Ч ленството на България в НАТО не подлежи на дискусия. Това заяви премиерът Радев от Дъблин, като коментира европейската сигурност, войната в Украйна и необходимостта от нова архитектура на сигурността.
По думите му Европа трябва да бъде активен участник в преговорите за бъдещето на континента, а не да остава извън процеса на вземане на решения.
„Нуждаем се от Европа на масата за преговори. Как можем да говорим за нова европейска архитектура на сигурността без Европа на масата? Не мисля, че само САЩ и Русия на масата за преговори могат да решат нашите бъдещи проблеми“, каза Радев.
Той подчерта, че при търсенето на трайно решение на конфликта трябва да бъдат отчетени интересите на Украйна, както и притесненията на Русия.
„Трябва да защитаваме интересите на Украйна и да сме сигурни, че Русия е уверена за своите интереси. Само като вземем под внимание интересите и притесненията и на двете – на Русия, и най-вече на Украйна, можем да бъдем сигурни за постигането на устойчив мир“, смята българският премиер.
Радев: Европа трябва да има място на масата за преговори за Украйна
Същевременно генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви в Дъблин, че все още не е ясно дали последните преговори с Русия са приближили края на войната в Украйна, след като американските пратеници проведоха разговори с руския президент Владимир Путин в Москва. Той обаче категорично отхвърли възможността Москва да получи право на глас при вземането на решения в Алианса.
„Много е трудно да се каже. Това, което знам, е, че всички участващи страни, и преди всичко Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, но също така европейците и Украйна, работят ден след ден, за да сложат край на тази война“, каза Рюте пред АФП.
Той неколкократно отказа да коментира съдържанието на преговорите с Русия, като единствено подчерта, че Съединените щати, Европа и Украйна са „на една и съща позиция“.
Рюте се противопостави на идеята Русия да получи възможност да влияе върху решенията на НАТО, след като Вашингтон и Москва обявиха, че в рамките на преговорите се обсъжда преразглеждане на договореностите за европейската сигурност.
„Това не подлежи на обсъждане“, категоричен беше генералният секретар на Алианса.
По думите му преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. НАТО твърдо е отхвърлила „неприемливите“ искания на Москва за изтегляне на силите на НАТО от Източна Европа и отказ от приемане на нови членове.
„Това винаги е била последователната позиция на Алианса“, подчерта той.
Въпреки това генералният секретар посочи, че не е необичайно да се водят разговори с Русия по по-широки въпроси на сигурността, като припомни преговорите със Съветския съюз по време на Студената война.
„Но какво точно ще включват те, в момента всичко това се обсъжда“, обясни Рюте.
„За мен отново е много важно европейците, Украйна и Съединените щати да постигнат съгласие за това кое е приемливо и кое не“, подчерта генералният секретар на НАТО.
Радев: Въпросът не е дали, а кога Украйна ще влезе в НАТО
След 1997 г. към НАТО се присъединяват 16 държави. През 1999 г. членове на Алианса стават Полша, Чехия и Унгария, а през 2004 г. - България, Румъния, Словакия, Словения, Естония, Латвия и Литва. През 2009 г. се присъединяват Албания и Хърватия, през 2017 г. - Черна гора, а през 2020 г. - Северна Македония. След началото на руската инвазия в Украйна НАТО се разширява и с Финландия през 2023 г. и Швеция през 2024 г.
Предложенията на Москва от декември 2021 г., представени два месеца преди пълномащабното нахлуване в Украйна, предвиждаха също да не бъдат разполагани допълнителни сили и въоръжения на територията на други европейски държави над равнищата от 27 май 1997 г., освен в изрично договорени изключителни случаи.
