Н яколко хиляди години са минали, докато светът се обедини около общ начин за отброяване на времето. Да, хиляди.
Още древните цивилизации преди пет и повече хилядолетия открили начини как да следят и отчитат преминаването на живота от един цикъл в друг. Кога ще залезе слънцето, за да изгрее луната, кога е периодът за засяване на реколтата и след колко време ще е готова за събиране.
За отброяване на времето в съвременния свят използваме календар от 12 месеца, имената на които са дадени още в древни времена. На повечето европейски езици звучат доста сходно и дори да не говорите немски например, няма как да не разберете кой месец е Dezember.
Кой и как дава имената на месеците?
Поради своите неточности още древните календари претърпявали множество промени, включително добавяне на повече месеци и дни, с което продължителността на годината нараствала. Колкото и странно да е, в тях е имало и дни, които не попадали в нито един месец - те били просто “дупка” в годината.
- Първият месец от годината е кръстен на римския бог Янус. Богът е изобразяван с две лица, обърнати в противоположна посока - едното гледа към миналото, а другото към бъдещето.
В древни времена портите на храма на Янус са били отворени по време на война и затворени по време на мир. Това е причината римският бог да се счита за покровител на портите и новите начинания. Първият ден от месеца бил празник и също носел име в негова чест.
- Познат в наши дни като месецът на любовта и виното, “февруари” идва от латинската дума Februaе - пречистване, и от името на бог Фебруум.
Древните римляни нарекли месеца на празник на очистването на тялото през това време от годината. Много от вас в този момент ще се досетят защо именно през февруари последователите на учителя Петър Дънов спазват т.нар. житен режим за пречистване на душата и тялото.
- Древният календар на Римската република е имал 10 месеца и само 304 дни, а годината започвала от сегашния трети месец в Григорианския календар - месец март. Той е наречен на римския бог на войната Марс (Martius).
В древността през март са се подновявали военните походи, които били прекъсвани през студените зимни месеци. След реформата на Юлий Цезар март е изместен и преди него се добавят още два месеца, а всяка четвърта година се смята за високосна и има един ден повече.
- Името на четвъртия месец от година - април, е взето от латинската дума за “разцъфтявам” - aperio.
По същата логика и древните българи дали името на месеца преди приемането на латинския еквивалент. Те наричали месеца брезов - на брезата, която цъфтяла в този период от годината.
- Можем да кажем, че месеците май и юни са нежните месеци, защото носят имената на древни богини.
Май от древногръцката богиня на зеленината и цветята - Мая (Maius), а юни - на римската богиня Юнона, покровителка на брака, благото на жените и раждането.
- След нежните месеци, идват два, носещи имената на двама от най-великите, влиятелни и значими мъже в историята на човечеството.
Юли носи името на политика, стратег и писател - Юлий Цезар, а август - на първия римски император и негов наследник - Октавиан Август.
Именно Юлий Цезар заедно с математика Сосиген през 46 г. пр.н.е. реформират ползвания дотогава римски календар. Така с новите подобрения се въвежда ползването на Юлианския календар, носещ името именно на Гай Юлий Цезар.
- Въпреки промените във вече новия и по-точен Юлиански календар, имената на последните четири месеца от годината били запазени.
Най-вероятно е имало опити да се намерят други имена на септември, октомври, ноември и декември, но въпреки това те запазили дотогавашните си наименования за числата 7, 8, 9 и 10, останали от древния римски календар. Спомняте си - в него годината започва от март, съответно септември се пада седми месец, а декември - десети.
Имената на месеците в българския календар
През XVI век Юлианският календар остава в историята след като папа Григорий XIII въвежда ново отброяване на дните от годината, носещо неговото име - Григориански календар.
България официално приема Григорианското летоброене едва четири века след утвърждаването му в европейските страни. Дотогава страната ни използва Юлианското броене, а това е причината при нас все още да се говори за някои исторически дати по стар (по Юлианския календар) и нов (по Григорианския календар) стил.
А преди тези важни събития и приемането на латинските еквиваленти, българите използвали собствени имена на месеците, наименувани на промените, които настъпвали в околната среда през съответния период от годината. По тази причина и макар с доста остарели думи, повечето от тях бихте могли да разберете и да си обясните и сега.
Няма как да не сте чували за Голям и Малък сечко - съответно януари и февруари.
- Януари бил месецът на “горящия дънер",
- а февруари - “на страшния лед".
- Името на март е бил сухият месец - Сухи,
- а след него идва Брезов - април. Брезов означавало "многоцветният месец" или месецът, през който брезите цъфтят.
- Следвали топлите месеци, през които земята “оживявала”. Май бил Тревен - "тревистият месец",
- юни - Изок, на скакалците, които нападали посевите.
- Юли - месецът на жътвата и прибиране на реколтата, наричали Чръвен, според някои източници на вид червеи, които се събирали през лятото и от които се получавала червена боя.
- Името на месец август било Зарев - месецът за оране на нивите,
- а на цъфтежа на смрадликата бил наречен деветият месец - Руен.
- Няма как да объркате месеца на падащите листа - октомври и старото му име Листопад.
- Не толкова ясно обаче е името на ноември - Груден, заради студа, който сковавал земята грудки (буци).
- Без обяснения последният месец декември бил просто Студен.
Още от автора:
Шишенци, Цонево, Мусачево: Най-зловещите български села
"Проклятието Грималди": Изгаряне на клада, отвличане и нещастна любов
