Н а 30 ноември 1874 г. е роден британският политик и държавник Уинстън Чърчил – член на Парламента в продължение на 64 години, той служи в 13 правителства и два пъти е министър-председател на Великобритания (1940 – 1945 и 1951 – 1955). Офицер в Британската армия, историк, писател и художник.
Като млад офицер той участва в боеве в Британска Индия, Судан и е пленен от бурите по време на Втората англо-бурска война. Спечелва си слава като военен кореспондент и писател. В предната линия на политиката в продължение на петдесет години, Чърчил заема много политически и кабинетни постове. Преди Първата световна война служи като министър на икономиката, министър на вътрешните работи и първи лорд на адмиралтейството в либералното правителство на Аскуит.
Той инициира и ръководи съюзническата Галиполска операция на Дарданелите през 1915 г. и е яростен застъпник за привличането на България като съюзник на страната на Антантата, което е могло да доведе до победа и превземане на Константинопол. Това обаче не става, а операцията претърпява решителен провал и той е принуден да напусне поста си и правителството като цена за съставяне на ново коалиционно правителство. Служи за кратко на Западния фронт, командвайки 6-и батальон на кралските шотландски стрелци. Връща се в правителството като министър на боеприпасите, държавен секретар на войната, държавен секретар на авиацията и държавен секретар за колониите. След войната Чърчил служи като канцлер на хазната в консервативното правителство на Болдуин през 1924 – 1929, което противоречиво връща лирата стерлинг към златния стандарт в нейния предвоенен паритет, критикувано като грешка. Чърчил заема позиция срещу увеличеното местно самоуправление на Индия и е противник на абдикацията на крал Едуард VIII през 1936 г.
При избухването на Втората световна война той отново е назначен за първи лорд на адмиралтейството. След оставката на Невил Чембърлейн на 10 май 1940 г., Чърчил става министър-председател на Обединеното кралство и остава начело до края на войната и победата на Съюзниците. Известен с непоколебимата си позиция срещу Германската империя, дори когато тя завладява голяма част от Европа през 1940 г., той игнорира предложенията на Адолф Хитлер за сепаративен мир, в резултат на което започва битката за Британия. Чърчил се изявява със своите речи и радиопредавания, които вдъхновяват британския народ.
Отношението му към България
По време на Първата световна война като член на Военния съвет Чърчил яростно се застъпва пред кабинета за привличането на България на страната на Антантата „на всяка цена“. В писмо до външния министър Едуард Грей Чърчил протестира против пасивното изчакване на събитията от Форин офис:
„Аз съм изцяло в полза на това да играем играта така, че да получим България... Тя е голямата награда и чак когато разберем със сигурност, че тя няма да се присъедини към нас, можем да вземем предвид гръцките и сръбските интереси... Засега сме в българския лагер, нека да останем в него. Тя (България) струва колкото останалите взети заедно и тя ще докара останалите”.
През юни 1915 г. Чърчил пише меморандум, в който казва, че при първия по-значителен успех при Дарданелите: „България неизбежно трябва да се устреми към Одрин, а с България целият Балкански полуостров ще мине на наша страна”.
В меморандум от юли 1915 г. Чърчил пише: „Ние трябва да спечелим България сега. България е силна, армията ѝ е готова, народът ѝ е уязвен от руските поражения, териториалните ѝ искания са справедливи и напълно отговарят на принципите за правата на народите, от които трябва да се ръководим. Само по себе си подтисничеството, упражнявано от сърбите в българските области в Македония, е голямо зло. Присъединяването на Кавала към Гърция след Втората балканска война се оказа, както беше признато още тогава, долно и неразумно дело. В исканията, които сега България издига, няма нищо, което да е несъвместимо с принципите на разума и честта”.
Балканските страни обаче се държат резервирано и отказват да се присъединят към „каузата на справедливостта срещу хунското варварство“.
През Втората световна война България първоначално поддържа неутралитет, като по отношение на Крайовската спогодба от 5 септември 1940 г. Чърчил казва: „Винаги съм смятал, че Южна Добруджа трябва да принадлежи на България”.
Това обаче не донася промяна на общественото мнение в България в полза на Великобритания, тъй като спогодбата е сключена изключително под натиска на Третия райх.
На 1 март 1941 г. България се включва във войната на страната на Тристранния пакт, с което става противник на Съюзниците. Пренасянето на бойните действия през есента на 1943 г. на територията на Южна Италия довежда до попадането на Балканите в обсега на съюзническата бомбардировъчна авиация. Това обстоятелство е съчетано с примамливите за Чърчил перспективи за падането на прогерманския режим в България преди появата на Съветската армия в района на Балканите.
Въздушната война срещу България започва на 14 ноември 1943 г. и продължава до края на март 1944 г. Британските и американските бомбардировачи пристигат над своите цели (най-често София) на големи ескадрили, прикривани от значителни формации изтребители. Командването на Вермахта не е в състояние да помогне на малобройната българска авиация, разполагаща с изостанала и износена материална база.
Независимо от това българските летци встъпват в неравна битка с превъзхождащия ги противник. Само по време на една от големите бомбардировки над София са свалени осем български изтребителя. Капитан Димитър Списаревски врязва самолета си в американски бомбардировач B-17 „Летяща крепост“, за да не допусне той да хвърли товара си над София. Въпреки превъзходството си, и съюзническата авиация търпи загуби – 329 членове на нейните екипажи попадат в плен, от които 69 умират от раните си. В резултат от бомбардировките са убити няколко хиляди души, стотици са тежко ранени, напълно разрушени са 1500 сгради само в София. Бомбардирани са и Враца, Дупница, Скопие.
По повод смъртта на цар Борис III Чърчил казва: „Каквото сполетя цар Борис, ще сполети също и други, които са на страната на Германия!”.
На 6 февруари 1944 г. американското посолство в Анкара информира президента си, че посланикът на България в Турция Н. Балабанов е разисквал възможността за промяна на българската политика, без да поставя никакви предварителни условия с изключение на едно-единствено – да бъдат запазени границите на България от преди Втората световна война.
От българска страна е отправено искането да бъдат прекратени бомбардировките над страната до пристигането в Анкара на официална българска мисия, упълномощена да преговаря със Съюзниците по въпроса за излизането на България от войната. След получаването на тази информация Рузвелт се обръща към Чърчил с предложение да бъдат прекратени бомбардировките над България. В своята ответна телеграма Чърчил пише: „След като лекарството е свършило толкова добра работа, нека да продължат да получават допълнителни дози от него“.
- Зимната война
На този ден през 1939 г. започва Зимната война (наричана също Съветско-финска война) е война между Съветския съюз (СССР) и Финландия. През октомври 1939 г. СССР отправя ултимативно искане към Финландия за териториални отстъпки в района на Ленинград и няколко острова във Финския залив, като предлага за компенсация блатист район в Карелия. Финландското правителство отказва. На 28 ноември съветското правителство анулира Договора за ненападение от 1932 г. На 30-и започва съветското настъпление.
Първоначално съветското нападение е затруднено, тъй като те не могат да прехвърлят достатъчно войски на запад. Те разполагат само с една-единствена железопътна линия от Ленинград до Мурманск с едно отклонение до финландската граница. Командващият финландските войски ген. Карл Густав Манерхейм използва превъзхождаща бойна тактика и нанася на съветските войски големи поражения в жива сила, хиляди съветски войници загиват и от неимоверния студ. Финландските войници са по-добре екипирани за зимна война, придвижват се на ски, носят маскировъчни бели дрехи и използват максимално предимствата на природните дадености – безкрайни гори и блата.
В хода на войната съветското командване съсредоточава многократно превъзхождащи в жива сила и въоръжение армейски части и постепенно вземат надмощие. Малката армия на Финландия започва да се стопява, а боеприпасите привършват. Единствената надежда остава Френско-британския план за сухопътна помощ от 135000 (100000 британски и 35000 френски войника) армия с въздушна и морска поддръжка, който бива осуетен заради отказа на Швеция и Норвегия през техни територии да преминат френско-британски войски. След като финландското правителство не получава обещаната помощ се принуждава да поиска мир.
Родени:
- 1835 г. – роден е американският писател Марк Твен
- 1937 г. – роден е британският режисьор Ридли Скот („Пришълецът“, „Блейд Рънър“, „Телма и Луиз“, „Редник Джейн“, „Гладиатор“, „Ханибал, „Блек Хоук“, „Небесно царство“, „Американски гангстер“, „Робин Худ“, „Прометей“, „Марсианецът“, „Домът на Гучи“, „Наполеон“, „Гладиатор“2)
- 1955 г. – роден е английският музикант Били Айдъл
- 1965 г. – роден е актьорът Бен Стилър („Ах, тази Мери“, „Запознай се с нашите“, „Зулендър“, „Нощ в музея“)
Починали:
- 1900 г. – умира ирландският поет и драматург Оскар Уайлд
- 2013 г. – умира американският актьор Пол Уокър („Бързи и яростни“, „Престъпно предградие“, „Осем герои“, „Опасно синьо“)
