Тихата игра на Пекин: Защо Китай не бърза да спасява Иран и как печели от хаоса|Vesti.bg

Н а фона на продължаващия конфликт в Близкия изток, въпросът за ролята на Китай в него не спира да е обект на разгорещени дебати. На пръв поглед, Пекин е само страничен наблюдател, който призовава за полагането на повече усилия за постигането на мир. Без да е пряко замесена във военните действия, които се случват на около 7000 км. от границите ѝ, страната се опитва да анализира внимателно как последиците от решението на САЩ и Израел да атакуват Иран могат засегнат нейните интереси. Според някои експерти, последните събития поставят Китай в неудобна позиция от стратегическа гледна точка. Офанзивата на САЩ представлява най-значимата подобна операция след войната в Ирак, като това се случва в регион, който е от огромно значение за енергийната стабилност и търговските амбиции на Пекин. Въпреки това, реакцията на китайските власти е сдържана. Какви са причините за това?

China has been noticeably quiet about the conflict in the Middle East, even as it engulfs a major Chinese friend, Iran.

The silence, though, is deliberate. @RChoongWilkins explains https://t.co/W8J7EA81EV pic.twitter.com/5NDHYlKQ4r
— Bloomberg (@business) March 21, 2026

Въпрос на принципи

Съвместната израелско-американска военна операция противоречи на един от основните принципи на китайската външна политика. Пекин открито се противопоставя на използването на сила като средство за намеса в политическите процеси в друга държава. За Китай, това е нещо повече от тема, свързана със зачитането на националния суверенитет и международното право. Самата азиатска страна е изправена пред редица проблеми с нейната териториална цялост, поради което е много внимателна, когато става въпрос за подобни казуси.

Именно това обяснява реакцията на Пекин от началото на конфликта в Близкия изток. На 28 февруари Китай (както и Русия) призова за свикването на извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН. Управляващата комунистическа партия също така изрази „силна загриженост“ от ракетните удари и призова за зачитане на териториалната цялост на Иран и незабавно прекратяване на военните действия. Пекин съчета този умерен дипломатически протест с вземането на предпазни мерки, призовавайки всички свои граждани, намиращи се в Иран, незабавно да се евакуират, а тези в Израел да бъдат изключително внимателни. Това навежда на мисълта, че азиатската страна иска да се подготви за евентуално задълбочаване на кризата, но не и да поеме инициативата в търсенето на изход от нея.

China’s quiet win in the Iran crisis https://t.co/i00Luap0FW pic.twitter.com/5VthjLJNkA
— Euractiv (@Euractiv) March 24, 2026

Приоритетите на Пекин

Много анализатори задават въпроса дали Китай е готов е да окаже подкрепа на Иран в хода на продължаващия конфликт. Някои дори правят паралел със сблъсъка между Пакистан и Индия, избухнал през май миналата година. Тогава Исламабад използва ракети и изтребители, предоставени от Пекин. Това не е особено изненадващо – Пакистан е важен съюзник на Китай, особено по отношение на някои регионални теми, в които е замесена и Индия. Техеран на свой ред не може да разчита на значителна подкрепа от Пекин, въпреки че азиатската държава снабдява Ислямската република с дронове и системи за противовъздушна отбрана. Не бива да се забравя, че конфликтът между Пакистан и Индия даде възможност на Запада да види в действие част от капацитета на китайската армия, докато в момента Пекин внимателно следи какво прави неговият основен съперник – Вашингтон.

Събирането на подобна разузнавателна информация е от голямо значение за дългосрочните планове на Китай, особено по отношение на ситуацията в Азиатско-тихоокеанския регион. Оказването на влияние върху настоящите бойни действия, обаче, не е сред приоритетите на Пекин и прогнозите, че може да се стигне до намеса на китайски военни в конфликта, са напълно неоснователни. Вносът на петрол от Иран несъмнено е важен, но не и незаменим. Инвестициите за осъществяването на ключовата инициатива „Един пояс, един път“ пък са насочени основно към страни от Персийския залив като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, които в момента са обект на постоянни атаки от Иран. Истината е, че Китай не се нуждае от Ислямската република, за да защити своите интереси. Дори и да се стигне до сваляне на режима в Иран и заместването му с друг, който ще се старае да поддържа добри взаимоотношения със Запада, това няма да навреди на геополитическите амбиции на Пекин.

Donald Trump said his postponed trip to China for a summit with counterpart Xi Jinping had been “reset” and suggested it would take place in mid-May https://t.co/BpVXs2rJPU
— Bloomberg (@business) March 19, 2026

В търсене на изход от кризата

Пасивната позиция на Пекин по отношение на събитията в Близкия изток не бива да се тълкува единствено като тактическа предпазливост. Анализаторите отбелязват, че това се е превърнало в основна характеристика на китайската външна политика. Ако режимът в Иран оцелее, азиатската страна ще му окаже ограничена подкрепа, избягвайки да се нагърбва с по-сериозни ангажименти. В случай, че властите в Техеран бъдат отстранени, то Пекин ще си постави за цел да изгради прагматични взаимоотношения с техните наследници. На фона на всичко това, с голям интерес се очаква срещата между президентите на Китай и САЩ Си Цзинпин и Доналд Тръмп. По първоначален план, тя трябваше да се състои в периода между 31 март и 2 април. Впоследствие, обаче, стана ясно, че срещата се отлага с няколко седмици и най-вероятно ще се проведе в средата на май. Представители на администрацията на Тръмп на няколко пъти отбелязаха, че основен акцент в преговорите ще бъде търговията, но държавните ръководители несъмнено ще обсъдят и ситуацията в Близкия изток.

Нестихващите военни действия повдигат много въпроси за предстоящата среща, на които все още не може да бъде даден отговор. Конфликтът е едно от най-големите предизвикателства, пред които американският президент се е изправял. Ударите по Иран трябваше да бъдат демонстрация на сила, с която САЩ да покажат на света (и в частност на Китай) своето военно превъзходство. Вместо това, илюзията за тяхното всемогъщество на практика беше разрушена, коментират анализатори. В същото време, Пекин осъзнава отлично, че един продължителен конфликт крие огромни опасности. Показателни в това отношение са думите на китайския външен министър Ван И, който отбеляза, че „няма победители във войни, които продължават дълго време“. Азиатската страна разполага с достатъчно големи петролни резерви, за да преодолее краткосрочните последици от задълбочаващата се криза. Но това е само върхът на айсберга. Китай няма контрол върху глобалните последици от войната, които могат да засегнат ключови пазари като Европа. Евентуално влошаване на енергийната криза в световен мащаб ще засегне интересите на всички държави. По тази причина, смятат експерти, страните в конфликта в даден момент ще бъдат принудени да сложат край на военните действия. Те сравняват случващото се днес с енергийната криза от 1973 г. Тогава, заради избухналата война между Израел и коалиция от няколко арабски държави, страните-износителки от Близкия изток и Северна Африка налагат петролно ембарго на САЩ и Европа. В резултат, Западът започва да оказва натиск върху Израел за спиране на бойните действия. Сега, очакванията както на Иран, така и на Китай, са сходни, но все още не е ясно дали те ще се сбъднат.

Още от автора: