Н а 16 ноември 1922 г. Османската империя преживява един от най-драматичните си и унизителни моменти. Последният султан и халиф на империята Мехмед VI Вахидеддин официално се обръща към британската армия с молба за помощ и защита.
След поражението в Първата световна война Османската империя е в пълен разпад. Страната е окупирана от войските на Антантата, икономиката е опустошена, а националното унижение е повсеместно. На фона на този хаос се ражда
турското национално движение, водено от Мустафа Кемал Ататюрк, което се изправя срещу султанската власт.
През ноември 1922 г. турското Велико национално събрание вече е гласувало за премахването на султаната. Мехмед VI осъзнава, че няма армия, която да го защити, нито политическа сила, на която да се опре.
On this day, 103 years ago, the Ottoman Sultanate was abolished by the Grand National Assembly of Turkey, bringing an end to one of the greatest empires in history.
— 5Pillars (@5Pillarsuk) November 1, 2025
The Ottomans ruled for 623 years — from the dream of Osman I to the reign of Sultan Mehmed VI (r. 1918–1922) —… pic.twitter.com/JlyU9GGqra
Опасенията му са напълно реални, той се страхува, че ще бъде арестуван, изправен пред съд и дори екзекутиран като символ на стария режим. Затова избира единствения път, който вижда пред себе си: да потърси закрила от британците, дислоцирани в Истанбул.
Бягство от двореца Долмабахче: краят на една династия
На 16 ноември Мехмед VI изпраща официално искане до британския висококомисар, в което настоява да бъде поставен под закрилата на британските сили. На следващия ден британците тайно го евакуират от двореца Долмабахче на борда на бойния кораб HMS Malaya.
Султанът напуска Истанбул под строга охрана, не като владетел, а като политически беглец. Това е последният път, когато османски султан напуска престолния град.
Мехмед VI е отведен първо на остров Малта, а след това намира убежище в Италия, където прекарва последните години от живота си в изгнание. Така приключва управлението на 36-ия султан от династията Османоглу и последният, който някога ще носи тази титла.
Последици: раждането на нова Турция
Отстраняването на султана окончателно отваря пътя към модерната турска държава. През 1923 г. е провъзгласена Република Турция, а Мустафа Кемал Ататюрк става нейният първи президент. Само две години по-късно, през 1924 г., е премахнат и халифата – символичният последен остатък от османската власт над мюсюлманския свят.
- Лудостта на Иван Грозни
На този ден 1581 г. се случва едно от най-мрачните и трагични събития в руската история – цар Иван IV, по-известен като Иван Грозни, нанася смъртоносен удар на своя син и наследник Иван Иванович.
Според летописите всичко започва с бурен спор в царския двор. Иван Иванович, смятан за интелигентен, посветен и способен наследник, влиза в конфликт с баща си заради политически решения и жестоките репресии, които Иван Грозни налага върху населението и болярството.
Друга версия, също разпространена сред историците, твърди, че караницата избухва заради бременната съпруга на царевичa – Иван Грозни я намерил облечена „неподобаващо“ и в ярост ударил младата жена. Синът му се намесил, за да защити честта ѝ, което провокирало необуздания гняв на владетеля.
В разгара на спора Иван Грозни сграбчил скиптъра си, символ на царското могъщество, и ударил своя син по главата. Ударът се оказал фатален. Раненият царевич агонизира три дни, преди да издъхне. Смъртта му хвърля Русия в политическа криза, която се задълбочава през следващите години.
Последствията
С убийството на Иван Иванович Русия губи един от най-подготвените си наследници. Другият син на Иван Грозни, Фьодор, е крехък и психически нестабилен, което поставя страната на ръба на хаоса.
Само десетилетие след трагедията Русия се потапя в т.нар. Смутно време -период на глад, гражданска война, чужди нашествия и борба за власт. Мнозина историци смятат, че именно смъртта на царевич Иван става един от ключовите катализатори на този драматичен исторически период.
Образът, който остава във вечността
Една от най-известните картини в руското изкуство – „Иван Грозни и неговият син Иван“ от Иля Репин, изобразява момента след ударa, когато съкрушеният цар държи умиращия си син в обятията си. Картината е толкова емоционално натоварена, че десетилетия наред предизвиква спорове, цензура и политически напрежения.
Родени:
- 42 г.пр.н.е. – роден е римският император Тиберий
- 1977 г. – родена е американската актриса Маги Джиленхол („Дони Дарко“, „Адаптация“, „Секретарката“, „Усмивката на Мона Лиза“, „Черният рицар“, „Белият дом: Под заплаха“)
Починали:
- 1907 г. – умира българският политик Константин Величков
- 1960 г. – умира американският актьор Кларк Гейбъл („Отнесени от вихъра“)
