В края на XIX век президентът Джеймс Гарфийлд влиза в Белия дом с обещание за прогрес и реформи. Четири месеца след встъпването си в длъжност обаче е прострелян, а последствията от това покушение променят завинаги американската политическа история. Тъкмо на този драматичен период е посветена новата поредица на BBC – „Смърт от мълния“, която проследява живота, идеите и трагичната съдба на 20-ия президент на САЩ.
През 1880 г. страната се намира в решаващ момент. Възникват въпросите дали бившите роби най-сетне ще получат равни граждански права и дали дълбоко вкоренената система за политическо покровителство – раздаването на постове на партийни лоялисти вместо на компетентни специалисти – може най-сетне да бъде реформирана. На Националния конгрес на Републиканската партия през юни същата година конгресменът от Охайо Джеймс Гарфийлд отправя пламенен апел към страната да изпълни своите обещания към всички американци. Речта му предизвиква бурни овации и делегатите настояват именно той да бъде издигнат за кандидат-президент.
Гарфийлд първоначално отказва номинацията, твърдейки, че не желае президентския пост. Но вълната на подкрепа – насочена към човек, който подобно на Ейбрахам Линкълн се е издигнал от бедност и е проявил храброст като генерал от армията на Съюза – се оказва неудържима. През ноември 1880 г. той е избран за 20-и президент на САЩ.
Only if….. we had more Garfield’s. ‘He could have been remarkable': The tragic murder of forgotten US President James Garfield https://t.co/2Uq6Pwrj8o
— jennifer blei stockman (@jenniferstockm1) November 8, 2025
Последвалите събития се превръщат в една от най-трагичните глави в американската президентска история: след покушението Гарфийлд умира от тежък сепсис. Историкът Кандис Милард описва подробно тези месеци в бестселъра си „Съдбата на републиката: История за лудостта, медицината и убийството на един президент“. Нейните изследвания служат за основа на документалния филм „Убийството на един президент“, излъчен по PBS през 2016 г.
Голямото историческо „ами ако?“
Днес Netflix представя амбициозна, визуално внушителна адаптация на книгата на Милард – четирисерийната драма „Смърт от мълния“ на сценариста Майкъл Маковски. В главната роля влиза Майкъл Шанън като Джеймс Гарфийлд, а Матю Макфадиен играе неговия убиец – Чарлз Гито. Милард казва пред BBC, че се надява зрителите да си припомнят колко малко е необходимо, за да се промени ходът на историята: „В случая с Гарфийлд комбинацията от лудостта на един човек и невежеството и дребнавите амбиции на друг опустошиха цяла нация.“
Гито проявява признаци на сериозна психическа нестабилност много преди да стреля по президента, но в онази епоха със зачатъчна психиатрия не получава никаква помощ. От своя страна д-р Уилфред Блис – лекарят, който настоява да ръководи лечението – отсича модерните антисептични методи, работейки с нестерилизирани инструменти и дори със собствените си пръсти. Милард описва в болезнени детайли как именно неговата некомпетентност води до смъртта на президента.
James Garfield 🇺🇸 was shot by Charles Guiteau #OTD 1881
— Presidential Wisdom (@PrezWisdom) July 2, 2023
He would linger for ~80 days until he died in September
Present that day was Robert Todd Lincoln who would also have contact with his father Abraham Lincoln 🇺🇸 and William McKinley 🇺🇸 on the days they were shot#POTUS 💔 pic.twitter.com/JgHqoM1kWx
Сценаристът Маковски открива книгата на Милард случайно и я прочита на един дъх. Веднага си представя как може да бъде превърната в драма. След първоначален отказ авторката все пак му се доверява – впечатлена от предишния му опит с филма „Лошо образование“, отличен с „Еми“. За Маковски историята на Гарфийлд представлява едно от големите американски „ами ако“: „Ако не беше станал мишена на убиец, смятам, че можеше да се превърне в един от най-забележителните ни президенти“, казва той.
В книгата си Милард навлиза в детайли за Републиканската партия, за новаторските антисептични идеи на Джоузеф Листър и дори за ранния металотърсач, изобретен от Александър Греъм Бел, използван при опитите за намиране на куршума. Маковски обаче избира да изгради драматичен контраст между житейските пътища на Гарфийлд и Гито – единият се издига чрез талант и характер, другият отчаяно се стреми към величие, което света никога не му дава.
Мотивацията на убиеца
Чарлз Гито се проваля като адвокат, журналист, проповедник и дори като член на комуна за свободна любов. Въпреки това той вярва, че Бог му е отредил велика мисия. След внезапната номинация на Гарфийлд за президент Гито се вманиачава по него и пътува до Ню Йорк, убеден, че ще играе ключова роля в победата му. След като му позволяват да произнесе една несвързана реч по време на кампанията, той решава, че това му отваря вратата към висок държавен пост.
Гарфийлд е яростен противник на т.нар. система на плячката – раздаването на постове като политически бонус – но Гито вярва единствено в нея. След изборната победа той настоява да бъде назначен за посланик на САЩ във Франция и ежедневно се появява в Белия дом. Дори оставя речта си върху бюрото на президента с надпис „Консулство в Париж“, придружена от стрелка към собственото му име.
През това време Гарфийлд работи по амбициозна програма – модернизация на военноморските сили, разширяване на търговията в Латинска Америка и активна защита на гражданските права. Назначава Фредерик Дъглас, бивш роб и влиятелен реформатор, на висок държавен пост. Но е изправен и пред сериозна вътрешнопартийна опозиция – най-вече от сенатора Роско Конклинг, който използва влиянието си върху доходоносните митници в Ню Йорк, за да подкопава реформаторските идеи на президента.
Когато Гито вече не е допускан до Белия дом, той започва да преследва държавния секретар Джеймс Блейн. Последният му заявява недвусмислено, че никога няма да получи никаква позиция в администрацията. Без пари и перспектива, Гито се затваря в евтина квартира и стига до убеждението, че „истинският“ републикански лидер е вицепрезидентът Честър Артър – а неговата собствена „мисия“ е да убие Гарфийлд.
Тогавашните президенти се движат без охрана – въпреки че убийството на Ейбрахам Линкълн е само шестнадесет години по-рано. Гарфийлд сам пише: „От убийството не може да се предпазиш повече, отколкото от гръм. Най-добре е да не се тревожиш за нито едното.“
На 2 юли 1881 г., след дни преследване, Гито стреля по президента на гара „Балтимор и Потомак“ във Вашингтон.
Силата на драматизацията
Тази фатална фраза – „смърт от мълния“ – вдъхновява Маковски за заглавието на сериала. За ролята на Гарфийлд той привлича Майкъл Шанън, а Макфадиен се превъплъщава в Гито, превръщайки сложния му психически свят в плашещо реалистичен портрет. Авторката Милард, посетила снимачната площадка, е впечатлена от изпълненията: „Шанън улавя интелекта, достойнството и добротата на Гарфийлд, а Макфадиен пресъздава лудостта и заблудите на Гито до съвършенство.“
Маковски се придържа точно към някои исторически моменти, но в други си позволява художествена интерпретация – например при представянето на единствената среща между Гито и президента в Белия дом. В неговата версия отчаянието на Гито се вижда ясно, когато той умолява: „Кажи ми как и аз мога да бъда велик.“
Сценаристът се надява зрителите да изпитат известна емпатия към Гито, без да забравят жестокото му престъпление. Гито е осъден и екзекутиран на 30 юни 1882 г. „Той беше човек, който постоянно срещаше отхвърляне и нямаше никаква система, която да го подкрепи. В крайна сметка страната плати цената“, казва Маковски.
It’s the best presidential birthday of the year! James A. Garfield, 20th POTUS, born in Orange Township (now Moreland Hills), Ohio #onthisday 192 yrs ago: 11/19/1831. He was POTUS just four months before being shot by an assassin on 7/2/1881; he died at age 49 on 9/19/1881. pic.twitter.com/cbDA8kcMwn
— James A. Garfield National Historic Site (@GarfieldNPS) November 19, 2023
Наследството на Гарфийлд
Докато страда от болки, инфекции и некомпетентното лечение на Блис, Гарфийлд се пита дали името му изобщо ще остане в историята. Днес е ясно, че неговата смърт има огромно значение. Националната скръб от трагедията подхранва мощни обществени искания за реформа в държавната служба. Хората разбират, че покушението – макар и извършено от психически нестабилен човек – започва от отказана политическа услуга в система, в която тя би трябвало да се подразбира.
Новият президент Честър Артър, издигнат именно от тази система, се отказва от корумпираните практики, които го поставят във властта. През 1883 г. той подписва Закона Пендълтън, който въвежда конкурсни процедури и стандарти, базирани на заслуги, при назначаването на държавни служители.
Както отбелязва биографът К. У. Гудиър, реформацията, започната след смъртта на Гарфийлд, поставя основите на професионална, стабилна и политически независима федерална администрация – модел, чиито ползи се усещат и до днес.
