„Въздушният“: Истинската история за изгрева на една мегазвезда

Впечатляваща победа на Феномените ги изпрати в Резиденцията в “Игри на волята

Поп-фолк певицата Анелия разкри защо е приключила последната ѝ връзка

Павел Николов: Не можех да си позволя пристрастие като водещ

"Всичко или нищо": Съдебната битка на Меган Маркъл със сестра ѝ за клевета е решаваща

Какво пише в завещанието на Джорджо Армани

Разследването в Слънчев бряг: Тежко АТВ, пет камери и следи от наркотици

Журналистът Николай Кръстев пред "Телеграфно подкастът": Додик иска Сърбия да се откаже от Косово

НАСА твърди, че откритието на скала съдържа „най-ясния знак“ за древен живот на Марс

И грата на баскетбол по всяка вероятност е най-големият принос на Съединените щати към света на спорта. Забележителната му история, изпъстрена с обрати, интрига и колоритни личности, може да бъде основа на редица филмови сюжети и всъщност е експлоатирана криминално малко в игралното кино. Най-популярните баскетболни филми дотук неизменно са били за деца.

„Въздушният“, режисиран от Бен Афлек, е много приятно изключение от това правило, макар и баскетболът като спорт да формира само част от сюжета му. Лентата разказва истинската история за началото на партньорството между Майкъл Джордан и компанията за маратонки Nike: връзка, която променя завинаги комерсиалните възможности за спортисти по света и която спомага баскетболът да се превърне в глобален феномен.

Ben Affleck’s ‘AIR’ earns $20.5M in the film’s domestic opening weekend.

Read our review: https://t.co/a418T2PP5I pic.twitter.com/VSNNRlLeAf
— DiscussingFilm (@DiscussingFilm) April 9, 2023

Тази история е разказана през очите на Сони Вакаро, ръководителят на баскетболния отдел на Nike през 1984-та – годината, в която Джордан и редица други талантливи играчи преминават от колежа в Националната баскетболна асоциация (НБА) на САЩ. Ролята се играе от звездата Мат Деймън, приятел на режисьора Афлек от детството им и чест негов сътрудник пред и зад камерата.

Това всъщност е и най-голямото постижение на „Въздушният“. Вместо да бъде разказана през очите на легендарния Джордан или неговото семейство, филмът се развива през гледната точка на бял мъж на средна възраст с бирено шкембе, работещ за огромна за времето си компания. В този смисъл лентата е привидно просто упражнение по корпоративна реклама и проявление на най-откровен капитализъм.

И въпреки това сюжетът е поднесен от Афлек и Деймън с достатъчно човечност, искреност, чар, динамика и искра, че неизменно грабва зрителя по шеметния път на своята история. Човек се улавя, че стиска палци на Nike да подпишат с Джордан сякаш са любимия му спортен отбор, а не просто компания за маратонки с милиони долари приходи дори преди да стартират партньорството си с най-великия баскетболист за всички времена.

'Air' is the first film from Ben Affleck and Matt Damon’s new production venture, Artists Equity. They wanted to create an environment with incentives for cast and crew to have a share in a film's profits. Damon and Affleck talk about making 'Air' https://t.co/oDMarLUjsv pic.twitter.com/VHf5CYSPjF
— Reuters (@Reuters) April 4, 2023

Това е майсторството, което владеят най-добрите артисти в Холивуд, независимо от коя страна на камерата се подвизават: способността да спечелят аудиторията на своя страна, независимо каква е тя. Това е причината американското кино и изобщо популярна култура да доминира по света от десетилетия насам. Мат Деймън я персонифицира в своя делнично изглеждащ, пълничък персонаж, който се гневи на шефовете си и въпреки това се опитва да си върши работата максимално добре.

В неговия случай „максимално добре“ означава именно да подпише договор между компанията, която плаща заплатата му, и един от най-обещаващите баскетболисти от драфт класа от 1984 година. За мен или за вас е нещо коренно различно, но всеки от нас може да се идентифицира с желанието на персонажа за успех, с трудностите по пътя му, с мотивацията и с яденето му на готови храни в офиса и у дома.

Човечност: това е пътят към сърцата на зрителите и опитни разказвачи като Афлек и Деймън го знаят отлично. Камерата на Афлек рисува типична американска картина от 80-те години с топли цветове, уютна атмосфера и заядливи, но добронамерени и трудолюбиви хора. Саундтракът изобилства със страхотни парчета от епохата на сюжета и също бие по носталгичните струни в сърцето на зрителя.

Колоритните поддържащи персонажи придават на историята динамика, цвят, хумор и драма в необходимите дози. Самият режисьор се появява в няколко сцени в амплоато на шефа на Nike Фил Найт и без капка страх за екранния си имидж се поставя в нелепи диалози, в които ръси преднамерено натруфени и абсурдни фрази от корпоративния речник.

Марлон Уейънс и Крис Тъкър, известни най-вече с комедийните си таланти, също имат кратки, отлично ситуирани в сценария появи в ролята на реални личности, които Джордан лично е поискал от Афлек да включи във филма, тъй като са повлияли на решението му да подпише с Nike. Но основното желание на легендата що се отнася до актьорския състав, е било друго.

New BTS looks at the upcoming ‘AIR’ film. 🎬 @airmovie pic.twitter.com/95nLY74Usj
— Complex Pop Culture (@ComplexPop) April 3, 2023

То е било носителката на „Оскар“ Виола Дейвис да играе майка му Делорис и, не ще и дума, тя се е съгласила. Дейвис завладява екрана с характерното си излъчване на авторитет и увереност във всяка сцена, в която героинята ѝ участва. Нейното присъствие по никакъв начин не противоречи на динамиката в семейство Джордан, отразена в редица документални филми, книги и поредици: тя е шефът и никой, включително Майкъл и до ден днешен, не може да ѝ се опре.

Лентата се отнася уважително и към съвременниците на Джордан – другите младежи от драфт класа на 1984 година, които впоследствие се превръщат в легенди на баскетбола. Имена като Хакийм Олайджуон, Джон Стоктън и Чарлс Баркли се споменават единствено с преклонение. Филмът използва по страхотен начин и архивни кадри с техните подвизи от паркета, докато са били в колежа.

Congratulations to “Air” the film has earned the Critics Choice Seal of distinction ⭐️⭐️⭐️⭐️

From award-winning director & #CriticsChoiceAwards winner #BenAffleck, @airmovie in theatres today 🏀👟@amazonstudios #AirMovie #criticschoice #criticschoiceawards pic.twitter.com/20XyknG4BN
— Critics Choice Awards (@CriticsChoice) April 5, 2023

Единствената историческа неточност, която сценарият допуска и е уловима само за запален фен на баскетбола като моя милост, е реплика от страна на Фил Найт, че финалите на НБА провокират толкова малко интерес, че се излъчват на запис по телевизията. Това е така в края на 70-те години на 20 век, но през 1984-та съперничеството на феноменалните таланти Меджик Джонсън и Лари Бърд вече е запалило обществения интерес към баскетбола до много по-високи нива.

Но подобни подробности не пречат на „Въздушния“ да е най-добрата алтернатива в киносалона за зрели, пораснали зрители, на които не им се събират гилзи от куршуми („Джон Уик 4“), нито пък им се гледат средновековни фантазии („Dungeons & Dragons: Разбойническа чест“), независимо колко хубави са споменатите филми в своите жанрове. Лентата на Бен Афлек е от съвсем друг тип кино и е на върха му.

Още от автора:

Екшън, издигнат до изкуство: „Джон Уик 4“

Работи ли още вълшебната думичка: „Шазам! Яростта на боговете“

Наградите „Оскар“ 2023 според филмова легенда: „Снобизъм“

На раменете на Роки Балбоа: „Крийд III“ е истински нокаут

Когато не можеш да върнеш времето назад: „Ант-Мен и Осата: Квантомания“

Най-добрият филм на Джерард Бътлър от години насам: „Твърдо приземяване“

Колко струва една номинация за „Оскар“?

За Холивуд, с любов и с омраза: „Вавилон“ на Деймиън Шазел

Неуспешната „Операция Форчън“ на Джейсън Стейтъм и Гай Ричи

Традиционният снобизъм и подборът за "Оскарите"

Този филм се подигра блестящо на Илон Мъск