Н а 12 ноември 1938 г., само дни след погрома, известен като „Кристалната нощ“, един от най-влиятелните хора в нацистка Германия, Херман Гьоринг, изразява идеята си, че остров Мадагаскар може да се превърне в „еврейска родина“. На пръв поглед това звучи като необичайно дипломатическо предложение, но в действителност става дума за зловеща стъпка по пътя към една от най-мрачните глави в човешката история.
Планът „Мадагаскар“ не се ражда от нищото.
През 30-те години различни държави и дори някои колониални сили обсъждат идеята за „еврейска колония“ далеч от Европа – идея, която нацистите по-късно изкривяват до неузнаваемост. След погромите през ноември 1938 г., при които стотици синагоги са опожарени, хиляди магазини разграбени и десетки евреи убити, нацисткото ръководство започва да мисли за системно „прочистване“ на Германия от еврейското население.
Херман Гьоринг, тогава вторият човек след Хитлер, заявява, че Мадагаскар, остров край Африка, който тогава е френска колония, може да се превърне в „нов дом“ за европейските евреи. Но в реалността зад това предложение стои не идея за убежище, а план за изселване, изолация и бавна гибел.
От бюрократична схема до инструмент на омразата
Планът, който получава името „Мадагаскар“, започва да се оформя официално през 1940 г., след капитулацията на Франция. Министерството на външните работи на Райха дори изготвя детайлно предложение: всички 4 милиона евреи от Европа трябва да бъдат депортирани на острова, където ще живеят под контрола на СС и германски полицаи. Гьоринг и Хайнрих Химлер разглеждат идеята като „хуманна алтернатива“ на масовото унищожение, което вече се подготвя.
Но реалността е, че условията, описани в плана, биха довели до катастрофа. Мадагаскар, тогава с ограничени ресурси и население под френско управление, никога не би могъл да поддържа милиони хора в изолация. Идеята е евреите да бъдат транспортирани с кораби, охранявани от германски флот, и държани под пълен надзор – без връзка с външния свят. Това на практика представлява бавно унищожение под прикритието на „изселване“.
От Мадагаскар до лагерите на смъртта
След като Германия започва войната със Съветския съюз през 1941 г., логистиката на плана „Мадагаскар“ става невъзможна. Британският флот контролира моретата, а Франция вече не е надежден партньор. Така „решението“ за евреите постепенно се измества от идеята за депортация към системното изтребление в лагерите на смъртта – това, което нацистите наричат „окончателното решение“.
В архивите на Третия райх днес могат да се намерят меморандуми, подписани лично от Гьоринг, в които той възлага на Хайнрих Химлер и Райнхард Хайдрих да „подготвят общо решение на еврейския въпрос“. Само няколко месеца по-късно започват депортациите към Аушвиц, Треблинка и Собибор.
- Първото „селфи“ в Космоса
През ноември 1966 г. човек за първи път насочва камера към себе си – не пред огледалото, а в безкрая на Космоса. Това е астронавтът Бъз Олдрин, бъдещият втори човек, стъпил на Луната, който по време на мисията Gemini 12 прави това, което днес бихме нарекли „първото космическо селфи“. Само че тогава думата „селфи“ още не съществува, а снимката е не просто спонтанен кадър, а част от нова ера – времето, когато човек започва да се вижда като част от Вселената.
Gemini 12 е последната мисия от американската космическа програма Gemini, предшественикът на „Аполо“. На 11 ноември 1966 г. ракетата „Титан II“ излита от Кейп Канаверал с двама астронавти на борда – командир Джеймс Ловел и пилот Бъз Олдрин. Целта на мисията е да се тества излизане в открития Космос (т.нар. extravehicular activity или EVA), скачване между космически кораби и подготовка на техниките, които ще са нужни за бъдещите полети до Луната.
Точно по време на едно от тези излизания в орбита Олдрин решава да направи нещо различно – да запечата не просто Земята под себе си, а и собственото си присъствие в тази безтегловна безкрайност.
Моментът, в който историята се усмихва
С камерата Hasselblad, прикрепена към скафандъра му, Олдрин насочва обектива към себе си. Зад него – чернотата на Космоса, пред него – отражението на Земята в златното стъкло на шлема. Усмивка, спокойствие, професионална концентрация – всичко това в един-единствен кадър.
Така се ражда първото „космическо селфи“ – снимка, която не само обикаля света, но и символизира човешкото присъствие извън родната планета. По-късно Олдрин ще разкаже, че идеята дошла естествено: „Исках да документирам това, което виждам – и да покажа, че човек наистина е там, горе, сред звездите“.
Трудните първи стъпки в открития Космос
Макар днес да изглежда романтично, излизането в открития Космос през 60-те години е било изключително опасно. Преди Олдрин, няколко други астронавти са преживели сериозни трудности по време на EVA – загуба на контрол, изтощение, замъглено зрение.
За да промени това, Олдрин използва своята подготовка от Масачузетския технологичен институт (MIT), където е защитил докторска дисертация именно върху „механиката на орбиталните срещи“. Той планира упражненията си в детайли, изчислява движенията и времето, необходимо за всяка операция.
Резултатът: общо 5 часа и 30 минути извън капсулата – рекорд за онова време и първият истински успешен космически „spacewalk“ в историята на САЩ.
От Gemini 12 до Луната
Мисията Gemini 12 бележи края на една епоха и началото на друга. След нея Олдрин и Ловел се превръщат в герои, а събраните данни стават основата на програмата Apollo. Само три години по-късно Бъз Олдрин ще направи следващата си знакова снимка – не в орбита, а на Луната, редом до Нийл Армстронг.
Така човекът, който пръв си направи „селфи“ в Космоса, става и един от първите, които оставят стъпките си върху друго небесно тяло.
Още събития на 12 ноември:
- 1927 г. – Съветският политик Лев Троцки е изключен от Комунистическата партия на Съветския съюз, което осигурява на Йосиф Сталин неограничен контрол над СССР.
- 1990 г. – Принц Акихито е избран за 125-и император на Япония.
- 2004 г. – Състои се погребението на Ясер Арафат в Рамалах, Палестина.
Родени:
- 1840 г. – роден е френският скулптор Огюст Роден
- 1929 г. – родена е американската актриса и принцеса на Монако Грейс Кели
- 1956 г. – роден е българският актьор Стойко Пеев („Хан Аспарух“, „Време Разделно“, „Мисия Лондон“, „Под прикритие“)
- 1961 г. – родена е румънската гимнастичка Надя Команечи
- 1980 г. – роден е канадският актьор Райън Гослинг („Помни титаните“, „Тетрадката“, „Блу Валънтайн“, „La La Land”, „Първият човек“, „Барби“)
- 1982 г. – родена е американската актриса Ан Хатауей („Денвниците на принцесата“, „Планината Броукбек“, „Дяволът носи Прада“, „Клетниците“, „Интерстелар“)
Починали:
- 607 г. – умира римският папа Бонифаций III
- 2018 г. – умира американският писател Стан Лий
