Смята се, че на следващата нощ девойките ще сънуват бъдещите си съпрузи.
Додола, съпруга на върховния бог Перун, е богиня на дъжда, облаците и бурите. Славяните вярвали, че когато Додола дои своите небесни крави, на земята вали дъжд. Именно към нея отправяли молитви за дъжд и милост от страна на нейния мъж Перун. Когато Додола лети над земята, след нея дърветата разцъфтяват.
В България обичаят Пеперуда или Додо-ле е обреден ритуал за дъжд по време на летните месеци и големите суши в почит на богинята. В ритуала участват млади момичета, водени от „Пеперудата“. Пеперудите обикалят къщите в селото, пеят песни с молба за дъжд и танцуват. Стопанката на къщата полива Пеперудата с вода и дарява групата с храна. Обичаят завършва с гощавка от получените дарове.
Клетва с шепа пръст пред Майката Земя
Мати-Земля, или Майката Земя, почитана като женско божество и от прабългарите, е също на особена почит в много славянски народи. Поради силната връзка на хората със земята още от дълбока древност, съществуват множество обреди останали и днес, именно с шепа пръст.
Такъв е обичаят при даване на клетва - да се държи шепа пръст, което е знак на уважение към святата Мати-Земля. Ритуалът е израз на силата на дадената дума. Ако обещанието не бъде спазено, Мати-Земля няма да дари хората с добра реколта. Целуването на земята е друг популярен обичай у всички славяни за искане на благословията ѝ. Орачите взимат буца от земята, преди да я изорат за първи път, целуват я и хвърлят хляб на земята.
Още от автора:
Имай, Баран, Артиш... Познавате ли тези прабългарски божества?
Коя е Лилит - най-загадъчната личност в човешката история
Янус, Фебруум, Марс... Знаете ли божествените имена на месеците?
Шишенци, Цонево, Мусачево: Най-зловещите български села
Дълбоко пазени тайни: Какво крие Черно море
Трепанация - най-древната черепна „операция“
