Е зиковеди и филолози от Софийския университет се обявиха срещу Закона за българския език, приет на първо четене в парламента. Според Факултета по славянски филологии той въвежда излишен административен контрол и дублира вече действащи разпоредби. Преподавателите критикуват и идеята за задължително транслитериране, предава NOVA.
В декларация на общото събрание на Факултета по славянски филологии се казва, че „Законопроектът стъпва повече върху повърхностни патриотични внушения, отколкото върху научно разбиране за природата на езика“.
Филолозите призовават депутатите да отхвърлят текстовете на второ четене.
НС даде зелена светлина на законопроекта за българския език
Синдикатът „Образование“ към КТ „Подкрепа“ също се противопостави на „необоснованите законодателни предложения, свързани с българския език, които създават допълнителна административна тежест, без да предлагат ефективни решения за повишаване на грамотността. Убедени сме, че съхраняването и развитието на българския език се постигат чрез качествено образование, подкрепа за учителите и последователни държавни политики, а не чрез формално приемане на нови нормативни разпоредби“.
„Категорично заявяваме, че не може да се очаква повишаване на качеството на образованието, когато едновременно се ограничават законово гарантирани права, намаляват се възможностите за професионално развитие и се увеличават административните задължения на педагогическите специалисти. Подобни мерки противоречат на принципите на социалния диалог и обезценяват постигнатите договорености между социалните партньори. Синдикатът „Образование“ настоява от управляващите да променят това дискриминационно отношение към българските учители. Ние от „Подкрепа“ смятаме, че българският език не е в опасност! Синдикатът предлага да се изтегли скандалният законопроект за защита на българския език и да се направи истински национален дебат с учителите и академичната общност, за това дали е необходим такъв закон“, се казва още в позицията.
Припомняме, че на 4 ноември парламентът прие на първо четене Законопроект за българския език, внесен от „Възраждане“. Той беше одобрен единодушно със 153 гласа „за“, като ДПС не участва в гласуването. Срокът за предложения между първо и второ четене беше удължен до максималния от три седмици, за да бъдат прецизирани текстовете.
Законът за българския език: Какво се променя в институциите и публичното пространство
Законопроектът за българския език има за цел да създаде цялостна правна рамка за провеждане на държавна езикова политика и да уреди принципите и задълженията, свързани с употребата на българския книжовен език в публичната сфера - включително в образованието, администрацията, медиите и електронната комуникация, обясниха вносителите.