П рез последните месеци все повече експерти прогнозират, че Руската федерация е пред разпад. Според тях, войната в Украйна, за която се твърдеше, че ще приключи за броени дни или седмици, се е превърнала в огромно предизвикателство за режима в Кремъл. Самият руски президент Владимир Путин заяви в интервю за телевизионния канал „Россия – 1“, че Западът се опитва да разедини федерацията и да установи контрол над някои нейни райони. Държавният глава добави, че това би унищожило руския народ, в резултат на което ще бъдат създадени нови нации – като „московци“ и „уралци“. Какво всъщност сочат фактите и основателни ли са твърденията, че може да станем свидетели на разпадането на Русия?
This day in 1945, the Soviet Invasion of South Sakhalin. Some 18,000 Japanese POWs in Sakhalin were sent to labor camps in Siberia.
— WWII Pictures (@WWIIpix) August 11, 2021
Following the Japanese surrender Sakhalin island remained under the control of the USSR, and remains Russian territory to this day. #WW2 pic.twitter.com/71KnDN0ete
- Уроците на историята
„Рано или късно, всяка империя се разпада. Какво се случва след това е изключително интересен въпрос“, отбелязва професорът по международни отношения от Бостънския университет Уолтър Клемънс. „След разпадането на Австро-Унгария, Виена не се опитва да възвърне контрола си над загубените територии. По сходен начин, крахът на Османската империя превръща Анкара в столица на по-малката, но и по-лесна за управление Турция. В периода между 1945 и 1976 г. Великобритания, Нидерландия, Франция и Португалия окончателно загърбват имперските си амбиции. Вместо това, те се опитват да установят взаимноизгодни отношения с доскорошните си колонии“, подчертава проф. Клемънс.
Други, обаче, правят опит да разширят териториите си. Най-яркият пример в това отношение е Германия по време на управлението на Адолф Хитлер. Нацистите мечтаят да превърнат страната в най-великата империя, съществувала някога – нещо, което така и не се случва. „Що се отнася до Русия, още през 1918 г. комунистическият режим се насочва към териториите, загубени по-рано. До 1922 г. са превзети Кавказ, обширни райони в Централна Азия, Украйна и Беларус, които се превръщат в част от разрастващия се Съветски съюз. Червената армия прави опит да покори Финландия, Полша и Прибалтика, но без успех. Въпреки това, след края на Втората световна война Йосиф Сталин разпростира властта си чак до Берлин, а няколко десетилетия по-късно Леонид Брежнев поглежда към далечни територии като Сомалия и Гренада“, допълва проф. Клемънс.
Войната в Афганистан през 80-те години на миналия век се превръща в повратен момент за СССР. Конфликтът изтощава Съветския съюз и на практика слага точка на имперските амбиции на Кремъл. „Всички знаем какво се случва след това – СССР се разпада, а редица държави обявяват своята независимост“, припомня още той. Всичко това е пряко свързано със събитията, на които ставаме свидетели днес. „Стремежът на Путин да възроди величието на Руската империя е очевиден. Ролята на Украйна е от голяма важност, тъй като без превземането ѝ, режимът в Кремъл няма да успее да постигне своята цел. Казано по друг начин – без Украйна, Русия няма да бъде империя. По тази причина, евентуално поражение на Москва най-вероятно би довело до падането на Путин от власт“, подчертава проф. Клемънс.
Ukraine faces a bleak winter amid great uncertainty: its counter-offensive has failed to break through Russian lines; its enemy is increasing its arms production; and its vital ally is paralysed by political turmoil https://t.co/jdYI0GaUzd 👇
— The Economist (@TheEconomist) December 2, 2023
- Неясното бъдеще на Русия
Колкото и някои експерти да твърдят обратното, разпадането на Русия всъщност е напълно възможен сценарий, смята проф. Джон Коларусо от университета „Макмастър“ в Хамилтън, Онтарио, който е автор на редица изследвания, свързани с историята и външната политика на страната. „Войната в Украйна показа, че руската армия, която е „лепилото“, поддържащо целостта на федерацията, е отслабена. Освен това, през последните няколко месеца се забелязва известно засилване на етническия национализъм в различни райони на Русия. Трябва да се отбележи, че нямаше подобни настроения преди избухването на конфликта, както и през първата му година. Според мен, желанието за независимост в някои региони расте, тъй като хората там смятат, че Кремъл вече не защитава техните интереси“, отбелязва той.
На сходно мнение е и проф. Клемънс. „От Чечня до Владивосток, т. нар. републики, влизащи в състава на Руската федерация, може да се отделят от нея в някакъв момент. В интерес на истината, не е изключено подобни събития да имат положителен ефект в дългосрочен план. Подобно на Австрия, една Русия с редуцирани граници би станала по-просперираща от когато и да е, но може и да последва примера на Турция – страна, която в известна степен все още мечтае да бъде империя, но не е добре подготвена да се справи с предизвикателствата на настоящия век“, смята той.
„Когато войната в Украйна започна, Путин искаше да демонстрира мощта на Русия. Това, което се случи, обаче, е точно обратното. Конфликтът разкри редица слабости на режима в Кремъл, което представлява фундаментална политическа промяна с непредвидими последици“, добавя проф. Коларусо. Според него, ако някои райони действително решат да се отделят от федерацията, това неизбежно ще доведе до избухването на кървави сблъсъци. „Ясно е, че никой не би имал полза от подобни събития. В бъдеще, обаче, хипотетичното създаване на нови държави би открило повече възможности за подобряване на отношенията между Изтока и Запада“, заключава той.
Chinese leader Xi Jinping hailed Russia and China's "close and effective strategic coordination" during Russian President Vladimir Putin's appearance at the Belt and Road Initiative forum. https://t.co/5DO7HZ3mCm
— DW News (@dwnews) October 18, 2023
- Задният двор на Китай
Обект на редица анализи е и бъдещето на Далечния изток. В средата на XIX в. Русия превзема обширни територии, които до този момент са част от Китай. През 1850 г. лейтенант Генадий Невелски основава военен пост до устието на река Амур. Генерал-губернаторът на Източен Сибир граф Николай Муравьов-Амурский осигурява продоволствия и логистика за изграждането на първите руски селища в района, а през 1858 г. Пекин официално признава придобивите на Москва. Въпреки това, статутът на въпросните територии продължава да е спорен. Доказателство е конфликтът между СССР и Китай, избухнал през 1969 г. на остров Джънбао (известен и с името Даманский).
През последните десетилетия Москва и Пекин проведоха редица срещи, посветени на въпросите, свързани с границата между двете държави. Това, обаче, не означава, че темата е приключила. В китайските учебници по история и до днес се споменава за загубата на 1,5 млн. квадратни километра, превзети от Русия, което Мао Цзедун смятал за „кражба на територия“. Както Кремъл, така и редица западни държави се опасяват, че Пекин може да се опита да превърне Далечния изток в свой сателит и източник на суровини като петрол, природен газ, злато и диаманти – нещо, което несъмнено би било от полза за китайската икономика. От друга страна, подобни сътресения имат потенциала да предизвикат размирици в Синдзян-уйгурския автономен регион, който в миналото нееднократно е ставал повод за сблъсъци между СССР и Китай.
Още от автора:
Какъв е произходът на някои от най-популярните стереотипи
Изследователите на НЛО, които се оказаха измамници
Забравената война между САЩ и Мексико
Въпрос на време - какво представлява атосекундата и как тя променя представите ни за света около нас
Американците, които избягаха в СССР по време на Студената война
Носи ли вина ООН за геноцида в Руанда
Цената на войната в Украйна и неясното бъдеще на руската икономика
Постижима цел ли е прекратяването на конфликта в Близкия изток
Номер или лакомство – изненадващата история на една от най-популярните традиции, свързани с Хелоуин
Как дроновете се превръщат във все по-важен елемент от войната в Украйна
Между гениалността и лудостта – непознатата история на Исак Нютон
Великите учени, създали ужасяващи оръжия
Историческите заблуди, в които много хора все още вярват
Противоречивите теории, свързани с някои от най-значимите събития в световната история
Газа, Украйна и страховете, че се приближаваме към световна война
Изстрелването на „Спутник-1“ и началото на космическата надпревара между САЩ и СССР
Войната в Украйна, Китай и бъдещето на Тайван
Екстрасенсите, които станаха част от Студената война
Изненадващата история на биологичните и химическите оръжия
Виктор Орбан – между патриотизма и авторитаризма
Пожарът, който изпепели Лондон
На края на света – непозната Аляска
Да измамиш Хитлер – как операция „Минсмийт“ помогна на Съюзниците да спечелят Втората световна война
Трябва ли да се страхуваме от изкуствения интелект, мнението на експертите
