В своя апогей, Британската империя е най-мащабното държавно формирование, съществувало някога. Най-голямото си териториално разширение тя достига през 20-те и 30-те години на миналия век, когато колонии, подчинени на Лондон, има на практика на всички континенти. По това време, империята обхваща почти една четвърт от сушата на земното кълбо. Нейната история е изпълнена с изключителни постижения в различни сфери на науката и изкуството. В същото време, обаче, тя е отговорна и за някои от най-мрачните и шокиращи събития, случили се през ХХ в. В следващите редове може да научите повече за част от тях:
- Бунтовете в Кипър
В периода между 1915 и 1960 г. Кипър е част от Британската империя. Тогава социално-икономическото положение на острова се подобрява значително, но действията на Лондон също така водят до ожесточаването на съперничеството между гръцкото православно мнозинство и турското мюсюлманско малцинство. Това в крайна сметка води до разделянето на Кипър на две части. През 1955 г. бунтовници, недоволни от британското управление, започват да извършват бомбени нападения. Отговорът на властите не закъснява. Около 3000 души са задържани по подозрения, че са „терористи“. Много от тях прекарват зад решетките години, без да им бъдат повдигнати обвинения, а екзекуциите, мъченията и побоите постепенно се превръщат в част от ежедневието им. Най-младите задържани са на 15-годишна възраст. Що се отнася до онези, които са признати за виновни по обвинения в сътрудничество на бунтовниците, те са изпратени в Лондон и настанени в тамошни затвори. След като опозиционни политици повдигат въпроса за условията, в които живеят задържаните, става ясно, че много от преместените в британската столица кипърци са със счупени крайници и други тежки травми – нагледни доказателства за ужасяващото отношение към тях.
The Amritsar massacre was probably the most murderous single act in the history of the British Empire. One of our most popular articles of the past year was a review of "Amritsar 1919" https://t.co/qJ4NeK2kWa
— The Economist (@TheEconomist) December 22, 2019
- Клането в Амритсар
На 13 април 1919 г. хиляди индийци се събират на протест срещу британските власти в град Амритсар, намиращ се в щата Пенджаб. Това става въпреки издадената малко по-рано забрана за масови събирания. Хората са недоволни от приемането на закон, който на практика суспендира гражданските свободи и води до ареста на няколко популярни националистически лидери. Случилото се след това се превръща в една от най-срамните страници в историята на Британската империя. Бригаден генерал Реджиналд Дайър решава да отвърне на демонстрацията със сила. Той нарежда на подчинените си войници да преградят всички изходи от парка, в който се събират протестиращите и да открият огън по тях. По различни оценки, между 379 и 1000 души са убити, като сред тях има много жени и деца, а други 1100 са ранени. Военните не спират да стрелят, докато мунициите им не свършат. Когато новината за случилото се достига Лондон, парламентът е потресен, но изминава цяла година преди Уинстън Чърчил (по това време той е военен министър) да осъди насилието, представяйки клането като изолиран случай. Бригаден генерал Дайър на свой ред защитава действията си, тъй като, по думите му, демонстрантите се били събрали в „открит бунт срещу короната“. Когато се завръща във Великобритания, негови поддръжници му подаряват меч, украсен със скъпоценни камъни, на който пише „Спасителят на Пенджаб“. Считан от мнозина за герой, той така и не е наказан за действията си. И до ден днешен Лондон не е поднесъл извинения за клането в Амритсар.
"There was so much starvation... so many people died without food"
— BBC News (World) (@BBCWorld) April 7, 2023
Zebunnessa Khair recalls what she witnessed as a child during the Bengal Famine in British-run India ⬇️
- Бенгалският глад
През 1943 г. масов глад отнема живота на между 1,5 и 3 млн. души в индийския регион Бенгал, който по това време е част от Британската империя. Според редица експерти, тази трагедия е можело да бъде предотвратена, но властите не направили нищо, за да помогнат на бедстващото население. През въпросната година Втората световна война е в разгара си и цялото внимание на Лондон е насочено към бойните действия в Европа, като ситуацията в Индия остава на заден план. Според изследване, публикувано през 2010 г., обаче, това не е цялата истина. Учените отбелязват, че т. нар. Бенгалски глад не е пряко причинен от суша или проблеми с посевите. Нещо повече – през 1943 г. в региона всъщност паднали повече валежи от обичайното количество за периода юни – септември. Според авторите на изследването, британските власти не просто проявили изключителна некомпетентност, но липсата на адекватни мерки всъщност представлява съзнателен ход, направен от премиера Чърчил. Съществуват сведения, че той дал заповед за отклоняване на храна за умиращите от глад индийци както към разполагащите с достатъчно провизии британски войници, така и към Гърция и Югославия. Освен това се смята, че той не допуснал САЩ и Канада да окажат помощ на бедстващите хора, а на всичкото отгоре по инициатива на Лондон цената на зърното била повишена, правейки го на практика недостъпно за жителите на азиатската страна. Някои дори твърдят, че когато Чърчил бил информиран за случващото се, единственият въпрос, който задал, бил защо Ганди е все още жив. В интерес на истината, още през 1981 г. носителят на Нобелова награда за икономика Амартя Сен заяви, че Великобритания е разполагала с достатъчно продоволствия, за да изхрани хората в Бенгал, но избира да не го направи.
A History Of The Mau Mau Rebellion Of Kenya And The Colonial Brutality Of The British pic.twitter.com/PO2ZzwPQSK
— Afrika Stories (@Afrika_Stories) August 28, 2021
- Лагерите в Кения
Въстанието Мау Мау, което избухва през 50-те години на миналия век, представлява повратен момент в историята на Кения. Голяма част от жителите на страната, която по това време е британска колония, решават да се вдигнат на бунт, за да извоюват своята независимост. В хода на конфликта загиват най-малко 11 000 души, като той е белязан от извършването на близо 1100 екзекуции – най-масовото прилагане на смъртно наказание в историята на Британската империя. Освен това, властите в Кения създават концентрационни лагери, в които са вкарани близо 1,5 млн. души. С призиви като „Труд и свобода“ (думи, напомнящи изключително много за лозунга „Трудът освобождава“, поставен над входовете на редица нацистки концлагери), затворниците са принудени да работят при ужасяващи условия. Предполага се, че хиляди загиват и са погребани в масови гробове. Много кенийци са подлагани на жестоки изтезания, включително изнасилвания и кастрации. Въпреки че въстанието Мау Мау е потушено по брутален начин от властите, Кения все пак получава своята независимост през 1963 г. Десетилетия по-късно, Лондон поднася своите извинения и отпуска пакет от компенсации за пострадалите и техните близки в размер на около 31 млн. долара.
Още от автора:
Руслан Трад пред Vesti.bg: Ще се разрасне ли конфликтът между Израел и Иран
Терористите, които използват глада като оръжие
Краят на един политически романс
Несъстоялата се среща, която целият свят продължава да очаква
Изненадващата история на забранените цветове
Пред провал ли е мирният план на Тръмп за Украйна
Настъплението на Русия в Африка
Изборите в Полша и дългата ръка на Кремъл
Индонезия – страната, която иска да има нула врагове и хиляда приятели
Случайните открития, които промениха историята на медицината
Опитва ли се Путин да върне Русия в Средновековието
Как Кашмир се оказа „ябълката на раздора“ между Индия и Пакистан
Войната на Виктор Орбан срещу ЛГБТ+ общността
По пътя на дипломацията – ще помогне ли Саудитска Арабия за постигането на мир в Украйна
След края на войната – какво бъдеще очаква Украйна
Бизнес, дипломация и заплахи – какво ще се случи с Гренландия
Политиците, които обявиха война на науката
Ердоган срещу Имамоглу – сблъсъкът за бъдещето на Турция
Задава ли се краят на ерата Орбан
Република Сръбска – бурето с барут, което може да избухне съвсем скоро
Непостижима цел ли е мирът в Украйна
Шокиращата история на най-корумпирания държавен лидер в историята
Единството като непостижима цел: Застрашено ли е бъдещето на ЕС
Тръмп срещу Зеленски – скандалът, който раздели Запада на две
Кой ще спечели войната в Украйна
Климатичната криза, която заплашва бъдещето на човечеството
Изборите в Германия и неясното бъдеще на Европа
Държавите, които поеха доброволно по пътя на диктатурата
Как Европа се оказа изолирана от преговорите за Украйна
Секретните военни бази в САЩ, за които повечето хора дори и не са чували