В една бурна мартенска вечер през 1827 г. германският композитор Лудвиг ван Бетовен издъхва след продължително боледуване. От Коледа насам той е прикован на легло, измъчван от жълтеница, силни отоци и тежки затруднения с дишането.
Сред личните му вещи близките откриват документ, написан четвърт век по-рано, в който той моли братята си да разкажат публично за здравословните му проблеми след смъртта му. Композиторът искал светът да разбере причините за страданията му, особено за загубата на слуха, която го оставя практически глух още преди да навърши 50 години.
Never would he have dreamed of the secrets that were being preserved as his friends and associates clipped the hair from his body in the wake of that somber stormy Monday night in 1827. @MPI_EVA_Leipzighttps://t.co/VbsvLevDnn pic.twitter.com/pgvLq9d86W
— ScienceAlert (@ScienceAlert) May 30, 2026
Почти два века по-късно международен екип учени анализира ДНК от автентични кичури коса, за които се смята, че принадлежат на композитора, като основната цел на проучването е да се открие причината за прогресивната загуба на слуха, започнала още в края на двадесетте му години, съобщава уебсайтът „Science Alert“. Заболяването първоначално се проявява като шум в ушите, а впоследствие води до непоносимост към силни звуци и постепенно изчезване на способността му да чува високите тонове. Това на практика слага край на кариерата му като изпълнител.
Писмата на Бетовен разкриват колко тежко е преживявал състоянието си. В едно от тях той признава пред братята си, че страданието го е довело до мисли за самоубийство.
Проблемите му обаче не се ограничават само до слуха. Още от 22-годишна възраст той страда от силни коремни болки и хронична диария. През последните години от живота му се появяват и признаци на сериозно чернодробно заболяване.
Дълго време съществува теория, че отравяне с олово е допринесло за смъртта му. Съдебномедицинско изследване на кичур коса, смятан за негов, подкрепя тази хипотеза. Новият генетичен анализ обаче показва, че въпросната коса всъщност е принадлежала на неизвестна жена.
Изследването на действителни проби от косата на композитора сочи, че най-вероятната причина за смъртта му е инфекция с хепатит B, утежнена от консумацията на алкохол и наследствена предразположеност към чернодробни заболявания.
Учените не успяват да открият категорично обяснение за неговата глухота и стомашно-чревните проблеми. Така една от най-големите загадки в живота на Бетовен остава неразрешена.
Генетичният анализ разкрива и неочаквана семейна тайна. Сравнение между Y-хромозомата на Бетовен и тази на негови съвременни роднини по бащина линия показва несъответствие. Резултатите предполагат, че между XVI век и раждането на композитора през 1770 г. е имало извънбрачно бащинство някъде в неговото родословно дърво.
Така желанието на Бетовен светът да научи повече за здравословните му проблеми води до открития, които надхвърлят медицината. Близо 200 години след смъртта му ДНК анализът хвърля нова светлина върху живота, болестите и семейната история на един от най-великите композитори в историята.
