П рез последните години горските пожари в Европа се превръщат във все по-сериозен проблем. Освен че представляват непосредствена заплаха за живота на много хора, те нанасят огромни щети на околната среда и застрашават цели екосистеми. В същото време, огнените стихии създават и друг риск: взривяването на милиони боеприпаси, останали заровени в земята след военните конфликти, разиграли се на територията на Стария континент през ХХ в. Климатичните промени и обезлюдяването на селските райони ги превръщат в сериозна заплаха както за местните жители, така и за пожарникарите. Примерите в това отношение са много. Когато през юли в националния парк „Мюриц“ в Североизточна Германия избухна горски пожар, потушаването му се оказа изключително сложна задача. Наред с огнеборците, на терен се наложи да работят и сапьори, тъй като гората е осеяна с муниции, останали от времето на Студената война. Екипите изобщо не можеха да се приближат до някои участъци заради голямата опасност от експлозии.
Малко по-късно, огнена стихия обхвана район с площ около 42 000 хектара в област Жиронд в Югозападна Франция. Бушуващите край Льо Порж пламъци достигнаха забравено хранилище със стотици артилерийски снаряди от Втората световна война. Някои от тях бяха извадени и обезвредени, но други избухнаха по време на пожара, като един от тях нанесе сериозни щети на къща, в която, за щастие, не е имало никой. По думите на кмета на Льо Порж Марсиал Занинети, властите не са знаели, че на въпросното място има подобни боеприпаси. Двата случая нагледно демонстрират, че в различни части на Европа все още има огромни количества взривни устройства, останали от войните през миналия век. Пожарите на свой ред стават все по-големи и продължителни, което означава, че тези боеприпаси се превръщат в заплаха, която не бива да бъде подценявана.
As climate change causes wildfires to become more frequent and more destructive, Europe — the fastest-warming continent — is emerging as a kind of bull’s-eye for these catastrophes. https://t.co/QXBh11erTw
— NBC News (@NBCNews) July 29, 2026
Увеличаващи се рискове
Експертите са единодушни, че докато са заровени под земята, боеприпасите са сравнително безопасни и вероятността да избухнат е малка. В случай на горски пожар, обаче, ситуацията се променя. Взривните устройства лесно могат да се възпламенят или детонират, ако бъдат нагрети. Допълнителен проблем е възрастта им. Десетилетията корозия правят техните компоненти значително по-нестабилни, отколкото са били при производството им. Важно е да се отбележи, че пожар, който преминава през сухите треви и повърхностния слой на почвата за няколко минути, обикновено не е достатъчен, за да предизвика взрив. Но когато пламъците горят с часове или дни, както и когато огънят проникне в пресъхнали торфени почви и продължи да тлее, натрупаната топлина може да достигне до боеприпасите и да доведе до мощни експлозии.
Именно това се случи многократно през 2025 г. при пожар в Северен Йоркшир, Великобритания. Пламъците достигнаха до дълбоките торфени пластове и за шестте седмици, през които районът гореше, избухнаха над 20 снаряда от Втората световна война. Огнените стихии създават и още един риск. Унищожавайки растителността и горния слой на почвата, те могат да разкрият мини, снаряди и муниции, които в противен случай биха останали заровени (сценарий, който се разигра след споменатия вече пожар край Льо Порж). И още нещо – проблемът далеч не се ограничава единствено до горските пожари. През 2018 и 2019 г. шест склада за боеприпаси в Ирак експлодираха в периоди, когато температурите редовно надхвърляха 45 градуса по Целзий. В тези случаи не става въпрос за опасни пламъци, а за продължителна и екстремна жега. Подобно нещо се случи и в Йордания през 2020 г., където при сходни условия избухна експлозия в склад за муниции.
France wildfires reveal hundreds of WW2 shells in village https://t.co/wxQPa8H8Qj
— BBC News (World) (@BBCWorld) August 4, 2026
Най-опасните райони
И до ден днешен Европа е осеяна с взривни устройства, останали от двете световни войни. Особено тревожно е, че голяма част от тях се намират в територии, които са изложени на голям риск от пожари – гори, торфища и пустеещи местности, използвани някога като военни бази или учебни полигони. Пример в това отношение са обширни райони в Североизточна Германия, някои от които днес са със статут на природни резервати. Службата за обезвреждане на боеприпаси постепенно ги разчиства, но те са толкова много, че цялостно им премахване е на практика невъзможно. В Северна Франция и Белгия пък всяка пролет фермерите изваждат от земята снаряди от Първата световна война – нещо, което самите те наричат „желязна реколта“. Части от т.нар. „Червена зона“ край Вердюн във Франция са официално необитаеми в продължение на повече от век заради огромните количества боеприпаси, останали там след една от най-дългите и кръвопролитни битки по време на конфликта (тя продължава 300 дни и отнема живота на над 300 000 войници).
Югозападна Франция, включително горите в Жиронд, които преди броени седмици бяха засегнати от унищожителни пожари, също е била сцена на тежки бойни действия, а освен това там са складирани боеприпаси през Втората световна война. Подобна е ситуацията и във Великобритания. Торфени райони като Норт Йорк Мурс са използвани за танкови учения. Част от останалите взривни устройства все още се намират в почвата, която при продължителни засушавания става все по-застрашена от огнени стихии. Разбира се, не само Западна Европа е изправена пред подобни рискове. На територията на Босна и Херцеговина, Хърватия, Сърбия и Косово има огромно количество снаряди и мини, останали след югославските войни през 90-те години на миналия век. Въпреки дългогодишните кампании за премахването им, стотици квадратни километри все още са потенциално опасни. На фона на днешните събития, не бива да се забравя, че Украйна също е сред държавите, в които има голям брой неексплодирали боеприпаси.
Europe’s summer fires have shaken both countries. Flames have engulfed large swathes of land and moved closer to cities such as Bordeaux. With every year, such blazes become less an exception and more the rule https://t.co/HfnHSjV4vm
— The Economist (@TheEconomist) August 2, 2026
Последиците от климатичните промени
Повод за много притеснения е и фактът, че самите пожари стават все по-мащабни и продължителни. Доказателство за това са огнените стихии, които нанесоха огромни щети в Испания и Франция това лято. Честите горещи вълни, оскъдните валежи и засушаването, обхванало обширни части от Европа, създават условия за изключително бързото разпространение на пламъците. Според учените, климатичните промени са основната причина за задълбочаването на кризата с горските пожари. Броят на летните дни с екстремни условия, благоприятстващи възникването и разпространението на подобни стихии в Южна Европа, се е удвоил между 1981 и 2025 г. Проведените изследвания показват, че тенденцията вероятно ще продължи. С повишаването на температурите и променящия се режим на валежите, пожарите несъмнено ще зачестят, сочат още прогнозите на експертите.
В интерес на истината, климатът далеч не е единственото обяснение. Докато в Европа и Северна Америка се наблюдава рязко увеличаване на честотата и интензивността на пожарите, в глобален мащаб площите, засегнати от тях, показват различна тенденция. Причината е, че демографските промени и начинът, по който се обработват земеделските площи, също влияят върху вероятността дали в даден район ще избухне огнена стихия. В части от Африка, например, предприетите мерки за предпазване на екосистемите и подобряването на някои земеделски практики допринасят за ограничаването на пожарите. В същото време, в Европа ситуацията е различна. Обезлюдяването на селските райони и изоставянето на обработваеми земи водят до натрупването на големи количества храсти, сухи треви и друга растителност. Всичко това лесно може да се превърне в „гориво“, подхранващо все по-големите пожари, на които ставаме свидетели в последно време.
Още от автора:
Непозната и шокираща – какво знаем за историята на стоматологията
Адренохром – истина или измислица е конспиративната теория за „дрогата на елита“
Зверствата, извършени от Съюзниците по време на Втората световна война
Теориите, които се опитват да променят представите ни за Античността
Как изкуственият интелект променя бъдещето на медицината
Ядрен взрив или метеорит: Какво се крие зад инцидента „Вела“
На ръба на масова истерия: НЛО и Студената война
Земята е плоска, а гравитацията не съществува – войната между науката и конспиративните теории
Трагичната история на децата на Сталин
Отнета свобода – мрачната история на робството в Древен Рим
Какво не знаем за живота на основателя на СССР – Владимир Ленин
Колко опасни са снарядите с обеднен уран, които САЩ възнамеряват да предоставят на Украйна
Зоологическите градини, превърнали се в символ на Студената война
Ужасите на Първата световна война: Как химическото оръжие промени историята
Тайните на московското метро и подземните убежища на съветската власт
Индустриалната революция: Краят на една епоха и началото на друга
Между фактите и легендите – как викингите изчезнаха от Гренландия
Изумително: Гигантите, които наследиха динозаврите
САЩ срещу Китай – новата космическа надпревара
Кафето – напитката, която промени света
Сектата „Райски порти“: Масовото самоубийство на поклонниците на „Стар Трек“
Най-странните медицински практики в Древен Рим
Новият крал на Великобритания и церемонията, която светът очаква с нетърпение
Жената, която се опълчи на нацистите и спаси стотици хора от сигурна смърт
Наистина ли използваме едва 10 процента от мозъка си
Между фактите и легендите – истинската история на крал Артур
Изборите в Турция наближават – ще успее ли Ердоган да остане на власт
